НОВО

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Подмененият дебат за раждаемостта

България, 2019 година. Населението е в състояние на нещо средно между демографски срив и демографска катастрофа – през последните 30 години броят му е намалял от почти 9 на по-малко от 7 милиона, като само през предходната 2018 година се е стопил с над 7%, а тази...

За новата европейска аристокрация

На първото тайно гласуване за председател Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия. Промяната в процедурата беше направена тихомълком още през изминалия мандат. Идеята на тайното гласуване е да позволи нарушаване на партийната...

Македония или хаосът като стълба

Време за четене: 7 мин.

„Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на „Игра на тронове“, макар в нея да няма дракони”,

изрече Доналд Туск в речта си посветена на откриването на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

„Chaos is a ladder”

Или буквално „хаосът е стълба“ е реплика от същия сериал, която описва възкачването и падението на съперничещите си властови центрове в различните епизоди на филма. На Балканите през последните десетилетия зимата за малко да дойде като в едноименния сериал, но обединението на Европа и интеграцията на част от страните в структурите на НАТО и ЕС затопли сезона. Тъй като припомнянето и дъвкането на епизодични знакови събития от последното десетилетие е втръснало до болка на публиката, ще се съсредоточим върху последните събития, които описват хаоса на полуострова и стъпалата на стълбата, по която освен изкачване – интеграция, има и слизане – дезинтеграция. Изкачването е на макрониво, а слизането на микрониво – дезинтеграция в самите общества на държавите по различни принципи, която дезинтеграция на самите общества на микрониво често обаче води до международни сътресения.

Краят на ерата Груевски

Десет години бяхме свидетели на безпардонното управление на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски като премиер на Република Македония. Едно управление, което не само спря или забави, но и върна развитието на Република Македония години назад.

Провокациите към България бяха десетки, ако не и стотици – безпардонното присвояване на нашите герои, представянето им като етнически македонци пост мортем, борили се срещу България, натискът на държавния апарат и бизнеса спрямо всички, които гласно имаха смелостта да заявят, че са българи, наливането на стотици милиони евро в бутафорен кич, държавното финансиране на пропагандни филми с антибългарски характер, преднамеренето трошене на възпоменателни паметни плочи на загинали войници и още много други.

Патовата ситуация, до която шизофренната политика на ВМРО-ДПМНЕ докара Република Македония, почти хвърли страната в гражданска война, на фона на която президентът, с цялата си наглост, реши да наруши конституцията и дълго време отказваше да връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев, задълбочавайки политическата криза. След нелеки преговори се стигна до създаването на нов реформаторски кабинет, който показва ясна европейска визия и наглед работи за постигане на реални резултати в сферата на компромиса, добросъседството и европейския път на страната.

Въпреки ясната евроатлантическа политика на правителството на Зоран Заев, опозицията в лицето на водената от новия председател на ДПМНЕ – Християн Мицкоски, продължава да се прострелва в крака. На организирания референдум в Р Македония, който пита гражданите – дали подкрепят членството на страната в НАТО и ЕС и подписания с Гърция договор, висшият ешелон на партията публично отказа да излезе да гласува, като така мнимо подкрепи движението на тези, които бойкотираха референдума. Въпреки това над 600 хиляди граждани гласуваха положително, при общо 660 хиляди дали гласа си в двумилионната ни съседка.

“Ние победихме Груевски, но не и груевизма в нас”

„Изцяло различни са нашите две концепции, едната за демократизация, модернизация и европеизация, а другата за клиентелизация, криминализация и авторитарен кариеризъм във ВМРО-ДПМНЕ“,

бяха думите на заместник генералния секретар на партията Петър Богойески, по повод освобождаването му от поста, заради несъгласие с водената от Мицкоски партийна линия. Шизофренната политика на Мицкоски създаде ясно отчетливи крила във вече разпадащата се партия, едното проатлантическо с ясна европейска посока на т. нар. реформатори, другото опитващо се да продължи линията на Груевски. Всеки несъгласен член на тази линия бива или изключен от ДПМНЕ, или освободен от поста си.

В опитите си да спрат евроатлантическата перспектива на Р Македония ръководството на ДПМНЕ умело извади албанската карта, опитвайки се инженерно да подбуди страх от разцепление по етническа линия – въпреки това гражданите на страната от албански произход ясно показаха, че са най-твърдите поддръжници за влизането на държавата в ЕС и НАТО.

Сценарият, в който Р Македония забавя членството си в НАТО за сметка на решаване териториалния спор между Сърбия и Косово, не обслужва българския интерес и би довел до етническо напрежение и дестабилизация на региона. Евентуалната размяна на територии между Сърбия и Косово, без Р Македония да е пълноправен член на НАТО, ще постави западната ни съседка като пионка в ръцете на по-големи трети страни, които биха могли да злоупотребят с териотиралната цялост на държавата и с подклаждането на етнически конфликти. Тук е и мястото да поставим въпроса за членството на ВМРО-ДПМНЕ в Европейската народна партия и подкрепата, която тя получаваше дълги години от сестрински партии в политическото семейство, въпреки изстъпленията си и водената от нея политика, която беше в тотален разрез с каквито и да било демократични или европейски ценности. ДПМНЕ трябва да бъде изключена от Европейската народна партия, и то тя трябва да бъде заслужено изключена и изолирана.

Република Северна Македония

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз прие присърце и братски подпомогна правителството на Зоран Заев по пътя му към НАТО и ЕС. Премиерът на Република Македония направи немалко отстъпки и извърши тежки реформи в държавата с ясната цел – Европа. Подписаният с Гърция договор от Преспа е историческа победа, която сложи край на безсмисления спор за името, който изолира най-близките ни съседи повече от десетилетие. Езикът на омразата от страна на македонските медии към България очевидно намаля, премиерите на двете държави направиха съвместни исторически чествания пред паметника на цар Самуил в София и на Илинденско-Преображенското въстание в гр. Гоце Делчев, като по този начин изпревариха дори създадената чрез Договора за добросъседство и сътрудничество комисия от експерти, които трябва да решат спорните въпроси в сферата на историята.

Ясно е, че правителството на Р Македония в лицето на Зоран Заев се опитва да извади държавата от „античното блато“, в което я завари, и засега се справя успешно. Дълг на българските политици е да продължат, без значение от партийната си принадлежност, да подпомагат усилията на правителството по пътя му към демократизация в западната ни съседка, естествено винаги защитавайки българския национален интерес. Червената линия е ясна – нека да има съвместно честване на дати от общата ни история, но с ясното съзнание, че тези личности са били българи, борещи се за свободата на българите в Македония, и това нещо трябва да бъде изучавано от нашите братя отвъд Осогово, защото истината е единственият път към помирението.

Комуникация

България трябва ясно да начертае и да започне реална работа по редица въпроси отвъд политиката и историята, които биха допринесли много за добросъседските отношения. Инфраструктурата е един от тях. Докато все още има граница, трябва да се работи за отваряне на нови контролно-пропускателни пунктове, както и да се работи за железница, която да свърже двете държави. Република Македония е единственият ни съсед, с когото нямаме железопътна връзка. Идеята за магистрала между София и Скопие трябва да открие политическата воля и технически проект да бъде създаден, по който правителствата от двете страни на границата да работят. Роумингът е друг проблем, с който трябва да се справим – не може през 2018 година 1 mb данни с бългрски мобилен оператор в роуминг да е на цена над 12 лв., а минута телефонен разговор на цена над 1 лв. – това допълнително откъсва възможността хората да комуникират пълноценно помежду си.

Една от най-важните цели на България трябва да е стабилното медийното покритие и присъствие в Р Македония. За момента единствената българска телевизия, която се излъчва в Скопие, е чалга телевизия, за сметка на десетки сръбски, албански, хърватски, босненски телевизии. Как е възможно да имаме претенцията, че говорим на един език, а да не си свършим работата, да разпространим Българската национална телевизия и редица други български телевизии и медии там? Така и антибългарската пропаганда намира почва, тъй като обикновените хора от другата страна на Осогово, които нямат или не са имали досег с актуална България, могат да бъдат лесно манипулирани и често живеят в миналото.

Примери за нови и активни организации, работещи за сближаване, са новосъздадените в Скопие – Българо-македонски бизнес клуб и Българо-македонски младежки клуб. За по-малко от година бизнес клубът набра скорост и има зад гърба си реално завършени проекти. Младежкият клуб беше създаден от млади хора през октомври месец тази година и си поставя за цел да организира младежи от 18- до 30-годишна възраст, които съвместно да участват в спортни и културни мероприятия. Хубавото тук е, че това са реални и естествени организации, създадени от македонски българи, които сами търсят контакт и сътрудничество с България. Безспорно доказалата се като най-активна организация на българи от Република Македония е Българският културен клуб – Скопие, който десета година поред организира редица съвместни мероприятия, издава музикални дискове с български песни от Македония, издава брошури и книги, организира театрални постановки и концерти с трупи от България, а отскоро създаде и поддържа медията tatkovina.info, която има за цел безпристрастно да представи на македонска литературна норма новини от България.

Европейският съюз не е панацея, но регионът е изложен на засилено влияние от други властови центрове като Турция и Русия, които често го потапят в хаос, в който ние, българите, с помощта на правилните политики, правилните съюзници и смелост, можем да сложим стълба и заедно да се изкачим над всички. Това изкачване неминуемо минава и през реалното преосмисляне на миналото от нашите братя отвъд Осогово и членството им в ЕС и НАТО.


Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.


Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!