fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Македония или хаосът като стълба

Време за четене: 7 мин.

„Историята на Балканите е по-драматична и по-интересна от сценария на „Игра на тронове“, макар в нея да няма дракони”,

изрече Доналд Туск в речта си посветена на откриването на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

„Chaos is a ladder”

Или буквално „хаосът е стълба“ е реплика от същия сериал, която описва възкачването и падението на съперничещите си властови центрове в различните епизоди на филма. На Балканите през последните десетилетия зимата за малко да дойде като в едноименния сериал, но обединението на Европа и интеграцията на част от страните в структурите на НАТО и ЕС затопли сезона. Тъй като припомнянето и дъвкането на епизодични знакови събития от последното десетилетие е втръснало до болка на публиката, ще се съсредоточим върху последните събития, които описват хаоса на полуострова и стъпалата на стълбата, по която освен изкачване – интеграция, има и слизане – дезинтеграция. Изкачването е на макрониво, а слизането на микрониво – дезинтеграция в самите общества на държавите по различни принципи, която дезинтеграция на самите общества на микрониво често обаче води до международни сътресения.

Краят на ерата Груевски

Десет години бяхме свидетели на безпардонното управление на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски като премиер на Република Македония. Едно управление, което не само спря или забави, но и върна развитието на Република Македония години назад.

Провокациите към България бяха десетки, ако не и стотици – безпардонното присвояване на нашите герои, представянето им като етнически македонци пост мортем, борили се срещу България, натискът на държавния апарат и бизнеса спрямо всички, които гласно имаха смелостта да заявят, че са българи, наливането на стотици милиони евро в бутафорен кич, държавното финансиране на пропагандни филми с антибългарски характер, преднамеренето трошене на възпоменателни паметни плочи на загинали войници и още много други.

Патовата ситуация, до която шизофренната политика на ВМРО-ДПМНЕ докара Република Македония, почти хвърли страната в гражданска война, на фона на която президентът, с цялата си наглост, реши да наруши конституцията и дълго време отказваше да връчи мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев, задълбочавайки политическата криза. След нелеки преговори се стигна до създаването на нов реформаторски кабинет, който показва ясна европейска визия и наглед работи за постигане на реални резултати в сферата на компромиса, добросъседството и европейския път на страната.

Въпреки ясната евроатлантическа политика на правителството на Зоран Заев, опозицията в лицето на водената от новия председател на ДПМНЕ – Християн Мицкоски, продължава да се прострелва в крака. На организирания референдум в Р Македония, който пита гражданите – дали подкрепят членството на страната в НАТО и ЕС и подписания с Гърция договор, висшият ешелон на партията публично отказа да излезе да гласува, като така мнимо подкрепи движението на тези, които бойкотираха референдума. Въпреки това над 600 хиляди граждани гласуваха положително, при общо 660 хиляди дали гласа си в двумилионната ни съседка.

“Ние победихме Груевски, но не и груевизма в нас”

„Изцяло различни са нашите две концепции, едната за демократизация, модернизация и европеизация, а другата за клиентелизация, криминализация и авторитарен кариеризъм във ВМРО-ДПМНЕ“,

бяха думите на заместник генералния секретар на партията Петър Богойески, по повод освобождаването му от поста, заради несъгласие с водената от Мицкоски партийна линия. Шизофренната политика на Мицкоски създаде ясно отчетливи крила във вече разпадащата се партия, едното проатлантическо с ясна европейска посока на т. нар. реформатори, другото опитващо се да продължи линията на Груевски. Всеки несъгласен член на тази линия бива или изключен от ДПМНЕ, или освободен от поста си.

В опитите си да спрат евроатлантическата перспектива на Р Македония ръководството на ДПМНЕ умело извади албанската карта, опитвайки се инженерно да подбуди страх от разцепление по етническа линия – въпреки това гражданите на страната от албански произход ясно показаха, че са най-твърдите поддръжници за влизането на държавата в ЕС и НАТО.

Сценарият, в който Р Македония забавя членството си в НАТО за сметка на решаване териториалния спор между Сърбия и Косово, не обслужва българския интерес и би довел до етническо напрежение и дестабилизация на региона. Евентуалната размяна на територии между Сърбия и Косово, без Р Македония да е пълноправен член на НАТО, ще постави западната ни съседка като пионка в ръцете на по-големи трети страни, които биха могли да злоупотребят с териотиралната цялост на държавата и с подклаждането на етнически конфликти. Тук е и мястото да поставим въпроса за членството на ВМРО-ДПМНЕ в Европейската народна партия и подкрепата, която тя получаваше дълги години от сестрински партии в политическото семейство, въпреки изстъпленията си и водената от нея политика, която беше в тотален разрез с каквито и да било демократични или европейски ценности. ДПМНЕ трябва да бъде изключена от Европейската народна партия, и то тя трябва да бъде заслужено изключена и изолирана.

Република Северна Македония

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз прие присърце и братски подпомогна правителството на Зоран Заев по пътя му към НАТО и ЕС. Премиерът на Република Македония направи немалко отстъпки и извърши тежки реформи в държавата с ясната цел – Европа. Подписаният с Гърция договор от Преспа е историческа победа, която сложи край на безсмисления спор за името, който изолира най-близките ни съседи повече от десетилетие. Езикът на омразата от страна на македонските медии към България очевидно намаля, премиерите на двете държави направиха съвместни исторически чествания пред паметника на цар Самуил в София и на Илинденско-Преображенското въстание в гр. Гоце Делчев, като по този начин изпревариха дори създадената чрез Договора за добросъседство и сътрудничество комисия от експерти, които трябва да решат спорните въпроси в сферата на историята.

Ясно е, че правителството на Р Македония в лицето на Зоран Заев се опитва да извади държавата от „античното блато“, в което я завари, и засега се справя успешно. Дълг на българските политици е да продължат, без значение от партийната си принадлежност, да подпомагат усилията на правителството по пътя му към демократизация в западната ни съседка, естествено винаги защитавайки българския национален интерес. Червената линия е ясна – нека да има съвместно честване на дати от общата ни история, но с ясното съзнание, че тези личности са били българи, борещи се за свободата на българите в Македония, и това нещо трябва да бъде изучавано от нашите братя отвъд Осогово, защото истината е единственият път към помирението.

Комуникация

България трябва ясно да начертае и да започне реална работа по редица въпроси отвъд политиката и историята, които биха допринесли много за добросъседските отношения. Инфраструктурата е един от тях. Докато все още има граница, трябва да се работи за отваряне на нови контролно-пропускателни пунктове, както и да се работи за железница, която да свърже двете държави. Република Македония е единственият ни съсед, с когото нямаме железопътна връзка. Идеята за магистрала между София и Скопие трябва да открие политическата воля и технически проект да бъде създаден, по който правителствата от двете страни на границата да работят. Роумингът е друг проблем, с който трябва да се справим – не може през 2018 година 1 mb данни с бългрски мобилен оператор в роуминг да е на цена над 12 лв., а минута телефонен разговор на цена над 1 лв. – това допълнително откъсва възможността хората да комуникират пълноценно помежду си.

Една от най-важните цели на България трябва да е стабилното медийното покритие и присъствие в Р Македония. За момента единствената българска телевизия, която се излъчва в Скопие, е чалга телевизия, за сметка на десетки сръбски, албански, хърватски, босненски телевизии. Как е възможно да имаме претенцията, че говорим на един език, а да не си свършим работата, да разпространим Българската национална телевизия и редица други български телевизии и медии там? Така и антибългарската пропаганда намира почва, тъй като обикновените хора от другата страна на Осогово, които нямат или не са имали досег с актуална България, могат да бъдат лесно манипулирани и често живеят в миналото.

Примери за нови и активни организации, работещи за сближаване, са новосъздадените в Скопие – Българо-македонски бизнес клуб и Българо-македонски младежки клуб. За по-малко от година бизнес клубът набра скорост и има зад гърба си реално завършени проекти. Младежкият клуб беше създаден от млади хора през октомври месец тази година и си поставя за цел да организира младежи от 18- до 30-годишна възраст, които съвместно да участват в спортни и културни мероприятия. Хубавото тук е, че това са реални и естествени организации, създадени от македонски българи, които сами търсят контакт и сътрудничество с България. Безспорно доказалата се като най-активна организация на българи от Република Македония е Българският културен клуб – Скопие, който десета година поред организира редица съвместни мероприятия, издава музикални дискове с български песни от Македония, издава брошури и книги, организира театрални постановки и концерти с трупи от България, а отскоро създаде и поддържа медията tatkovina.info, която има за цел безпристрастно да представи на македонска литературна норма новини от България.

Европейският съюз не е панацея, но регионът е изложен на засилено влияние от други властови центрове като Турция и Русия, които често го потапят в хаос, в който ние, българите, с помощта на правилните политики, правилните съюзници и смелост, можем да сложим стълба и заедно да се изкачим над всички. Това изкачване неминуемо минава и през реалното преосмисляне на миналото от нашите братя отвъд Осогово и членството им в ЕС и НАТО.


Тази статия е част от “Годишникъ” за 2018 година. Ако не сте получили печатно издание, можете да свалите напълно безплатно пълната дигиталната версия тук.


Споделете чрез

Предишен

Следващ