fbpx

НОВО

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Манфред Понтийски

Време за четене: 3 мин.

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти), Маргрете Вестагер (Дания, Алианс на либералите и демократите за Европа), Ска Келер (Германия, Европейска зелена партия), Нико Куе (Испания, Европейска левица) и Ян Захрадил (Чехия, Европейски консерватори и реформисти).

Наглед разнообразна група, но изказаните позиции могат да се обединят в три лагера – десен на Захрадил, среден на Вебер и ляв на всички останали. В традицията на предишните дебати разлики между Социалистите, Левицата, Зелените и АЛДЕ на практика почти отсъстваха, като единствените спорове между бяха на тема точно колко социализъм и федерализъм желаят и в името на какво. Почти пълното припокриване по темите за миграцията, данъците и климатичните промени направи левия вот на европейски ниво доста труден. Ако изборите бяха с общоевропейски листи, както предлагаше президента Макрон трудно избирателите в страните членки биха направили разлика между различните политици от този спектър.

От друга страна Ян Захрадил изглеждаше безкрайно самотен в защитата на моделът на Европейския съюз, така както беше замислен от неговите създатели.

Единственият глас, който се обяви за Европейския съюз, но без бруталната намеса във вътрешните работи на страните членки отново беше той – точно каквито са настроенията из цяла Източна Европа. Парадоксът, вероятно идва от тежкото ни минало, което е до болка запознато с централни решения спускани от едно място и нормалните опасения от свърхсъюзите, идващи от самосъздаваща се и самоподдържаща се номенклатурна прослойка. Всички други участници в дебата, освен него, включително Манфред Вебер се обявиха за взимане на решения с мнозинство, а не с единодушие – начин на мислене, който би бил немислим само преди няколко години – или с други думи – първа стъпка към диктатура на Западна Европа над по-малките ѝ съседи. Това със сигурност не е Обединена Европа към която се присъединихме – но надежда все пак има, защото Източна Европа има все по-голямо самочувствие – не на просяк, който чака подаяния, а на пълноправни членове на континентален съюз. Мантрата, за получаваните пари от богата Западна Европа работи все по-малко, а вноските, които плащат държавите от Източна Европа са все пак нашият дан.

Разбира се, родните за родните послушковци, които винаги чакат спасение от Запада да разреши собствената им политическа некадърност няма по-голяма опасност от една Източна Европа с мнение и самочувствие.

Но нека стигнем и до Манфред Вебер. Макар че ЕНП ще понесе удар на следващите избори и макар вътрешното и разцепление да се задълбочава, те все пак ще бъдат най-голямата политическа партия и в следващия европарламент – с по-малко, отколкото бяха и с по-малко отколкото им се иска.

Досега Манфред Вебер се държи като истински Пилат Понтийски и усилено се опитва да си измие ръцете и да не вземе решение. Решение, къде ще бъде ЕНП след изборите. Дали ще продължи дразнещото за всички европейски граждани аполитично обединение с левиците, завещано му от Жан Клод Юнкер или действително ще прояви нетипична смелост като за европейски политик и ще изпълни дясното обещание на партията си. Накъде, господин Вебер? Към бележка под линия или към историята? Изборът е ваш, но Европа, гражданите и дори собствената ви партия няма никога да ви прости, ако не сте на висотата на момента.

Пълен запис на дебата

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ