НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Манфред Понтийски

Време за четене: 3 мин.

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти), Маргрете Вестагер (Дания, Алианс на либералите и демократите за Европа), Ска Келер (Германия, Европейска зелена партия), Нико Куе (Испания, Европейска левица) и Ян Захрадил (Чехия, Европейски консерватори и реформисти).

Наглед разнообразна група, но изказаните позиции могат да се обединят в три лагера – десен на Захрадил, среден на Вебер и ляв на всички останали. В традицията на предишните дебати разлики между Социалистите, Левицата, Зелените и АЛДЕ на практика почти отсъстваха, като единствените спорове между бяха на тема точно колко социализъм и федерализъм желаят и в името на какво. Почти пълното припокриване по темите за миграцията, данъците и климатичните промени направи левия вот на европейски ниво доста труден. Ако изборите бяха с общоевропейски листи, както предлагаше президента Макрон трудно избирателите в страните членки биха направили разлика между различните политици от този спектър.

От друга страна Ян Захрадил изглеждаше безкрайно самотен в защитата на моделът на Европейския съюз, така както беше замислен от неговите създатели.

Единственият глас, който се обяви за Европейския съюз, но без бруталната намеса във вътрешните работи на страните членки отново беше той – точно каквито са настроенията из цяла Източна Европа. Парадоксът, вероятно идва от тежкото ни минало, което е до болка запознато с централни решения спускани от едно място и нормалните опасения от свърхсъюзите, идващи от самосъздаваща се и самоподдържаща се номенклатурна прослойка. Всички други участници в дебата, освен него, включително Манфред Вебер се обявиха за взимане на решения с мнозинство, а не с единодушие – начин на мислене, който би бил немислим само преди няколко години – или с други думи – първа стъпка към диктатура на Западна Европа над по-малките ѝ съседи. Това със сигурност не е Обединена Европа към която се присъединихме – но надежда все пак има, защото Източна Европа има все по-голямо самочувствие – не на просяк, който чака подаяния, а на пълноправни членове на континентален съюз. Мантрата, за получаваните пари от богата Западна Европа работи все по-малко, а вноските, които плащат държавите от Източна Европа са все пак нашият дан.

Разбира се, родните за родните послушковци, които винаги чакат спасение от Запада да разреши собствената им политическа некадърност няма по-голяма опасност от една Източна Европа с мнение и самочувствие.

Но нека стигнем и до Манфред Вебер. Макар че ЕНП ще понесе удар на следващите избори и макар вътрешното и разцепление да се задълбочава, те все пак ще бъдат най-голямата политическа партия и в следващия европарламент – с по-малко, отколкото бяха и с по-малко отколкото им се иска.

Досега Манфред Вебер се държи като истински Пилат Понтийски и усилено се опитва да си измие ръцете и да не вземе решение. Решение, къде ще бъде ЕНП след изборите. Дали ще продължи дразнещото за всички европейски граждани аполитично обединение с левиците, завещано му от Жан Клод Юнкер или действително ще прояви нетипична смелост като за европейски политик и ще изпълни дясното обещание на партията си. Накъде, господин Вебер? Към бележка под линия или към историята? Изборът е ваш, но Европа, гражданите и дори собствената ви партия няма никога да ви прости, ако не сте на висотата на момента.

Пълен запис на дебата

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!