НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Манфред Понтийски

Време за четене: 3 мин.

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти), Маргрете Вестагер (Дания, Алианс на либералите и демократите за Европа), Ска Келер (Германия, Европейска зелена партия), Нико Куе (Испания, Европейска левица) и Ян Захрадил (Чехия, Европейски консерватори и реформисти).

Наглед разнообразна група, но изказаните позиции могат да се обединят в три лагера – десен на Захрадил, среден на Вебер и ляв на всички останали. В традицията на предишните дебати разлики между Социалистите, Левицата, Зелените и АЛДЕ на практика почти отсъстваха, като единствените спорове между бяха на тема точно колко социализъм и федерализъм желаят и в името на какво. Почти пълното припокриване по темите за миграцията, данъците и климатичните промени направи левия вот на европейски ниво доста труден. Ако изборите бяха с общоевропейски листи, както предлагаше президента Макрон трудно избирателите в страните членки биха направили разлика между различните политици от този спектър.

От друга страна Ян Захрадил изглеждаше безкрайно самотен в защитата на моделът на Европейския съюз, така както беше замислен от неговите създатели.

Единственият глас, който се обяви за Европейския съюз, но без бруталната намеса във вътрешните работи на страните членки отново беше той – точно каквито са настроенията из цяла Източна Европа. Парадоксът, вероятно идва от тежкото ни минало, което е до болка запознато с централни решения спускани от едно място и нормалните опасения от свърхсъюзите, идващи от самосъздаваща се и самоподдържаща се номенклатурна прослойка. Всички други участници в дебата, освен него, включително Манфред Вебер се обявиха за взимане на решения с мнозинство, а не с единодушие – начин на мислене, който би бил немислим само преди няколко години – или с други думи – първа стъпка към диктатура на Западна Европа над по-малките ѝ съседи. Това със сигурност не е Обединена Европа към която се присъединихме – но надежда все пак има, защото Източна Европа има все по-голямо самочувствие – не на просяк, който чака подаяния, а на пълноправни членове на континентален съюз. Мантрата, за получаваните пари от богата Западна Европа работи все по-малко, а вноските, които плащат държавите от Източна Европа са все пак нашият дан.

Разбира се, родните за родните послушковци, които винаги чакат спасение от Запада да разреши собствената им политическа некадърност няма по-голяма опасност от една Източна Европа с мнение и самочувствие.

Но нека стигнем и до Манфред Вебер. Макар че ЕНП ще понесе удар на следващите избори и макар вътрешното и разцепление да се задълбочава, те все пак ще бъдат най-голямата политическа партия и в следващия европарламент – с по-малко, отколкото бяха и с по-малко отколкото им се иска.

Досега Манфред Вебер се държи като истински Пилат Понтийски и усилено се опитва да си измие ръцете и да не вземе решение. Решение, къде ще бъде ЕНП след изборите. Дали ще продължи дразнещото за всички европейски граждани аполитично обединение с левиците, завещано му от Жан Клод Юнкер или действително ще прояви нетипична смелост като за европейски политик и ще изпълни дясното обещание на партията си. Накъде, господин Вебер? Към бележка под линия или към историята? Изборът е ваш, но Европа, гражданите и дори собствената ви партия няма никога да ви прости, ако не сте на висотата на момента.

Пълен запис на дебата

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!