от Мат Уолш
За четиридесет и пета година подред се проведе ежегодният Марш за Живота. При подобен повод не мога да не се замисля за бъдещето и да си представя какво ли ще говорят и пишат за нашето общество. Надали ще могат да проумеят.
Няма да могат да проумеят как 60 милиона човешки същества бяха изтребени в продължение на 40 години. Няма да могат да проумеят и как този несравним с нищо в историята случай на масово убийство се е извършвал в малки, компактни офис сгради, намиращи се до шопинг молове и заведения. Няма да могат да проумеят как родители доброволно са водили собствените си деца, собствената си плът и кръв, в тези помещения, за да бъдат умъртвявани като улични псета. Още повече няма да могат да проумеят как тази касапница е била облечена в мантията на „здравеопазване“.
Всичко това би им се струвало неразбираемо. Както на нас днешно време робството ни се струва необяснимо.
Или поне се преструваме, че ни се струва необяснимо.
Но ако се замислим за момент, много ясно можем да разберем как и защо едно общество може да принизи цяла една подкатегория на човечеството до нищо повече от обезчовечена собственост. Все пак това е точно каквото ние днес сме сторили. Паралелите между аборт и робство са очевидни. Както съм описал в моята книга –всеки аргумент, изречен в защита на аборта е огледален образ на аргументите от миналото в подкрепа на робството. Абсолютно всеки един от тях:
Аргументът за собственост: „Робът/бебето е моя собственост. Не можеш да ми кажеш какво мога да върша с нея.“
Аргументът за поверителност: „Никой не те кара теб да имаш роби/аборти. Гледай си твоята работа.“
Аргументът за надхвърлящи права: „Моето право на собственост (върху тялото ми/роба ми) е по-важно от правата на роба/фетуса.
Аргументът за неизбежност: „Робството/абортите са съществували в света вече хиляди години. По-добре да имаме ясно уточнена и сигурна правна система, която да отразява тази действителност.“
Аргументът от псевдонаучна гледна точка: „Робите/фетусите не са наистина хора. Те не са като нас. Виж ги, те се различават от нас физически, поради това ние се водим хора, а те не.“
Социоикономическият аргумент: „Ако прекратим робството/абортите повечето от тези роби/бебета ще се окажат на улицата без препитание.
Правният аргумент: „Робството/абортите са застъпени от Върховния съд. Вече е било решено, в споровете няма смисъл.“
Библейският аргумент: „Робството/абортите не е изрично забранено в Библията. Ако наистина представляваше грях, то Исус щеше да го е споменал.
Аргумент от фалшиво състрадание: „Робството/абортите са най-добрият избор за африканците/бебетата. Светът може да е гадно място. Най-добре щеги предпазим от него, ако ги поробим/убием.
Аргумент за предполагаемото лицемерие на другата страна: „Твърдиш, че искаш да прекратиш робството, но не желаеш да живееш с освободени чернокожи/осиновиш неискани бебета. Следователно твоята позиция не е валидна.
Шокирани сме, че на база на тези аргументи някога сме отричали човечността на чернокожи, въпреки че ние все още отричаме човечността на чернокожи хора, осланяйки се на тези аргументи. Отричаме я за всички хора преди да достигнат своеволно наложения момент на раждане. Никога не бихме поробили хора на расова или етническа основа, но ги поробваме заради стадия им на развитие. Не съм убеден, че това изобщо е по-приемливо. Даже мисля, че е още по-зловещо. Със сигурност броя жертви е по-голям. И със сигурност е по-смущаващо, имайки предвид кой извършва поробването (майките) и срещу кого е насочено (децата им).
Но ще дойде времето когато светът, слисан и ужасен, ще преразгледа абортите в миналото. Ще се говори за нашето време: „Как може да се е толерирало нещо подобно? Няма как да сме били толкова брутални и безмилостни.“ И има голяма вероятност, че тези думи ще се изричат със същото лицемерие, с което ние днешно време се възмущаваме от робството, защото и тогава неминуемо в обществото ще присъстванякаква форма на общоприета диващина.
Аз не си представям утопично или просветено бъдеще. Достатъчно съм чел история, за да си спестя тази наивност. Но зверствата никога не издържат дълго в една форма. Те имат своето време и неизбежно след това човечеството се съвзема от своя ступор и се преструва, че се е променило. И когато това се случи практиката на аборт ще се озове в бунището на историята и хората ще я срещат само в книгите и учебниците по история, учудени все едно четат научна фантастика, и няма да мога да го проумеят.
Но всъщност ще могат.
Източник: The Daily Wire
