(превод на речта в Брюж от 20 септември 1988г. относно визията на „Желязната лейди” за Европа)
„Консерваторъ” ви представя превод на пълния текст на една от най-значимите речи на „Желязната лейди” – тази в Брюж, Белгия, от 20 септември 1988г. В нея един от най-големите консервативни държавници в историята представя своята визия за Европа. Макар и изречени преди повече от 30 години, нейните думи остават актуални и днес, особено в контекста на настоящия идеологически дебат за бъдещето на нашия континент.
Г-н Премиер, г-н Ректор, Ваши превъзходителства, дами и господа:
Първо, бих искала да ви благодаря за възможността да се завърна в Брюж при много различни обстоятелства в сравнение с последното ми посещение тук, скоро след трагедията с британския ферибот (Zeebrugge Ferry disaster – на 6 март 1987г. фериботът MS Herald of Free Enterprise се преобръща край пристанището в Брюж, отнемайки живота на 193 пътници и членове на екипажа – бел. прев.), когато смелостта и отдадеността на белгийските лекари и медицински сестри спасиха живота на много британци.
Второ, бих желала да споделя какво удоволствие е за мен да говоря пред Колежа на Европа под вещото ръководство на неговия ректор проф. Лукашевски.
Колежът играе изключително важна роля, с все по-голямо значение, в живота на Европейската общност.
И трето, бих искала да благодаря за поканата да направя своето обръщение в тази прекрасна зала.
Какво по-добро място да говоря за бъдещето на Европа от сграда, която толкова славно припомня величието, което Европа постигна преди повече от 600 години.
Брюж дава още много исторически асоциации на нас във Великобритания. Джефри Чосър е бил чест посетител на вашия град.
А първата книга, напечатана на английски език, е била написана тук от Уилям Клакстън.
Великобритания и Европа
Г-н Председател, Вие ме поканихте да говоря по темата за Великобритания и Европа. Би трябвало да Ви поздравя за Вашата смелост.
Ако вярвате в някои от нещата, казани и написани относно моята визия за Европа, това е все едно да поканите Чингис хан да говори за достойнствата на мирното съместно съществуване!
Искам да започна с развенчаване на някои митове за моята родина, Великобритания, и нейните отношения с Европа, и за да го направя, трябва да кажа нещо за самата идентичност на Европа.
Европа не е творение на Договора от Рим. (на 25 март 1957г. в Рим са подписани два договора – за създаване на Европейската икономическа общност и за създаване на Европейската сгенция за атомна енергия; лейди Тачър вероятно визира първия – б.пр.)
Нито европейската идея е собственост на която и да било група от хора или институция.
Ние, британците, сме също толкова наследници на европейското културно наследство, колкото и всяка друга нация. Нашите връзки с останалата част на Европа, с европейския континент, са били доминиращ фактор в нашата история.
В продължение на 300 години, ние сме били част от Римската империя и на нашите карти още могат да се проследят правите линии на пътищата, които римляните изградиха.
Нашите предци – келти, саксонци, датчани – дойдоха от Континента.
Нашата нация беше – тази любима на Общността дума – „преструктурирана” под управлението на Нормани и Анжуйци (Платнагенети) през 11-и и 12-и век.
Тази година ние честваме 300-годишнината от Славната революция, в която британската корона се озова у принц Уилям Орански и кралица Мери.
Посетете величествените британски църкви и катедрали, четете нашата литература и слушайте нашия език: всичко свидетелства за културното богатство, което сме взели от Европа и другите европейци са взели от нас.
Ние във Великобритания сме горди с начина по който, от Магна Харта през 1215г. насам, създадохме и развиваме представителните институции като бастион на свободата.
Гордеем се също и с това, че векове наред Великобритания беше дом на хора от останалата част на Европа, потърсили убежище от тиранията.
Но ние знаем, че без наследството на европейските политически идеи ние нямаше да постигнем това, което постигнахме.
От античната и средновековната мисъл ние взехме концепцията за върховенство на закона, която отличава цивилизованото общество от варварството.
И върху тази идея на Християнството, която Ректорът цитира – Християнството дълго време беше синоним на Европа – с признаването на уникалната и духовна природа на човека, върху тази идея, ние все още основаваме нашата вяра в личната свобода и човешките права.
Твърде често, историята на Европа е описвана като серия от безкрайни войни и кавги.
От днешна перспектива, това, което със сигурност ни издига най-много, е нашето общо минало. Например, историята за това как европейците открихме и колонизирахме – и да, без извинение – цивилизовахме голяма част от света, е изключителен разказ за талант, умения и смелост.
Но ние, британците, по много специален начин дадохме своя принос към Европа.
Векове наред ние се борихме да предпазим Европа от попадане под доминацията на една-единствена сила.
Воювахме и умирахме за нейната свобода.
Само на мили оттук, в Белгия, лежат труповете на 120 хиляди британски войници, загинали през Първата световна война.
Без тази готовност за битка и смърт, Европа щеше да бъде обединена много по-рано – но не в свобода, не в справедливост.
Именно британската продкерпа за съпротивителните движения през последната война поддържаше пламъка на свободата в толкова много страни до деня на освобождението.
Утре крал Бодуен ще посети в Брюксел панихида в памет на многото смели белгийци, загинали, служейки в Кралските военновъздушни сили – саможертва, която ние никога няма да забравим.
А от нашия остров – крепост бе изградено освобождението на Европа.
И до днес ние сме рамо до рамо.
Близо 70 хиляди британски военнослужещи са дислоцирани на европейския континент.
Всичко това доказва нашия ангажимент към бъдещето на Европа.
Европейската общност е една проява на европейската идентичност, но не е единствената проява.
Ние никога не трябва да забравяме, че на изток от Желязната завеса, хора, които някога в пълна степен споделяха европейската култура, свобода и идентичност, бяха откъснати от своите корени.
Винаги ще гледаме на Варшава, Прага и Будапеща като на велики европейски градове.
И няма да забравим, че именно европейските ценности помогнаха на Съединените американски щати да се превърнат в храбрия защитник на свободата, каквито са днес.
Бъдещето на Европа
Това не са сухи хроники на неясни факти от прашните библиотеки на историята.
Близо две хилядолетия британска намеса в Европа, сътрудничество с Европа и принос към Европа – принос, който днес е по-валиден и по-силен от всякога.
Да, ние гледахме и към по-широки хоризонти – имахме такива – и слава Богу за това, защото Европа никога не би просперирала и никога няма да просперира като тесногръд, вглъбен в себе си клуб.
Европейската общност принадлежи на всички свои членове.
Трябва да отразява традициите и стремежите на всички свои членове.
И нека да бъде съвсем ясна.
Великобритания не мечтае за някакво уютно, изолирано съществуване на ръба на Европейската общност. Нашата съдба е да сме в Европа, като част от Общността.
С това не искам да кажа, че нашето бъдеще е само в Европа, нито това важи само за Франция или Испания, или за който и да било друг член на Общността.
Общността не е и не се ограничава до самата себе си.
Нито е институционален механизъм, който да бъде постоянно променян под диктата на някакви абстрактни интелектуслни концепции.
И не бива да бъде скована от безкрайни регулации.
Европейската общност е практическо средство, чрез което Европа може да осигури бъдещите просперитет и сигурност на своите жители в свят, пълен с много други мощни нации и групи от нации.
Ние, европейците, не можем да си позволим да пилеем енергия във вътрешни диспути или в неясни институционални дебати.
Ефективното действие няма заместител.
Европа трябва да е готова както да допринася в максимална степен към собствената си сигурност, така и да се конкурира търговски и индустриално в свят, в който успех постигат страните, които окуражават частната инициатива и предприемачеството, а не при онези, които ги потискат.
Тази вечер аз искам да посоча някои водещи принципи за бъдещето, които вярвам, че ще осигурят успех на Европа, не само в икономически и отбранителен план, но също и в качеството на живота и въздействието му върху европейците.
Доброволно сътрудничество между суверенни държави
Първият ми ръководен принцип е следният: доброволното и активно сътрудничество между независими, суверенни държавие най-добрия начин да изградим успешна Европейска общност.
Да се опитаме да потиснем националното и да концентрираме власт в центъра на европейския конгломерат би било изключително вредно и би застрашило постигането на нашите цели.
Европа ще бъде по-силна именно защото в нея Франция е Франция, Испания е Испания, Великобритания е Великобритания, всяка със своите обичаи, традиции и идентичност. Безумие би било да се опитаме да ги напаснем според някакъв идентификатор за европейска индивидуалност.
Някои от бащите-основатели на Общността смятаха, че Съединените американски щати може да са модел за нея.
Но цялата история на Америка е доста по-различна от европейската.
Хората отидоха там за да избягат оът нетолерантността и ограниченията на живота в Европа.
Те търсеха свобода и възможности; и тяхното силно усещане за цел, в продължение на два века им помогна да създадат ново единство и гордост да се наричат американци, също като нашата гордост да се наричаме британци, белгийци, холандци или германци.
Аз съм първата, която ще каже, че за множество сериозни проблеми европейските следва да се опитат да говорят в един глас.
Искам да видя как работим по-сближени върху нещата, които можем да правим по-добре заедно, отколкото сами.
Европа е по-силна, когато сме единни, независимо дали в търговията, в отбраната или в отношенията ни с останалия свят.
Но да работим заедно не означава властта да бъде централизирана в Брюксел или решенията да се вземат от назначена бюрокрация.
Наистина, иронията е в това, че тъкмо когато страни като Съветския съюз, които се опитваха да правят всичко централизирано, научават, че успехът зависи от децентрализираната власт и от решения, които се вземат далеч от центъра, има хора в Общността, които изглежда, че искат да я тласнат в обратната посока.
Ние не премахнахме ограниченията на държавата в Британия, само за да ги усетим повторно наложени на европейско ниво, с европейска свръхдържава, упражняваща доминация от Брюксел.
Ние определено искаме да видим Европа по-единна и с по-силно чувство за обща цел.
Но това трябва да стане по начин който съхранява различните традиции, властта на отделните парламенти и чувството за национална гордост в собствената страна – източниците на европейската жизненост през вековете.
Насърчаване на промяната
Вторият ми ръководен прицип е следният: политиките на Общността трябва да решават настоящите проблеми по практичен начин, колкото и трудно да е това.
Ако ние не можем да реформираме онези политики на Общността, които са очевидно грешни или неефективни и които са причина за обществено безпокойство, ние няма да можем да получим обществена подкрепа за бъдещето развитие на тази Общност.
Ето защо постиженията на Европейския съвет в Брюксел от миналия февруари са толкова важни.
Беше грешка, че половината от бюджета на Общността се изразходваше за съхраняване и изхвърляне на излишъка от храна.
Сега тези запаси са рязко намалени.
Беше абсолютно правилно решение да се намали дела от бюджета за земеделие, за да се освободят ресурси за други политики, като например подпомагане на изостанали региони и финансиране на курсове за квалификация.
Също така беше добре, че се затегна бюджетната дисциплина, за да се приложат тези решения и да се подобри контрола върху разходите на Общността.
Но ние не можем да лежим на това, което сме постигнали до момента.
Например, задачата да реформираме общата земеделска политика далеч не е изпълнена.
Със сигурност, Европа се нуждае от стабилна и ефектвина хранителна промишленост.
Но общата земеделска политика е теромава, неефективна и изключително скъпа. Произвеждането на нежелани излишъци не гарантира нито доход, нито бъдеще за самите фермери.
Ние трябва да продължим да преследваме политики, при които предлагането е по-близо до изискванията на пазара, и които ще намалят свръхпродукцията и ще ограничат разходите.
Разбира се, ние трябва да защитим селата и селските райони, които са важна част от нашия живот, но не чрез инструмента на цените на земеделската продукция.
Преодоляването на тези проблеми изизква политическа воля.
Общността само ще навреди на себе си в очите както на нейните жители, така и на останалия свят, ако тази воля липсва.
Европа, отворена към предприемачество
Моят трети ръководен принцип е нуждата от европейски политики, които стимулират предприемчивостта.
Ако Европа иска да процъфтява и да създава работни места в бъдеще, ключът е в инициативата.
Основната рамка е тази: Договорът от Рим беше предвиден като Харта за икономическа свобода.
Но не винаги е бил четен по този начин, нито прилаган.
Урокът от икомическата история на Европа през 70-те и 80-те години е, че централното планиране и стриктният контрол не работят, за разлика от личния стремеж и частната инициатива.
Че контролираната от държавата икономика е рецепта за нисък растеж и че свободното предприемачество в рамките на закона носи по-добри резултати.
Целта на Европа, отворена към предприемачество, е движещата сила към създаване на Единен европейски пазар през 1992 година. С отстраняване на бариери, с даване на възможности на компаниите да оперират в европейски мащаб, ние най-добре можем да се конкурираме със Съединените щати, Япония и други нови икономически сили, появяващи се в Азия и навсякъде другаде.
А това означава движение към свободни пазари, към по-богат избор, към намаляване на държавната намеса.
Нашата цел не трябва да бъде повече и повече регулации от страна на центъра: тя трябва да бъде да дерегулираме и да премахмен ограниченията пред търговията.
Британия беше в челото по отношение на отваряне на своите пазари към другите.
Лондонското Сити дълго време приютява финансови институции от целия свят, поради което е най-големия и най-успешен финансов център в Европа.
Отворихме нашия пазар за телекомуникационни продукти, представихме конкуренцията в пазарните услуги и дори самата мрежа – стъпки, които другите в Европа едва започват.
Във въздушния транспорт, ние поставихме началото на либерализацията и усетихме ползите под формата на по-евтини билети и по-богат избор.
Нашите търговски пристанища са отворени за корабите на Европа.
Бихме искали да можем да кажем същото за много други държави-членки на Общността.
Относно монетарната политика, позволете ми да кажа следното. Основният проблем не е дали да има Европейска централна банка.
Незабавните практически изисквания са:
да приложим ангажимента на Общността за свободно двжение на капитали – във Великобритания сме го направили;
и да премахнем контрола върху размяната – у нас го премахнахме през 1979г.;
да основем свободен пазар на финансовите услуги в банковото дело, застраховките и инвестициите;
и да използваме в по-голяма степен общата европейска валута (става дума за старата европейска валута ECU или European Currency Union, преди въвеждането на еврото – б. пр.).
Тази есен, Великобритания издава ценни книжа, деноминирани в ECU и се надяваме и другите европейски правителства да направят същото.
Това са същинските изисквания, защото от това се нуждаят бизнесът и индустрията в Европейската общност, ако те искат да се конкурират ефективно в глобалния свят.
И това е, което европейските потребители желаят – да се обогати избора и да паднат цените.
Това са основни практически стъпки, на които вниманието на Общността следва да бъде насочено.
Когато тов се постигне и съхрани за определен период от време, ние ще бъдем в по-добра позиция да обмисляме следващия ход.
Същото е и с границите между нашите страни.
Разбира се, ние искаме да улесним преминаването на стоки през границите.
Но е въпрос на елементарен здрав разум, че ние не можем напълно да премахнем граничния контрол ако искаме да защитим нашите граждани от престъпност и да спрем трафика на наркотици, терористи и нелегални имигранти.
Това бе подчертано само преди три седмици, когато един смел германски митнически служител, изпълнявайки служебните си задължения на границата между Холандия и Германия, нанесе голям удар на терористите от ИРА.
И преди да приключа темата за общия пазар, бих искала да кажа, че ние със сигурност не желаем нови регулации, които да оскъпят работните места и да направят европейския трудов пазар по-малко гъвкав и по-неконкурентноспособен.
Ако искаме да имаме европейски устав на компаниите, той трябва да съдържа минимум регулации.
И със сигурност ние във Великобритания ще се борим срещу опитите да се въведат колективизъм и корпоративизъм на европейско ниво – въпреки че какво хората искат да правят в своите страни си е тяхна работа.
Европа, отворена към света
Четвъртият ми ръководен принцип е, че Европа не бива да бъде протекционистка.
Разрастването на световната икономика ни кара да продължаваме процеса на премахване на преградите пред търговията, като правим това в многостранни преговори в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (GATT).
Би било предателство ако, докато премахваме пречките пред търговията в рамките на Европа, Европейската общност започне да издига по-големи прегради пред търговията с останалия свят.
Ние трябва да гарантираме, че нашият подход към световната търговия е в съответствие с либерализацията, която проповядваме у дома.
Ние имаме отговорност за водеща роля в това, отговорност, която специално е насочена към по-слабо развитите страни.
Те се нуждаят не само от помощ; повече от всичко, те се нуждаят от по-добри възможности за търговия, ако искат да придобият достойнството от растяща икономическа сила и независимост.
Европа и отбраната
Последният ми водещ принцип засяга най-фундаменталния проблем – ролята на европейските държави в отбраната.
Европа трябва да продължи да поддържа сигурна отбрана чрез НАТО.
В никакъв случай не бива да се отпускаме в тази насока, дори ако това означава да вземаме трудни решения и да плащаме висока цена.
Мирът, поддържан повече от 40 години, дължим изцяло на НАТО.
Факт е, че нещата се случват по нашия начин: демократичният модел да общество със свободна инициатива доказа, че превъзхожда; свободата е в настъпление, в мирно настъпление по света, за първи път в рамките на моя живот.
Ние трябва да се стремим да поддържаме ангажимента на Съединените защи към отбраната на Европа. Това означава да признаем тежестта на ролята, която са поели е световен план и тяхното виждане, че съюзниците им трябва пълноценно да се включват в защитата на свободата, особено след като Европа става все по-благоденстваща.
Щатите все повече ще очакват от Европа да играе роля и във външната отбрана, нещо което ние наскоро направихме в Залива (вероятно става дума за американско-британската операция срещу Ирак в Персийския залив, като реакция срещу използването на химическо оръжие от режима на Саддам Хюсеин срещу кюрдския иракски град Халабджа – б.пр.).
НАТО и Западноевропейският съюз отдавна са осъзнали проблемите на европейската отбрана, и са посочили решенията. Дойде времето когато трябва да изпълним със съдържание нашите декларации за по-голямо усилие в отбраната, ангажиращо повече финансови средства.
Това не е институционален проблем.
Не е въпрос на подготовка. Това е нещо едновременно опростено и по-дълбоко: това е въпрос на политическа воля и кураж, убеждаването на хората от всички страни-членки, че ние не можем да разчитаме на друг за нашата отбрана, а всеки член на Алианса трябва да носи на раменете си справедлив дял от общата тежест.
Ние трябва да поддържаме обществената подкрепа за ядреното възпиране, да помним, че остарелите оръжия не възпират, и следователно се нуждаем от модернизация.
Ние трябва да покрием изискванията за ефективна конвенционална отбрана в Европа срещу силите на Съветите, които постоянно биват модернизирани.
Ние трябва да развиваме ЗЕС, не като алтернатива на НАТО, а като средство за засилване на европейския принос към общата отбрана на Запада.
Преди всичко, във време на промяна несигурност в Съветския съюз и Източна Европа, трябва да съхраним европейското единство и решимост, че каквото и да се случи, нашата отбрана е сигурна.
В същото време, ние трябва да преговаряме за контрола във въоръжаването и да държим широко отворена вратата към сътрудничество относно всички други проблеми, записани в споразуменията от Хелзинки.
Но никога да не забравяме, че нашият начин на живот, нашата визия и всичко, което се надяваме да постигнем, е обезпечено не с правотата на нашата кауза, а със силата на нашата отбрана.
В това, ние никога не бива да се препъваме, и никога не бива да пропадаме.
Британският подход
Г-н Предсдател, вярвам, че не е достатъчно само да говорим общи понятия за европейската визия и европейския идеал.
Ако вярваме в това, ние трябва да начертаем пътя и да посочим следващите стъпки.
И това е, което аз се опитах да направя тази вечер.
Този подход не изисква нови документи: те всички са тук, Северноатлантическият договор, ревизираният Договор от Брюксел, Договорът от Рим – текстове, написани от далновидни мъже, между които и забележителният белгиец Пол Хенри Спаак.
Колкото и далеч да искаме да стигнем, истината е, че ние можем да го направим само стъпка по стъпка.
Това, от което се нуждаем сега, е да вземем решения за следващите стъпки напред, вместо да позволим да бъдем разконцентрирани от утопични цели.
Утопията никога няма да настъпи, защото ние знаме, че тя не би ни харесала.
Нека Европа да бъде семейство от нации, разбиращи се по-добре по между си, оценяващи се повече по между си, работейки заедно, но наслаждавайки се на нашата национална идентичност не по-малко, отколкото на нашето общо европейско начинание.
Нека да имаме една Европа която играе първостепенна роля в световен мащаб, която гледа навън и навътре, и която съхранява Атлантическата общност – тази Европа от двете страни на Атлантическия океан – която е нашето най-благородно наследство и нашата най-голяма сила.
Бих желала да Ви благодаря за привилегията да изнеса тази лекция в тази велика зала на този велик колеж.
Превод: Димитър Петров
