НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Маргиналното занимание да спорим на/за национални празници

Време за четене: 3 мин.

Трети март и тази година не премина без вече дежурната полемика за българската история като цяло. За това как да наричаме 500 години без българска държава – робство, присъствие, иго, владичество, съжителство, хепънинг или просто „бириШки пред Кристал“

Дали сме били „освободени“, сами ли сме се освободили, процентното участие на финландци, грузинци и японци (един брой) в конкретната руско-турска война.

Дали тази война или подписването на Брест-Литовския мир е по-важно събитие и най-вече дали Трети март трябва да бъде национален празник или Съединението, или Независимостта.

Не сте разбрали за тези борби? Поздравления – успели сте да избегнете най-тъжните части от интернет/медийните балони и можете спокойно да си живеете без да тези ключови за добруването на нацията въпроси.

Ако пък сте разбрали, но упорито се опитвате да не обръщате внимание на поредното агиткаджийство, нека да продължим напред:

Да, Руската империя, като всяка империя далеч няма за цел „Освобождението на България“, а реализирането на своите дългогодишни имперски интереси.

Не, няма как да се избегне признаването на ефекта от тази война – независимо от нейната цел – дава се началото на нова българска държава, която по-късно отвоюва сама и въпреки всичко своето (частично) Съединение и своята Независимост. 

Не, свободата не ни е подарена – тя е заплатена по-единствения начин, по който винаги и навсякъде е била плащана – mit blut und eisen*

Да, Руската империя и нейните държавни наследници почти винаги след това са били наши политически, а дори и военни противници. 

Да, Брест-Литовския мирен договор е един от последните големи триумфа на българската държава.

Това са фактите – чисти и неподправени.

Те са прекрасни истории, които могат (и трябва да бъдат) разисквани надълго и нашироко в исторически журнали, рубрики и предавания и най-вече изводите от тях да бъдат направени, за да не бъдат повторени грешките.

Дали Трети март трябва да бъде национален празник? По-скоро въпросът е дали си заслужава промяната. Моето лично мнение е, че 22 септември е по-подходящ, но нека да не спорим за това точно на без съмнение една от най-важните дати в българската история – без значение под кой номер в класацията за „Националния празник на България“?

Трети март всъщност е подписване на предварителен (окупационен) договор – благодарим на всички, които ни го напомнят, това ни е известно. В него са очертани едни граници на България, които имат само малки разлики с границите на българското землище и с тези на българската екзархия. От него не зависи нищо, няма правна стойност и наглед празнуването му е нелогично.

Дали?

Извън историческите факти, отвъд юридическите приложения на военно-правните договори, документът от Сан Стефано, всъщност е символ.

Далеч не само на свободата.

Символ на българската мечта – на българския идеал. Само повод за гордост, а не за подигравки от шепа арогантни парвенюта, може да бъде фактът, че българската мечта е тази за обединение на всички българи в една държава, а не като една друга, изцяло индивидуалистична национална мечта.

А за решилите да цапат този празник, точно на неговата дата – било то с чужди знамена, политическа пропаганда, признателност към унищожителя на Руската Империя – СССР (?!) или от друга страна с нефелни опити, едва ли не да се изкара, че НАТО и ЕС са „ни освободили“ – може да има само една стратегия:

Игнориране до пълната им маргинализация.

Оригинална публикация

* От реч на Ото фон Бисмарк на 30 септември 1862 година

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!