В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат възможност за свобода на медиите, тяхното разгръщане, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем“. Очевидно времената са се променили и изоставаме в представите си за медиите. Струва ми се обаче, че дефектът е в мирогледа изобщо и докато това не се оправи, няма да имаме отговор и за медиите.
Брой 5 на сп. „Християнство и култура“ от миналата година започва със знаменателна статия от Бойко Василев, озаглавена „Утопии, антиутопии, медии“, като изследването започва от констатацията, че новите медии при появата си винаги са предизвиквали или въодушевление, или страх, и върви към въпроса мисленето ли определя медиите или медиите определят мисленето. Безспорно процесът е двупосочен и все пак – яйцето или кокошката?
Интернет се оказа поредната комуникационна революция след азбуката, печата и радиовълните, най-малкото заради това че направи медиите интерактивни. Преди 100 години, за да гледаш филм, трябваше да идеш в киносалона, да се наредиш на опашка и да си купиш билет. Преди 50 години, за да гледаш филм, трябваше да се прибереш навреме у дома и да се настаниш пред телевизора. Днес, за да гледаш филм, е достатъчно да извадиш смартфона, докато се возиш в метрото. Днес новината не е просто новина, а новина+коментари. Това променя медиите. Но доколко променя хората?
Голяма група светли умове се пита това и в статията си Бойко Василев прави преглед на мненията им. И стига до извода, че всяка нова медия се посреща с утопична или антиутопична нагласа, с надеждата, че ще спаси света и ще го направи по-добър или с опасението, че ще го затрие. Но трябва ли да търсим истината за медиите между утопията и антиутопията? Не са ли утопията и антиутопията просто резултат от грешка в мирогледа?
Василев отбелязва, че според канадския литературовед Маршал Маклуън (1911-1980) „изграденият от нас канал променя нас самите“ и че „комуникационните революции обръщат цивилизациите и обществата“. Така Маклуън се солидаризира с философията на един друг канадец – Харолд Инис (1894-1952), професор по политическа икономия в университета в Торонто, – според когото „посланието на медиите е самото им съществуване, а не съдържанието, което излъчват“. Тоест, посланието към руснаците на 22 юни 1941 от говорителя на Всесъюзното радио на СССР Юрий Левитан – „Внимание! Говори Москва!… Днес, в четири часа сутринта… германските войски нападнаха нашата страна…“ – не е съобщение, че е започнала Втората световна война, а че Москва има радио.
Не съм съгласен. Такива теории звучат твърде структуралистично, твърде формално, твърде материалистически и модернистично. Още Платон гледа скептично на новостите в общуването и разпространението на познанието, поради което стига до озадачаващи заключения. Обявява се в подкрепа на наизустяването срещу записването, казвайки: „Това знание (фонетичната азбука – б.м.) ще доведе до занемаряване на паметта и ще причини забрава в душите на учещите, понеже, уповани на писането, те ще престанат да си припомнят отвътре със собствени сили, а ще го правят отвън по знаци, които са им чужди…“ (Платон, „Федър“). Днес, 2390 години по-късно, е налице същият проблем – доколкото всичко го има в интернет, заслужава ли си нещо да се помни или е достатъчно само да се знае къде да се потърси? Аз съм на мнение, че колкото по-малко енергия се употребява за помнене, толкова повече енергия остава за мислене, но пък една градска история разказва как всяка сутрин проф. Балан, подобно на някои които се упражняват с гирички, тренирал ума си, като научавал наизуст по едно стихотворение на чужд език. Яйцето или кокошката?
По отношение на лесния и бърз достъп до информация, интернет е великолепен, но продължава да е двояк, както впрочем и всичко останало в този греховен свят – колкото по-прекрасна е прекрасната страна, толкова по-ужасна е ужасната.
Първият резултат от изобретението на Гутенберг е отпечатването на Библията. Вторият са анонимните листовки с лъжи, клевети, пасквили и ругатни, разпространявани в изобилни тиражи по европейските улици. Интернет е създаден за академичен обмен между университетите. Няколко години по-късно мрежата е залята от порнография и хазарт. Ловната сцена, нарисувана с прилепови изпражнения върху скалата на Магурата, по време на каменната епоха е била толкова запленяваща, колкото днес е фейсбук. Каналът сам по себе си няма значение. Феноменът не е във вида на медията, а в самото ѝ съществуване, в самото вълнуващо откритие, че хората разполагат с някакъв общ код, чрез който могат да общуват. И противно на казаното от Инис, важно е посланието, а не кодът. Кодът е случайност. Дали медията ще е гуано от прилеп или смартфон с 8-ядрен процесор – това са само технически детайли. Медиите влияят върху мислите на хората само дотолкова, доколкото улесняват и ускоряват техния обмен.
От всички цитирани от Бойко Василев мнения, най-много ми допада и е най-близо до личните ми убеждения мнението на основателя на NBC Дейвид Сарноф, който критикува Маклуън и Инис по следния начин: „Ние сме твърде склонни да направим технологичните инструменти изкупителни жертви за греховете на онези, които ги ползват. Продуктите на модерната наука не са добри или лоши сами по себе си; единствено начинът, по който се използват, определя тяхната стойност“. Дали Дейвид Сарноф си е давал сметка колко ортодоксално е неговото изказване, повтаряйки мнението на св. Максим Изповедник: „Не сами по себе си нещата в света са лоши, а злоупотребата с тях ги прави такива. Не сетивното познание е греховно, а злоупотребата с телесността“ („Мистагогия“). Аз съм на абсолютно същото мнение – нещата сами по себе си не са добри или лоши; такива ги прави начинът, по който човекът ги употребява. Не оръжието убива, а човекът.
– Да! – казват утопистите, гледайки добрата употреба. – Новите медии ще спасят света, защото вече никой не ще може да скрие престъпленията си!
– Не! – казват антиутопистите, гледайки злата употреба. – Новите медии ще превърнат хората в плахи зомбита с мания за преследване и ще удавят истината в пороища от лъжи!
Но какъв е всъщност проблемът на утопиите и антиутопиите? Те не са само медийно явление. Те са резултат от променения мироглед на хората – промяна, започнала от френската революция и родилия се от нея комунизъм. Проблемът е, че си затваряме очите за съществуването на половината от творението. То е все едно да кажеш, че съществуват само четните числа, а нечетни числа не съществуват, и да се мъчиш да правиш математика.
Библията започва и свършва с едно и също. Старият завет започва с „в начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1), а Новият завет свършва с „и видях ново небе и нова земя“ (Откр. 21:1). Светът, творението се състои от земя и небе, от материален (сетивен) и духовен (умопостижим) свят; времето е вечност в движение, а вечността – време в покой. Но съвременният човек вижда само земята и се прави, че небето не съществува. Следователно, приема смъртта за окончателен край на всичко. Тогава къде човекът да разположи своя идеал, рая, царството небесно? Ще го разположи на земята, отсам смъртта, защото няма къде другаде. Ето ги Вавилонската кула, комунизмът и социалната държава. Ето я утопията. Антиутопията пък е когато разберем, че утопията е невъзможна.
Изхождайки от грешна предпоставка, не можем да стигнем до верни изводи. И това е така не само по отношение на медиите. Утопията е грешен извод, защото е построена на грешно място – οὐ τόπος. Грешен извод е и всеки друг, който разглежда смъртта като край на всичко. То е все едно да отидеш на кино, да си тръгнеш на петата минута и да кажеш: „Егати безсмисления филм, нищо не разбрах!“. Твърде объркан мироглед, твърде грешна предпоставка, която ни лишава от истината.
Медиите са средство за обмен на възгледи и когато възгледите не са правилни, то и медиите са озадачаващи. Това е проблемът на секуларното и влюбено в себе си общество. То издига в култ точните науки, но те, макар и по един все по-съвършен начин, описват само земята, но не и небето. Те казват, че книгата има форма на паралелепипед, състои се от целулозни листове напръскани с мастило с определен химичен състав, но не обяснява за какво се разказва. Човек има два крака и две ръце, има логика и интуиция, ум и сърце, мисли както аналитично, така и синтетично, към познаването на непознаваемото върви едновременно по утвърждаващ и по отричащ път. По същия начин творението се състои от земя и небе – нито само от едното, нито само от другото.
Идеологическото пространство се нуждае от преформатиране, а медиите само отразяват тази нужда с непрекъснато нарастващите си технически възможности. Когато истината ни споходи, ние ще я познаем, независимо дали ще я видим изписана със звезди на небосклона или ще я получим по електронната поща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
