fbpx

Медийно заклинание срещу Джоан Роулинг

Един ден трябва да изучават „странния случай с Джоан Роулинг“ в учебници и курсове по медийна пропаганда и журналистическа манипулация. Това, което водещите информационни брандове направиха с най-успешната жива писателка за по-малко от две години, е изумително. Някои биха казали и отвратително, но други ще отвърнат със закачливо намигване и цитиране на древната мъдрост: „Каквото посееш, това ще пожънеш“.

Как една от най-обожаваните, възхвалявани и проспериращи модерни икони на левия либерализъм, мутира в токсичен враг на човешките права и социалната справедливост? Историята за метаморфозата на Роулинг от феминистка във „фашистка“, е история за състезанието на корпоративните медии към дъното. За скъсването със стандарти и етика, за демонстративното и горделиво отхвърляне на основни факти, за окончателното сливане на журналистическата професия с екстремния активизъм.

Author J.K. Rowling poses for photographers upon arrival at the premiere of the film ‘Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald’, at a central London cinema, Tuesday, Nov. 13, 2018. (Photo by Joel C Ryan/Invision/AP)

На местна почва е и илюстрация на българския новинарски импулс да се следват и превеждат безкритично мненията на „големия брат“ от „големия нюзруум“.

През 2007-а година престижното списание Time провъзгласява прочутата авторка на книгите за Хари Потър за „Личност на годината“ с акцент върху „социалното, морално и политическо вдъхновение“, което тя била дарила на своите фенове. През 2020-а същото издание публикува материал със заглавие „Проблемът с коментарите на Джоан Роулинг за джендър идентичността“. По-късно пусна друг материал, посветен на „трансджендър противоречието“ покрай нейна нова книга.

Други световни медии от подобен калибър също промениха траекторията на отразяването си, като на пръв поглед необяснимо забравиха за „социалното, морално и политическо вдъхновение“, което Роулинг носи на световната публика. Преди три седмици The Times помести коментара „Защо Хари Потър поколението отхвърли Дж. К Роулинг“. През лятото на 2020-а пък The New York Times я критикува в статия със заглавие „Хари Потър и везната на справедливостта: Малко добри новини в един лош месец за ЛГБТ хората“.

Същият вестник, който някои наричат официоз на западните либерални елити, пусна и съвсем неистеричния и уравновесен материал – „Хари Потър“ ми помогна да се осъзная като трансджендър, но Джоан Роулинг ме разочарова“. А британският The Guardian ни информира, че „лигата по Куидич ще си смени името в опит да скъса с Роулинг“. The Independent пише: „Фенове на „Хари Потър“ критикуват Дж.К. Роулинт след нов трансфобски туит, настоявайки: „Престани да причиняваш болка“.

А Insider се притеснява, че на тържественото събиране на екипа на „Хари Потър“ „трансфобията на Роулинг не беше адресирана“. Преди дни водещата медийна фигура в САЩ Джон Стюарт оплоди прогресивното пространство с емоционално-конспиративен монолог, в който се възмути от антисемитизма в книгите за „Хари Потър“ и каза, че гоблините в романите били „еврейски карикатури“. После се отрече от думите си и сухо заяви, че не смята авторката за антисемит, но в думите му си личаха едни други, най-вероятно юридически съображения.

За сметка на това световната шоубизнес медия Vanity Fair публикува обширна статия, озаглавена „Защо е важно да разобличим и отречем трансфобските коментари на Джоан Роулинг“.

Друга лайфстайл „библия“ на суетата Vogue пише, че „трансфобията на Роулинт е недопустима“. Прогресивното издание Vox направо крещи: „Хари Потър“ и авторката, която ни предаде“.

Изобщо целият мейнстрийм медиен пейзаж отразява либералната писателка и отдадена феминистка по (меко казано) тенденциозен начин. Почти няма неутрални или положителни материали за нея в корпоративните издания. Малкото подкрепа идва винаги с уговорки и едно огромно „но“.

Какво стана в последно време? Как тази „Личност на годината“, която вдъхновява на „политическо, социално и морално“ ниво, заслужи подобно враждебно отношение? До скоро сякаш всяка „остра“ и „хаплива“ реплика на Роулинг по адрес на бившия американски президент Доналд Тръмп се превръщаше в невротично-нахилен журналистически материал тип „Вижте тази кралица как го смачка“. Изведнъж медиите решиха да я сложат от страната на „лошия оранжев човек“ и да я опаковат с познати термини за очерняне и дискредитиране.

Как се промени Джоан Роулинг?

Всъщност промениха се медиите. Тя си остана същата либерална феминистка от старата школа. Позициите на писателката са синхронизирани с прогресивната програма на информационните гиганти. Освен една – тази за биологичната реалност на пола. Като феминистка от друго поколение, Роулинг има специално отношение към уникалността на женската идентичност. За нея цялата модерна трансджендър истерия заплашва да я заличи. Да превърне „женствеността“ във фетиш и тренд, във временна мода, в пародия.

И така се стигна до 2019-а, когато тя публично защити служителката в британския център за глобално развитие Мая Форстейтър, която беше уволнена, защото казала на биологичен мъж, че е… мъж. Така започнаха медийните мъки на най-продаваната писателка на планетата. Тя подкрепи тази еретична днес теза, а после доразви аргументите си и се възмути от налагането на термини като „менструиращи хора“. Това беше повече от достатъчно за един от най-зрелищните медийни пируети на нашето време.

Защото Джоан Роулинг не беше обожавана от водещите издания само заради творчеството си. Те я сложиха на прогресивен пиедестал, заради нейните „правилни“ политики. Против Брекзит, за масовата миграция, против националните суверенитети на народи, които не приемат мутиралата форма на „западни ценности“. Роулинг – с цялата си тежест на свръхуспешна и популярна авторка – бе ценен пропаганден актив. Медиите я прегърнаха и промотираха за коментари, в разрез със собственото и творчество, като тези как „Дъмбълдор е гей“, а „Хърмаяни може да е чернокожа, разбира се“.

Но когато тя отказа да ги последва във финалния(засега) акт на техния развод с реалността – биологията – те се обърнаха срещу любимата си либерална жрица и сами запратиха заклинание срещу нея. Роулинг ги превъзбуди като сравни злодея в „Хари Потър“ Лорд Волдемор с Доналд Тръмп. Прати ги в еуфория като каза, че Тръмп е дори е по-лош.

Но и това не помогна на тази ретро феминистка в мига, в който оспори най-модерната медийна манипулация – че няма биологичен пол, че всеки може да бъде жена и трябва да бъде смятан за жена, ако каже, че е такава.

Изведнъж определението „най-успешната жена в литературата“ рязко изгуби смисъл. Медиите направиха очерняща магия и създадоха злодей за две години на „трансфобски“ коментари.

В България големите телевизии и сайтове превеждаха корпоративната информация без страстна идеология, но и без критично мислене. Нямаше предавания и материали за демонизацията на Роулинг, за перспективата това да засегне и български писатели. И не само. Този ъгъл липсва. За сметка на това се разпространяват манипулативните твърдения, че тя се изказвала срещу правата на трансджендър общността. Не за истината, а срещу някакви права на малцинства.

Е, има и забавни примери за българско отразяване. Сайтът avtora.com на 26 декември миналата година пусна материал със заглавие „Путин споделя възгледите на Джоан Роулинг по въпроса за новата етика“. Можеше и да е по-зле. Можеше да е Волдемор.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Владислав Апостолов
Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe