Илиян Василев*
Последните трагични събития в Одеса отключиха вълна от политически реакции. Следващата седмица ще бъде изключително гореща. Добре е да се придържаме към фактите и контекста на събитията, а не както желаят някои да се включим в нечия чужда пропагандна машина, като се фокусираме върху изолирано събитие и се нахвърлим върху властите в Киев. Ако енергията на отрицанието не стигне за вето в ЕС, то поне може да свърши работа за изолиране на България от ЕК в случай, че едностранно приеме Южен поток.
Одеса е поредния град в който проруските бойни групи, заедно с мирни граждани се опитаха да развият инициативата от Източна Украйна към Одеския регион в рамките на т.н. проект Новороссия за да се затвори логическата южна дъга от Източна Украйна през Крим към Одеска област. Крайната цел е отрязване на Украйна от излаз на Черно море.
Първо, събитията в Одеса и особено кулминацията с пожара и убитите се вписват в контекста на ескалация на конфликта, която е част от стратегията на Москва за дестабилизация на Украйна и осуетяване на изборите на 25 май по всеки възможен начин. В одеската трагедия, както и в Киев, Крим, Славянск и на други места – на ранните етапи на развитие на конфликтната ситуация има мирно демонстриращи граждани и атака на на проруските “активисти” /а в действителност на бойни въоръжени групи/. В Одеса последните се нахвърлят срещу мирната демостранция в защита на териториалната цялост на Украйна, сякаш нарочно за да провокират намеса на силите на властта и на представители на Десния сектор.
Както и при ескалацията на конфликта на площада Майдана от ключово значение е последователността на реакциите на различните участници. И там отключващ фактор е разстрела от снаперисти на мирни демонстранти, който бе предшестван от разрешение от страна на вътрешния министър за използване на бойни куршими. Така беше направен политически заслон на президента Янукович, който остана зад кадър да управлява ситуацията. В Одеса конфликтът ескалира от непровокираното насилие и удар с метални прътове на бойните групировки срещу мирните демонстранти. От тук последва неконтролирана ескалация. Това което не е ясно към този момент е защо полицията е бездействала.
Реакцията на правителството в Киев е недвусмислена – полицейския шеф е незабавено уволнен. Няма никакво съмнение, че значителна част от висшият състав на полиция, армия, специални служби е пряко свързан и назначен от режима на Янукович, поради което новата власт в Киев не може да разчита на лоялност и на реален силов ресурс. Това обяснява и неуспеха в противодействието срещу руските сили в Крим и на първоначалните провали в противодействието срещу нашистите в Източна Украйна. Предателствата “отвътре” просто не позволяват на украинското правителство да реализира каквато и да е що годе смислена операция. Без да бягаме “преди вятъра”, но изглежда твърде съмнително бездействието на одеската полиция в условията на неконтролирана ескалация на напрежението с опасност за живота на много граждани. Това едва ли е новост. Спомнете си колко много представители на службите на сигурност, в това число и полицейски служители, “доброволно” се предаваха на проруските сили в Източна Украйна. Това не означава, че отговорността за жертвите в Одеса на правителството в Киев е по-малка, но дава задължителната рамка и ограничителни условия за едностранна оценка на тяхните действие. В противен случай, неволно се превръщаме в съучастници в пропагандна и информационна война.
Ясно е, че събитията в Одеса са планирани и отключват поредния етап в кампанията на Кремъл за дестабилизация на Украйна, за да направи разделянето на страна логично и желано спасително решение. Властите в Киев работят при изключително тежките външни и вътрешни ограничители и най-вече изключителен натиск от страна на Кремъл. В тази обстановка решенията твърде рядко са оптимален избор между добро и лошо, а твърде често между лошо и по-лошо. С разгръщащата кампания за пълзяща кримизация на Източна и южна Украйна и плановете за копиране на кримския сценарий чрез провеждане на “референдум” на 11 май, разделянето на Украйна ще стане необратим факт. И в Русия и на Запад никой не си прави илюзии, че в Крим е имало демократичен избор или волеизявление на народа.
Владимир Путин разбира, че откритата военна намеса ще активира не само нов кръг от санкции и то в болезнени сфери като енергетиката, технологния трансфер и финансите, но ще открие фронт на тотална конфронтация със Запада по широк фронт Студена и дълбока икономическа криза. Той не иска война със Запада, а да се договори и затова му трябват силни козове.
Поради това той предпочете да прибегне до доктрината на нашизма във външнополитичесикя и вариант. Оригиналният и вариант касае управление на вътрешни кризи чрез организиране, финансиране и активиране на организирани граждански формирования, на които се плаща и използването им срещу опозицията. В този вариант властта остава зад кадър като арбитър и неин основен интелектуален двигател е Владислав Сурков. Последният след няколко години в “изгнанние” отново бе повикан от Путин като съветник по въпросите на ОНД през миналата година. Достатъчно навреме за да разработи вариантите на нашизма на постсъветското пространство.
Второ, част от концептуалната схема на нашизма са военните му версии, в които офицери на ГРУ и от други спецзвена, ръководят бойни групи с местни и руски наемници от криминални и други структури. Забележете перфидността на взаимно усилващата се пропагандна връзка – от Кремъл тръбят – бадеровци-фашисти, а “мирните” военни формирования са тежко въоръжени, разполага със снайперисти – а това оръжие е под специален контрол, разполагат с ракети с които свалят хеликоптери, имат тежка бойна техника. И всичко това пропаганданата на Кремъл и местните им рупори твърдят, че са мирно протестиращи граждани.
Трето, Путин сам изведе основните пунктове на доктрината на нашизма в прословутата пресконференция след анексирането на Крим. В емоционално признание, той посочи недвусмислено намерението да се използват значителни групи от мирни граждани – жени и деца -като живи щитове зад които ще има групи от маскирани неидентифицирани въоръжени лица. По замисъла на нашистите, това трябваше да направи невъзможно или поне ниско ефективно използването на армията и тежко въоръжени полицейски формирования от страна украинското правителство. Тази тактика работеше успешно, докато Киев не се ориентира в обстановката и не започна прецизна операция, насочена към изолация на въоръжените лица от подкрепящите ги мирни граждани. Тактиката дава известни успехи и правителство успя да си върне контрола върху някои ключови административни сгради в Източна Украйна. При тези условия става невъзможно провеждането дори на режисиран референдум на 11 май, а това срива целия план за пълзящо и най-вече мирно отделяне на Източна Украйна чрез анексиране или чрез превръщането и в поредна особено зона на руско влияние като Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието.
Натискът върху България тепърва ще се усилва. Няма съмнение, че той е координиран и се осъществява с цел да се дискредитира или държи под контрол проевропейския избор. Не е трудно да се проследят и целите на кампанията – президент, премиер, външен министър, военен министър, ръководители на ключови институции, свързани с реализацията на члепството ни в евроатлантическите съюзи, Тепърва ще става горещо и тези които си мислят, че изборите на 25 май ще бъдат между ляво и дясно горчиво се лъжат. Ще избираме между Запада и Русия. Среден път няма.
* Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия.
