Вчера германският канцлер Ангела Меркел заяви, че смята да предложи на държавите членки на ЕС да прекратят преговорите с Турция за членство на последната в Съюза.
Мисля, че в случая не става дума просто за предизборен лозунг, тъй като позицията на Берлин спрямо дискусионното поведение на турския президент Реджеп Ердоан се разви постепенно, поетапно и прагматично.
Какво имам предвид?
Първо, немската страна реши да изтегли германските си джетове Торнадо от базата Инджирлик в посока Йордания. След това Меркел заяви, че ще поиска от Европейската комисия да спре фондовото финансиране на Турция. Последва и германски отказ на желанието на Турция да бъде разширен обхватът на митническия съюз между ЕС и страната /МС с Турция покрива най-вече индустриални стоки, докато тези, които са силната част на турската икономика – услуги, земеделски стоки, така както и чуждестранните инвестиции, които са от ключово значение за икономиката на Анкара, са де факто извън обхвата на митническия съюз/.
Само за фон: Германия се превърна в хъб на гюленистите в Европа, а Берлин отхвърли искането на Анкара както да бъдат екстрадирани лица, свързани с опита за преврат в Турция, така и това за „замразяването“ на техните активи. Едва ли има смисъл да напомням, че германският Бундестаг прие резолюция за арменския геноцид, а Германия подкрепи премахването на визите за гражданите на Украйна, но не и за тези на Турция.
Посланието за прекратяването на преговорите за членството на Турция в ЕС е логично развитие на критичното немско внимание спрямо процесите, които се развиват в Анкара.
Нека само уточним, че дори и да не се стигне до последното, влошаването на отношенията между Германия и Турция може да има такова негативно значение за турската икономика, каквото не успяха да й причинят и временните руски санкции.
Германия е първият търговски партньор на Турция (при обем от около 37/38 млрд. долара за 2015-та, при отрицателен дефицит за турската страна). Германия е първата експортна дестинация за турската икономика (15,1 млрд.) и втората по импорт (22,5 млрд.).
Случаят “Доан Акханлъ”
А като любопитен детайл, който придава на иначе прагматичната германската позиция и лек нюанс на лично отношение: кратката история на турския писател Доан Акханлъ.
По издадена заповед по Интерпол от турската страна, испанските власти арестуват Доан Акханлъ, който има и германско гражданство, докато той е на почивка в Гранада. Турският писател е „приготвен“ за екстрадиция към Анкара, когато позвъняване от Берлин променя нещата.
Гласът в слушалката обяснява на испанската страна, че заповедите за арест в Интерпол, издадени от режим, който се намира в извънредно положение, не би било желателно да се изпълняват безкритично.
Доан е добре и е в Европейския съюз, където Ердоан едва ли ще бъде скоро.
