НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Меркел ще си отиде, но не след тези избори

Време за четене: 3 мин.

Последната седмица в германската политика започна със слухове за преждевременно оттегляне на Ангела Меркел от поста канцлер на федералната република. Те бяха предизвикани от обявяването на конгрес на християндемократите след евроизборите – нещо, което обикновено не се случва.

Самата Меркел побърза да опровергае спекулациите и увери, че ще изкара пълният си мандат. Нейното оттегляне е предначертано и обявено – планувано и вероятно ще бъде изпълнено с германска прецизност. Тя вече сдаде властта в партията на новия лидер – Анегрет Крамп-Каренбауер, която изглежда почти пълно нейно копие. Накратко – от ХДС не очаквайте нищо различно, а само повече от същото.

Вътрешнополитически план

Във вътрешната политика Меркел регистрира четири мандата, последният от които, обаче, изглеждаше спечелен по инерция – или по-точно поради липса на реална алтернатива. Неосъзнаването на последното и победата на Крамп-Каренбауер във вътрешните избори, може да се окаже фатално, защо дори на немците започва да им омръзва „повече от същото“. Първите симптоми дойдоха от тихия бунт на вечните коалиционни партньори от баварския Християн-Социален Съюз (ХСС), който привидно изглежда потушен. Голямата коалиция със Социалдемократическия съюз за момента носи повече електорални вреди именно на него, но и ХДС-ХСС не минава без загуби. Аморфната маса, която в очите на избиратели формират центристките коалиции ги кара все повече да се насочват към по-ясно дефинирани формации вляво (Зелените) и вдясно (Алтернатива за Германия). По предварителни проучвания резултатът на Der Grune ще бъде около 16-17%, а за AfD – 11-12%.

На практика неразличимите политически различия между център-ляво и център-дясно взимат своя дан и така наречените традиционни партии отстъпват. Реакцията най-накрая дойде и в сърцето на Обединена Европа.

Външнополитически план

Привидно непоклатимият алианс между Франция и Германия, между Макрон и Меркел започва тихо да скърца – най-явно това беше изразено при обявяването на „Визията на Макрон“ за ЕС, на която Анегрет Крамп-Каренбауер реагира остро (като за политик от Германия) и на практика я обяви за икономически несъстоятелна (и съвсем правилно). ХДС не са готови да се откажат от единствената им останала нишка, която ги свързва с дясното – сравнително консервативната икономическа политика и не биха рискували това, дори заради Макрон.
Наполеоновските амбиции на Макрон и намерението му да потушава вътрешни за Франция проблеми с европейски манифести се сблъскаха не само с ХДС, но и с отпор от други близки държави, като холандския премиер Марк Рюте. Централна Европа още веднъж се обедини около Германия.

Мигрантската политика, която на практика срина рейтинга на Меркел и беше призната за грешка от самата нея е леко позабравена, но никога няма да бъде простена, дори от Западна Европа. Напрежението, което предизвика с нея, особено в източните съседи, беше повторено със силовото налагане на Северен поток 2 – връзка с Русия, срещу която уж любимата на всички сектанти в България, Меркел беше призвана да се бори. Макар и в разрез с интересите на Полша и Украйна,  то консолидира вътрешната подкрепа за Меркел –  достатъчна за да изкара мандата си. Без съмнение Меркел е една от големите фигури в германската политика – не напоследък, а въобще след Войните. Като всяка такава тя не бива да бъде разглеждана еднопластово – нито само положително с тежката задача да е де-факто лидер на Обединена Европа, нито с огромните и политически грешки през последните години.

Канцлерът ще си отиде.

Но не след тези избори.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!