НОВО

Какъв е българският интерес в ЕС

Какъв е българският интерес в ЕС? Придава ли модерният консерватизъм алтернатива във ВМРО? Гости в студиото на "Свободна зона с Георги Коритаров" бяха Ангел Джамбазки и Критиян Шкварек – кандидати за евродепутати. Вижте видеото:...

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

Меркел ще си отиде, но не след тези избори

Време за четене: 3 мин.

Последната седмица в германската политика започна със слухове за преждевременно оттегляне на Ангела Меркел от поста канцлер на федералната република. Те бяха предизвикани от обявяването на конгрес на християндемократите след евроизборите – нещо, което обикновено не се случва.

Самата Меркел побърза да опровергае спекулациите и увери, че ще изкара пълният си мандат. Нейното оттегляне е предначертано и обявено – планувано и вероятно ще бъде изпълнено с германска прецизност. Тя вече сдаде властта в партията на новия лидер – Анегрет Крамп-Каренбауер, която изглежда почти пълно нейно копие. Накратко – от ХДС не очаквайте нищо различно, а само повече от същото.

Вътрешнополитически план

Във вътрешната политика Меркел регистрира четири мандата, последният от които, обаче, изглеждаше спечелен по инерция – или по-точно поради липса на реална алтернатива. Неосъзнаването на последното и победата на Крамп-Каренбауер във вътрешните избори, може да се окаже фатално, защо дори на немците започва да им омръзва „повече от същото“. Първите симптоми дойдоха от тихия бунт на вечните коалиционни партньори от баварския Християн-Социален Съюз (ХСС), който привидно изглежда потушен. Голямата коалиция със Социалдемократическия съюз за момента носи повече електорални вреди именно на него, но и ХДС-ХСС не минава без загуби. Аморфната маса, която в очите на избиратели формират центристките коалиции ги кара все повече да се насочват към по-ясно дефинирани формации вляво (Зелените) и вдясно (Алтернатива за Германия). По предварителни проучвания резултатът на Der Grune ще бъде около 16-17%, а за AfD – 11-12%.

На практика неразличимите политически различия между център-ляво и център-дясно взимат своя дан и така наречените традиционни партии отстъпват. Реакцията най-накрая дойде и в сърцето на Обединена Европа.

Външнополитически план

Привидно непоклатимият алианс между Франция и Германия, между Макрон и Меркел започва тихо да скърца – най-явно това беше изразено при обявяването на „Визията на Макрон“ за ЕС, на която Анегрет Крамп-Каренбауер реагира остро (като за политик от Германия) и на практика я обяви за икономически несъстоятелна (и съвсем правилно). ХДС не са готови да се откажат от единствената им останала нишка, която ги свързва с дясното – сравнително консервативната икономическа политика и не биха рискували това, дори заради Макрон.
Наполеоновските амбиции на Макрон и намерението му да потушава вътрешни за Франция проблеми с европейски манифести се сблъскаха не само с ХДС, но и с отпор от други близки държави, като холандския премиер Марк Рюте. Централна Европа още веднъж се обедини около Германия.

Мигрантската политика, която на практика срина рейтинга на Меркел и беше призната за грешка от самата нея е леко позабравена, но никога няма да бъде простена, дори от Западна Европа. Напрежението, което предизвика с нея, особено в източните съседи, беше повторено със силовото налагане на Северен поток 2 – връзка с Русия, срещу която уж любимата на всички сектанти в България, Меркел беше призвана да се бори. Макар и в разрез с интересите на Полша и Украйна,  то консолидира вътрешната подкрепа за Меркел –  достатъчна за да изкара мандата си. Без съмнение Меркел е една от големите фигури в германската политика – не напоследък, а въобще след Войните. Като всяка такава тя не бива да бъде разглеждана еднопластово – нито само положително с тежката задача да е де-факто лидер на Обединена Европа, нито с огромните и политически грешки през последните години.

Канцлерът ще си отиде.

Но не след тези избори.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!