НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Меркел ще си отиде, но не след тези избори

Време за четене: 3 мин.

Последната седмица в германската политика започна със слухове за преждевременно оттегляне на Ангела Меркел от поста канцлер на федералната република. Те бяха предизвикани от обявяването на конгрес на християндемократите след евроизборите – нещо, което обикновено не се случва.

Самата Меркел побърза да опровергае спекулациите и увери, че ще изкара пълният си мандат. Нейното оттегляне е предначертано и обявено – планувано и вероятно ще бъде изпълнено с германска прецизност. Тя вече сдаде властта в партията на новия лидер – Анегрет Крамп-Каренбауер, която изглежда почти пълно нейно копие. Накратко – от ХДС не очаквайте нищо различно, а само повече от същото.

Вътрешнополитически план

Във вътрешната политика Меркел регистрира четири мандата, последният от които, обаче, изглеждаше спечелен по инерция – или по-точно поради липса на реална алтернатива. Неосъзнаването на последното и победата на Крамп-Каренбауер във вътрешните избори, може да се окаже фатално, защо дори на немците започва да им омръзва „повече от същото“. Първите симптоми дойдоха от тихия бунт на вечните коалиционни партньори от баварския Християн-Социален Съюз (ХСС), който привидно изглежда потушен. Голямата коалиция със Социалдемократическия съюз за момента носи повече електорални вреди именно на него, но и ХДС-ХСС не минава без загуби. Аморфната маса, която в очите на избиратели формират центристките коалиции ги кара все повече да се насочват към по-ясно дефинирани формации вляво (Зелените) и вдясно (Алтернатива за Германия). По предварителни проучвания резултатът на Der Grune ще бъде около 16-17%, а за AfD – 11-12%.

На практика неразличимите политически различия между център-ляво и център-дясно взимат своя дан и така наречените традиционни партии отстъпват. Реакцията най-накрая дойде и в сърцето на Обединена Европа.

Външнополитически план

Привидно непоклатимият алианс между Франция и Германия, между Макрон и Меркел започва тихо да скърца – най-явно това беше изразено при обявяването на „Визията на Макрон“ за ЕС, на която Анегрет Крамп-Каренбауер реагира остро (като за политик от Германия) и на практика я обяви за икономически несъстоятелна (и съвсем правилно). ХДС не са готови да се откажат от единствената им останала нишка, която ги свързва с дясното – сравнително консервативната икономическа политика и не биха рискували това, дори заради Макрон.
Наполеоновските амбиции на Макрон и намерението му да потушава вътрешни за Франция проблеми с европейски манифести се сблъскаха не само с ХДС, но и с отпор от други близки държави, като холандския премиер Марк Рюте. Централна Европа още веднъж се обедини около Германия.

Мигрантската политика, която на практика срина рейтинга на Меркел и беше призната за грешка от самата нея е леко позабравена, но никога няма да бъде простена, дори от Западна Европа. Напрежението, което предизвика с нея, особено в източните съседи, беше повторено със силовото налагане на Северен поток 2 – връзка с Русия, срещу която уж любимата на всички сектанти в България, Меркел беше призвана да се бори. Макар и в разрез с интересите на Полша и Украйна,  то консолидира вътрешната подкрепа за Меркел –  достатъчна за да изкара мандата си. Без съмнение Меркел е една от големите фигури в германската политика – не напоследък, а въобще след Войните. Като всяка такава тя не бива да бъде разглеждана еднопластово – нито само положително с тежката задача да е де-факто лидер на Обединена Европа, нито с огромните и политически грешки през последните години.

Канцлерът ще си отиде.

Но не след тези избори.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!