fbpx

НОВО

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Едиповият комплекс на либералната левица

Разглеждайки протестите и вандализма, който се шири в САЩ и Европа и лицата, които го представляват, човек се пита това шизофрения ли е или просто едипов комплекс. От много години се наблюдава процес на приток на огромен поток мигранти от цял свят към САЩ и Европа....

Ураганът на неомарксизма громи Запада

Западът днес гори. И не заради расови протести или икономическите неравенства - те са последствие от нещо по-важно. Днес сме свидетели на един процес, започнал горе-долу след началото на Първата световна война, който смело може да бъде обобщен като „залезът на...

ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ РАСИЗМА: Кой има интерес от масовото недоволство?

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Плюс-Минус" по Нова телевизия по темата за протестите в САЩ. Вижте пълния запис:

Привилегированите (Част II)

В първата част на статията бяха показани статистики, посочващи представителите на кой етнос са основните извършители на битовите престъпления към 1995 - 2001 година. Към днешна дата тези данни няма как да бъдат намерени, а още по-малко да станат публично достояние,...

Си Дзинпин иска да е Мао

Старият Мао почти унищожи Китай             Дъг Бендоу е старши научен сътрудник в института „Катон“. Бивш специален сътрудник на президента Роналд Рейгън, той е автор на „Предупреждение: Корея и американската външна политика в променящия се свят“ и съавтор на...

Алената буква на белия човек

Боя се, че ще разочаровам мнозина - всичко случващо се в САЩ днес иде не от расови, нито класови и икономически разделения, нито даже е някакъв странен стремеж за социална справедливост - пази Боже, но сдобиването по незаконен път с чифт нови луксозни маратонки и...

Милиардери, комунисти, Демократи

Време за четене: 4 мин.

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени към представянето на новите основни фаворити – социалистът милионер Бърни Сандърс и капиталистът милиардер и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. „Лудият Бърни“ и „Мини Майк“, както ги нарича президентът Доналд Тръмп, изглеждат като двете абсолютни политически противоположности, а някои патетични либерални есеисти вече определят техния сблъсък като „битка за душата и бъдещето на Демократическата партия“.

Доскорошни фаворити като Джо Байдън, Елизабет Уорън и Пийт Бутиджидж изостават в редица проучвания за националните електорални нагласи, а имат и проблеми с продължаващото набиране на средства за ожесточаващата се кампания.

Останалите двама в играта са Ейми Клобучар и милиардера Том Стайър, но малцина смятат, че са способни на подвиг.

Вицепрезидентът на Барак Обама Джо Байдън се разпада в реално време и придобива нежеланите  контури на национална шега. „Сънливият Джо“ изглежда в ужасна форма, а след провала на първичните избори в Айова и Ню Хемпшър ситуацията му е по-неприятна дори от тревожните му гримаси. Нека не забравяме и щетите, които му нанесе импийчмънт фиаското. Целта беше Тръмп, който обаче излезе от зле замислената политическа засада с рекордно висок рейтинг. Ударът пое Джо, който така и не успя да обясни защо, докато той е бил вице на Обама,  синът му Хънтър Байдън е получавал пари от Украйна и Китай без да има опит с нещо различно от наркотици и стриптийзьорки.

Кметът и открит гей Пийт още е обожаван от горните слоеве на средната либерална класа, но е неизбираем в очите на жизненоважните за Демократическата партия малцинства. Засега в левичарския балон никой не обвинява тяхната предполагаема хомофобия, а надеждите са, че Пийт ще стане по-харесван с напредването на кампанията.

Покахонтас Елизабет Уорън, която обеща да повери избирането на министър на образованието в ръцете на трансджендър активист, се справи относително добре на скорошния дебат в Невада, нападайки остро Майк Блумбърг. Но за всички отвъд общността на прогресивните верифицирани в Twitter журналисти, тя не звучи като авторитет и подходящ бъдещ президент, а по-скоро като стържещи нокти върху тебеширена дъска. Напоследък Уорън прилича на още по-неприятно, антихаризматично издание на Хилъри Клинтън, а това си е индианска рецепта за катастрофа. Танцът за дъжд от донорски кеш на Покахонтас най-вероятно няма да проработи.

Стигаме до драматичния сюжет, който превръща първичните избори в такова извратено зрелище. Блумбърг срещу Бърни. Първият влезе късно в играта, пропусна няколко щата, но наводни останалата част от страната със скъпи телевизионни реклами. Вторият води своята армия от гневни леви младежи към мечтаната социалистическа революция. Майк изсипа безпрецедентните 400 милиона долара, а там откъдето идват те има още много. Състоянието на Блумбърг е над 60 милиарда. Както някой написа скоро за историческия и невиждан досега опит за своеобразно купуване на номинацията – „Такова количество е качество само по себе си“.

Възторгът около Блумбърг притихна след катастрофалното му представяне на дебата в Невада, но той сигурно се надява, че ще може да изтрие това петно от репутацията си с още едни 400-500 милиона долара.

Блумбърг е милиардер, а Бърни иска да забрани и отмени милиардерите. Преди искаше да направи същото и с милионерите, но самият той стана такъв. Най-добрите няколко реплики от дебата в Невада всъщност бяха на иначе неподготвения и неадекватен Блумбърг. Той правилно посочи, че страната явно е страхотна след като най-известния социалист в нея е милионер с три къщи. После защити капитализма, но беше освиркан от публиката, а водещите неиронично питаха дали той заслужава и трябва да прави парите, които прави.

Блумбърг може би идва късно в Демократическата партия. Завоят е твърде ляв и определено е опасен. От друга страна елитът на партията и донорската класа не харесват Сандърс, но той е продукт на тяхното осъзнато скачане в социалистическата пропаст. Те се заиграваха с екстремизма на неговото движение, хвърляха му храна и сега то изглежда по-силно от тях. И по-гладно.

Дългоочакваният „супер вторник“ може да стане „супер соц вторник“. Или ще бъде „вторник на промоция“. Ще разберем дали наистина милиардерският ход с безпрецедентен рекламен блицкриг на Блумбърг ще проработи или болшевизираните тълпи на Бърни окончателно ще заключат партията в смъртоносен крайноляв захват. Засега победителят от психодрамата в Демократическата партия е Доналд Тръмп.

Споделете чрез

Предишен

Следващ