Мините и околната среда – една неочаквано сложна връзка

Известно е, че добивната индустрия е сред най-значимите замърсители, а и в същността си изчерпва невъзобновяемите ресурсите на планетата. Тоест, тя би трябвало да бъде един много мръсен бизнес, нали?

Малко по-сложно е. Преките въздействия на мините върху околната среда са най-ясни. Откритият добив например очевидно унищожава екосистемите на територията, върху която се развива. Интересни ефекти обаче се наблюдават наоколо – концесионната площ обикновено е много по-голяма и затворена за каквито и да е други дейности. Това я превръща дефакто в резерват – екосистемите там се развиват без абсолютно никакво външно въздействие и процъфтяват. Подобен ефект се наблюдаваше навремето покрай т. нар. Желязна завеса, а днес се случва в зони на катастрофи като Чернобил и Фукушима. Популациите на дивите животни се увеличават, защото ловците просто нямат достъп до тях.

Потреблението на енергия и води, замърсяването на въздуха, водите, почвите, инцидентите и разливите на хвостохранилища – всички тези неща продължават да се случват, но все по-рядко и в по-малък мащаб, въпреки че добивът на абсолютно всичко и съответно територията и броя на мините все повече нарастват. Конвенционалното мислене казва, че с отдалечаване и задълбаване на находищата трябва да очакваме ръст на енергийната интензивност и потребление на фосилни горива. Да, ама не. Минната индустрия всъщност е сред най-големите инвеститори във възобновяема енергия – за собствени нужди и в отдалечени региони. Рудник Челопеч пък става все по-дълбок, но това не пречи енергийното потребление на тон добита руда да спада: от 2004 до 2017 г. там имаме намаление на специфичното потребление на електроенергия с 28%, а на дизел – с 41%. А потреблението на свежи води спада дори в абсолютна стойност на фона на почти четири пъти ръст на добива в същия период.

Графика: Заустване на води от хвостохранилището на ДПМ Челопеч в околната среда

В миналото след една мина са оставали просто дупки, евентуално превърнати в полу-мъртви езера като бившия рудник Медет. Днес, в развития и свободен свят това вече не може да се случи – всички изчерпани рудници се рекултивират, а способността на екосистемите да се възстановяват е наистина удивителна. В резултат се появяват изключително интересни ландшафти, където се развиват горско стопанство или земеделие, а даже и туризъм.

По-интересни са обаче вторичните ефекти, които процедурата по ОВОС не адресира. Приема се за даденост, че изграждането на мина в слаборазвит регион води до влошаване на качеството на околната среда. Това съвсем не е задължително. Например прякото въздействие на рудника на ДПМ край Крумовград върху качеството на въздуха, водите и почвите ще бъде минимално, а засегнатата територия е с ниско биологично разнообразие. Истината е, че макар и без индустрия, в града има замърсяване на въздуха от непълноценно изгаряне на въглища, дърва и отпадъци за отопление и стари автомобили. Непречистените фекални води замърсяват р. Крумовица, горите в общината се изсичат, а защитените костенурки се събират за износ или за… супа. Мината вече вдига доходите в такава степен, че хората скоро ще могат да си позволят достойно препитание, изолация и по-ефективно отопление, нови коли, че даже пречиствателна станция и смислено управление на отпадъците. Рекултивацията на нарушените терени ще започне с началото на добива, а земеделците ще получат възможност да инвестират в нещо, различно от тютюн, който изисква ужасно много пестициди и торове.

Най-важните ефекти от наличието на мините обаче се изразяват в това, което произвеждат. Влюбени сте в последните писъци на технологиите, като катализатори, ВЕИ, електромобили, смартфони, дронове и всякакви други неща, които правят живота ни на тази планета много по-лесен, удобен и чист, нали? Е, не можем да имаме нито едно от изброените, преди някоя минна компания да е изровила рудата, от която се извличат мед, литий, кобалт, та чак до такива елементи като индий, галий и неодим, които с уникалните си свойства правят мечтите ни възможни. И ако си мислите, че можем да си ги осигурим от рециклиране, значи нямате представа за какви количества иде реч и колко по-скъпо, сложно и замърсяващо е рециклирането в много случаи.

Твърдя, че нетният ефект от минната дейност върху качеството на околната среда е положителен. Това е реален процес, който се случва и става видим в свободно общество с покачване на доходите над определен праг. Хора, които имат осигурени храна, топлина и сигурност, искат и чист въздух и природа. И могат да ги получат само ако бизнесът им осигурява достатъчно средства и инструменти, защото единствено той създава такива.

А за изчерпването на ресурсите, просто си задайте следния въпрос: Кой невъзобновяем ресурс на планетата действително сме изчерпали? Пожелавам ви късмет в намирането на отговор.

Оригинална публикация

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.