НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Мините и околната среда – една неочаквано сложна връзка

Време за четене: 4 мин.

Известно е, че добивната индустрия е сред най-значимите замърсители, а и в същността си изчерпва невъзобновяемите ресурсите на планетата. Тоест, тя би трябвало да бъде един много мръсен бизнес, нали?

Малко по-сложно е. Преките въздействия на мините върху околната среда са най-ясни. Откритият добив например очевидно унищожава екосистемите на територията, върху която се развива. Интересни ефекти обаче се наблюдават наоколо – концесионната площ обикновено е много по-голяма и затворена за каквито и да е други дейности. Това я превръща дефакто в резерват – екосистемите там се развиват без абсолютно никакво външно въздействие и процъфтяват. Подобен ефект се наблюдаваше навремето покрай т. нар. Желязна завеса, а днес се случва в зони на катастрофи като Чернобил и Фукушима. Популациите на дивите животни се увеличават, защото ловците просто нямат достъп до тях.

Потреблението на енергия и води, замърсяването на въздуха, водите, почвите, инцидентите и разливите на хвостохранилища – всички тези неща продължават да се случват, но все по-рядко и в по-малък мащаб, въпреки че добивът на абсолютно всичко и съответно територията и броя на мините все повече нарастват. Конвенционалното мислене казва, че с отдалечаване и задълбаване на находищата трябва да очакваме ръст на енергийната интензивност и потребление на фосилни горива. Да, ама не. Минната индустрия всъщност е сред най-големите инвеститори във възобновяема енергия – за собствени нужди и в отдалечени региони. Рудник Челопеч пък става все по-дълбок, но това не пречи енергийното потребление на тон добита руда да спада: от 2004 до 2017 г. там имаме намаление на специфичното потребление на електроенергия с 28%, а на дизел – с 41%. А потреблението на свежи води спада дори в абсолютна стойност на фона на почти четири пъти ръст на добива в същия период.

Графика: Заустване на води от хвостохранилището на ДПМ Челопеч в околната среда

В миналото след една мина са оставали просто дупки, евентуално превърнати в полу-мъртви езера като бившия рудник Медет. Днес, в развития и свободен свят това вече не може да се случи – всички изчерпани рудници се рекултивират, а способността на екосистемите да се възстановяват е наистина удивителна. В резултат се появяват изключително интересни ландшафти, където се развиват горско стопанство или земеделие, а даже и туризъм.

По-интересни са обаче вторичните ефекти, които процедурата по ОВОС не адресира. Приема се за даденост, че изграждането на мина в слаборазвит регион води до влошаване на качеството на околната среда. Това съвсем не е задължително. Например прякото въздействие на рудника на ДПМ край Крумовград върху качеството на въздуха, водите и почвите ще бъде минимално, а засегнатата територия е с ниско биологично разнообразие. Истината е, че макар и без индустрия, в града има замърсяване на въздуха от непълноценно изгаряне на въглища, дърва и отпадъци за отопление и стари автомобили. Непречистените фекални води замърсяват р. Крумовица, горите в общината се изсичат, а защитените костенурки се събират за износ или за… супа. Мината вече вдига доходите в такава степен, че хората скоро ще могат да си позволят достойно препитание, изолация и по-ефективно отопление, нови коли, че даже пречиствателна станция и смислено управление на отпадъците. Рекултивацията на нарушените терени ще започне с началото на добива, а земеделците ще получат възможност да инвестират в нещо, различно от тютюн, който изисква ужасно много пестициди и торове.

Най-важните ефекти от наличието на мините обаче се изразяват в това, което произвеждат. Влюбени сте в последните писъци на технологиите, като катализатори, ВЕИ, електромобили, смартфони, дронове и всякакви други неща, които правят живота ни на тази планета много по-лесен, удобен и чист, нали? Е, не можем да имаме нито едно от изброените, преди някоя минна компания да е изровила рудата, от която се извличат мед, литий, кобалт, та чак до такива елементи като индий, галий и неодим, които с уникалните си свойства правят мечтите ни възможни. И ако си мислите, че можем да си ги осигурим от рециклиране, значи нямате представа за какви количества иде реч и колко по-скъпо, сложно и замърсяващо е рециклирането в много случаи.

Твърдя, че нетният ефект от минната дейност върху качеството на околната среда е положителен. Това е реален процес, който се случва и става видим в свободно общество с покачване на доходите над определен праг. Хора, които имат осигурени храна, топлина и сигурност, искат и чист въздух и природа. И могат да ги получат само ако бизнесът им осигурява достатъчно средства и инструменти, защото единствено той създава такива.

А за изчерпването на ресурсите, просто си задайте следния въпрос: Кой невъзобновяем ресурс на планетата действително сме изчерпали? Пожелавам ви късмет в намирането на отговор.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!