fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Мините и околната среда – една неочаквано сложна връзка

Време за четене: 4 мин.

Известно е, че добивната индустрия е сред най-значимите замърсители, а и в същността си изчерпва невъзобновяемите ресурсите на планетата. Тоест, тя би трябвало да бъде един много мръсен бизнес, нали?

Малко по-сложно е. Преките въздействия на мините върху околната среда са най-ясни. Откритият добив например очевидно унищожава екосистемите на територията, върху която се развива. Интересни ефекти обаче се наблюдават наоколо – концесионната площ обикновено е много по-голяма и затворена за каквито и да е други дейности. Това я превръща дефакто в резерват – екосистемите там се развиват без абсолютно никакво външно въздействие и процъфтяват. Подобен ефект се наблюдаваше навремето покрай т. нар. Желязна завеса, а днес се случва в зони на катастрофи като Чернобил и Фукушима. Популациите на дивите животни се увеличават, защото ловците просто нямат достъп до тях.

Потреблението на енергия и води, замърсяването на въздуха, водите, почвите, инцидентите и разливите на хвостохранилища – всички тези неща продължават да се случват, но все по-рядко и в по-малък мащаб, въпреки че добивът на абсолютно всичко и съответно територията и броя на мините все повече нарастват. Конвенционалното мислене казва, че с отдалечаване и задълбаване на находищата трябва да очакваме ръст на енергийната интензивност и потребление на фосилни горива. Да, ама не. Минната индустрия всъщност е сред най-големите инвеститори във възобновяема енергия – за собствени нужди и в отдалечени региони. Рудник Челопеч пък става все по-дълбок, но това не пречи енергийното потребление на тон добита руда да спада: от 2004 до 2017 г. там имаме намаление на специфичното потребление на електроенергия с 28%, а на дизел – с 41%. А потреблението на свежи води спада дори в абсолютна стойност на фона на почти четири пъти ръст на добива в същия период.

Графика: Заустване на води от хвостохранилището на ДПМ Челопеч в околната среда

В миналото след една мина са оставали просто дупки, евентуално превърнати в полу-мъртви езера като бившия рудник Медет. Днес, в развития и свободен свят това вече не може да се случи – всички изчерпани рудници се рекултивират, а способността на екосистемите да се възстановяват е наистина удивителна. В резултат се появяват изключително интересни ландшафти, където се развиват горско стопанство или земеделие, а даже и туризъм.

По-интересни са обаче вторичните ефекти, които процедурата по ОВОС не адресира. Приема се за даденост, че изграждането на мина в слаборазвит регион води до влошаване на качеството на околната среда. Това съвсем не е задължително. Например прякото въздействие на рудника на ДПМ край Крумовград върху качеството на въздуха, водите и почвите ще бъде минимално, а засегнатата територия е с ниско биологично разнообразие. Истината е, че макар и без индустрия, в града има замърсяване на въздуха от непълноценно изгаряне на въглища, дърва и отпадъци за отопление и стари автомобили. Непречистените фекални води замърсяват р. Крумовица, горите в общината се изсичат, а защитените костенурки се събират за износ или за… супа. Мината вече вдига доходите в такава степен, че хората скоро ще могат да си позволят достойно препитание, изолация и по-ефективно отопление, нови коли, че даже пречиствателна станция и смислено управление на отпадъците. Рекултивацията на нарушените терени ще започне с началото на добива, а земеделците ще получат възможност да инвестират в нещо, различно от тютюн, който изисква ужасно много пестициди и торове.

Най-важните ефекти от наличието на мините обаче се изразяват в това, което произвеждат. Влюбени сте в последните писъци на технологиите, като катализатори, ВЕИ, електромобили, смартфони, дронове и всякакви други неща, които правят живота ни на тази планета много по-лесен, удобен и чист, нали? Е, не можем да имаме нито едно от изброените, преди някоя минна компания да е изровила рудата, от която се извличат мед, литий, кобалт, та чак до такива елементи като индий, галий и неодим, които с уникалните си свойства правят мечтите ни възможни. И ако си мислите, че можем да си ги осигурим от рециклиране, значи нямате представа за какви количества иде реч и колко по-скъпо, сложно и замърсяващо е рециклирането в много случаи.

Твърдя, че нетният ефект от минната дейност върху качеството на околната среда е положителен. Това е реален процес, който се случва и става видим в свободно общество с покачване на доходите над определен праг. Хора, които имат осигурени храна, топлина и сигурност, искат и чист въздух и природа. И могат да ги получат само ако бизнесът им осигурява достатъчно средства и инструменти, защото единствено той създава такива.

А за изчерпването на ресурсите, просто си задайте следния въпрос: Кой невъзобновяем ресурс на планетата действително сме изчерпали? Пожелавам ви късмет в намирането на отговор.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ