НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Време за четене: 5 мин.

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.

Напредъкът на технологиите и икономическото развитие винаги са водели до нужда от повече и по-разнообразни материали. Сегашното светкавично развитие на зелената икономика и технологиите, които я захранват, не прави изключение – даже напротив, нуждите и съответно добивът на определени ресурси се удвояват вече не в рамките на няколко десетилетия, а за по-малко от петилетка. Често това са елементи, които до вчера са били напълно непознати за индустрията, но днес се оказват с уникални свойства и практически незаменими за точно определен продукт, на който се основава поредната зелена стъпка напред.

Фигура 1. Навлизане на различни елементи в икономиката (източник: Minerals for the green economy, Geological Survey of Norway, 2016)

Живеем в свят, в който мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, личният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова необходимост, едва ли не човешки права. За съжаление, в последния половин век тези придобивки на цивилизацията са достигнали до не повече от една трета от населението на планетата. Останалите две трети обаче имат амбициите да ги получат много по-бързо – за вчера, ако може.

Повторното използване и рециклирането на материали нямат абсолютно никакъв шанс за задоволят тези желания, защото мащабите както на потреблението, така и на иновациите, са огромни. Докато през 80-те години компютърните чипове ползват само 12 елемента от Менделевата таблица, днес те вече разчитат на над 60 елемента. Нивото на рециклиране на почти всички „нови“ метали е под 1% и дълго ще остане такова. Само ускореният добив може да задоволи нуждите.

Зелената икономика идва отгоре на всичко това с няколко конкретни изисквания за пълна подмяна на системата – в комуникациите, енергетиката, транспорта, инфраструктурата. Литият и ĸoбaлтът ca най-известните примери за мeтaли, ĸoитo ca ĸлючoви зa пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии зa eлeĸтpичecĸитe aвтoмoбили. Te ce изпoлзвaт и зa cъxpaнeниe нa eнepгия зa ĸoмyнaлни цeли oт възoбнoвяeми eнepгийни изтoчници. Търсенето им последните десетина години е нараснало в пъти и този тренд се очаква да продължи още доста дълго време. Цените им също не изостават и създават отличен стимул за проучване и разработване на нови находища.

Много по-малко известни са приложенията на метали като индий, галий, неодим, рений, без които хай-тех индустрията практически не може. Индият е ключов елемент за всеки модерен дисплей, а техният брой ще продължава да расте геометрично. Добивът му е нараснал от 50 до над 700 т/г. в последните 30 години. Извлича се като страничен продукт от цинковите руди. Това е особено опасно, защото слабо търсене на цинк практически би довело и до ограничаване на добива и огромно оскъпяване на индия. Нивото на рециклиране е под 1% и това няма как да се промени, защото количествата във всеки продукт са нищожни, което прави рециклирането изключително неефективно. Подобни са историите и с галий (фотоволаични панели), неодим (ветрогенератори и хибридни автомобили), рений (ракетни и самолетни двигатели) и много други елементи, за които масовата публика не е чувала, но ползва по един или друг начин в ежедневието си.

Не бива обаче да се създава впечатление, че зелената икономика стимулира само добива на някакви нови и редки метали. Всъщност, тя се явява двигател за ръст на потреблението и на всички базови метали – желязо, алуминий и най-вече мед. Добивът на мед е вероятно най-големият печеливш от енергийната революция. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма нужда от евтин и устойчив материал с отлична електро- и топлопроводимост. Един електромобил съдържа с около 80 кг. повече мед от конвенционален; ветроенергиен парк с мощност 1000 МВт изисква 3600 т. мед. Да, медта се рециклира отлично, но огромна част от нея се използва над половин век в инфраструктурата и рециклирането няма как да покрие повече от 30% (освен ако цената не експлодира, но тогава започва заместване с алуминий) от увеличаващото се с 2-3% годишно търсене. А ако се стигне и до масова електрификация на отоплението, вече опираме до теоретичните граници на повърхностния добив и май ще трябва да слезем по-дълбоко в земната кора и дъната на океаните.

Може да звучи контра-интуитивно, но нужните за зелената икономика материали реално стимулират добива не само на метали, но и на нефт и газ. Защото огромната част от синтетичните материали (т. нар. пластмаси) в края на краищата се правят от тях. Няма друг материал в историята на човечеството, който да води до толкова голямо намаление на всякакво замърсяване и въглеродни емисии, колкото пластмасите – хиляди различни съединения, които са изключително леки, устойчиви и служат за какво ли не. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. тона, които практически заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с поне 5-10 пъти по-високо тегло. Примерите са многобройни и напълно логични – от опаковките, през олекотяването на автомобилите, изолации, до здравите полимерни материали, вложени във всеки хай-тех продукт – пластмасите са неизбежни, а нужните количества растат ежегодно.

Напредъкът към зелена икономика се случва тук и сега и ще бъде все по-зависим от добива на материали. България съвсем не е изключение. Страната ни е сред водещите производители и рециклатори на мед в света. Покрай медта в Асарел-Медет има и рений, който един ден ще бъде извличан. КЦМ вече добива телур и индий от оловно-цинковите руди. Рудата в Челопеч всъщност съдържа десетки елементи, които днес са практически недостъпни, но един ден ще можем да извличаме. Притежаваме големи находища на манган, волфрам и неконвенционални въглеводороди, които неизбежно също ще бъдат проучени и оползотворени.

Единственият възможен път към зелената икономика минава през задоволяване на естествените човешки желания за по-добър живот, което е невъзможно без непрекъснато увеличение на добива. Той се случва по все по-чист начин, така че противоречие няма – зелената икономика и минното дело са като традиционно патриархално семейство, в което разводът не е опция, а щастието зависи от благополучното развитие и на двата партньора.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!