НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Минното дело и зелената икономика – една неочаквано силна връзка

Време за четене: 5 мин.

Икономиката на бъдещето е зелена, защото всеки иска да живее по-добре на една по-чиста планета. В масовата представа на хората обаче минното дело изобщо не съществува в този прекрасен нов свят. Всъщност има очакване, че едва ли не зелената икономика е възможна само ако човечеството престане да използва невъзобновями ресурси и заживее изцяло на фотосинтеза и нейните продукти.

Горното е един от най-силните митове на устойчивото развитие, който трябва да бъде разбиван без мярка, защото се използва все по-често от противниците на индустрията на глобално и местно ниво. А това ни обрича на бедност и пропуснати ползи в огромни мащаби.

Напредъкът на технологиите и икономическото развитие винаги са водели до нужда от повече и по-разнообразни материали. Сегашното светкавично развитие на зелената икономика и технологиите, които я захранват, не прави изключение – даже напротив, нуждите и съответно добивът на определени ресурси се удвояват вече не в рамките на няколко десетилетия, а за по-малко от петилетка. Често това са елементи, които до вчера са били напълно непознати за индустрията, но днес се оказват с уникални свойства и практически незаменими за точно определен продукт, на който се основава поредната зелена стъпка напред.

Фигура 1. Навлизане на различни елементи в икономиката (източник: Minerals for the green economy, Geological Survey of Norway, 2016)

Живеем в свят, в който мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, личният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова необходимост, едва ли не човешки права. За съжаление, в последния половин век тези придобивки на цивилизацията са достигнали до не повече от една трета от населението на планетата. Останалите две трети обаче имат амбициите да ги получат много по-бързо – за вчера, ако може.

Повторното използване и рециклирането на материали нямат абсолютно никакъв шанс за задоволят тези желания, защото мащабите както на потреблението, така и на иновациите, са огромни. Докато през 80-те години компютърните чипове ползват само 12 елемента от Менделевата таблица, днес те вече разчитат на над 60 елемента. Нивото на рециклиране на почти всички „нови“ метали е под 1% и дълго ще остане такова. Само ускореният добив може да задоволи нуждите.

Зелената икономика идва отгоре на всичко това с няколко конкретни изисквания за пълна подмяна на системата – в комуникациите, енергетиката, транспорта, инфраструктурата. Литият и ĸoбaлтът ca най-известните примери за мeтaли, ĸoитo ca ĸлючoви зa пpoизвoдcтвoтo нa бaтepии зa eлeĸтpичecĸитe aвтoмoбили. Te ce изпoлзвaт и зa cъxpaнeниe нa eнepгия зa ĸoмyнaлни цeли oт възoбнoвяeми eнepгийни изтoчници. Търсенето им последните десетина години е нараснало в пъти и този тренд се очаква да продължи още доста дълго време. Цените им също не изостават и създават отличен стимул за проучване и разработване на нови находища.

Много по-малко известни са приложенията на метали като индий, галий, неодим, рений, без които хай-тех индустрията практически не може. Индият е ключов елемент за всеки модерен дисплей, а техният брой ще продължава да расте геометрично. Добивът му е нараснал от 50 до над 700 т/г. в последните 30 години. Извлича се като страничен продукт от цинковите руди. Това е особено опасно, защото слабо търсене на цинк практически би довело и до ограничаване на добива и огромно оскъпяване на индия. Нивото на рециклиране е под 1% и това няма как да се промени, защото количествата във всеки продукт са нищожни, което прави рециклирането изключително неефективно. Подобни са историите и с галий (фотоволаични панели), неодим (ветрогенератори и хибридни автомобили), рений (ракетни и самолетни двигатели) и много други елементи, за които масовата публика не е чувала, но ползва по един или друг начин в ежедневието си.

Не бива обаче да се създава впечатление, че зелената икономика стимулира само добива на някакви нови и редки метали. Всъщност, тя се явява двигател за ръст на потреблението и на всички базови метали – желязо, алуминий и най-вече мед. Добивът на мед е вероятно най-големият печеливш от енергийната революция. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма нужда от евтин и устойчив материал с отлична електро- и топлопроводимост. Един електромобил съдържа с около 80 кг. повече мед от конвенционален; ветроенергиен парк с мощност 1000 МВт изисква 3600 т. мед. Да, медта се рециклира отлично, но огромна част от нея се използва над половин век в инфраструктурата и рециклирането няма как да покрие повече от 30% (освен ако цената не експлодира, но тогава започва заместване с алуминий) от увеличаващото се с 2-3% годишно търсене. А ако се стигне и до масова електрификация на отоплението, вече опираме до теоретичните граници на повърхностния добив и май ще трябва да слезем по-дълбоко в земната кора и дъната на океаните.

Може да звучи контра-интуитивно, но нужните за зелената икономика материали реално стимулират добива не само на метали, но и на нефт и газ. Защото огромната част от синтетичните материали (т. нар. пластмаси) в края на краищата се правят от тях. Няма друг материал в историята на човечеството, който да води до толкова голямо намаление на всякакво замърсяване и въглеродни емисии, колкото пластмасите – хиляди различни съединения, които са изключително леки, устойчиви и служат за какво ли не. До днес човечеството е произвело около 8.3 млрд. тона, които практически заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с поне 5-10 пъти по-високо тегло. Примерите са многобройни и напълно логични – от опаковките, през олекотяването на автомобилите, изолации, до здравите полимерни материали, вложени във всеки хай-тех продукт – пластмасите са неизбежни, а нужните количества растат ежегодно.

Напредъкът към зелена икономика се случва тук и сега и ще бъде все по-зависим от добива на материали. България съвсем не е изключение. Страната ни е сред водещите производители и рециклатори на мед в света. Покрай медта в Асарел-Медет има и рений, който един ден ще бъде извличан. КЦМ вече добива телур и индий от оловно-цинковите руди. Рудата в Челопеч всъщност съдържа десетки елементи, които днес са практически недостъпни, но един ден ще можем да извличаме. Притежаваме големи находища на манган, волфрам и неконвенционални въглеводороди, които неизбежно също ще бъдат проучени и оползотворени.

Единственият възможен път към зелената икономика минава през задоволяване на естествените човешки желания за по-добър живот, което е невъзможно без непрекъснато увеличение на добива. Той се случва по все по-чист начин, така че противоречие няма – зелената икономика и минното дело са като традиционно патриархално семейство, в което разводът не е опция, а щастието зависи от благополучното развитие и на двата партньора.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!