НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Мирът в региона е единственото нещо, което няма да видим

Време за четене: 5 мин.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в...

Накъде след световната война?

Накъде след световната война?

Време за четене: 4 мин. След като започнахме новата 2020 година с няколко инфарктни за масовата публика и коментатори дни в които се чертаеха зловещи схеми за апокалипсис посрещнахме утрото след “отмъщението на Иран за убийството на вторият им човек” в изненадващо спокойствие – САЩ и Иран, изглежда, в няколко ловки хода решиха голяма част от проблемите си или поне улесниха решаването им неимоверно.

Шубето е голям страх

Шубето е голям страх

Време за четене: 4 мин. Но спокойно, сърца юнашки – война едва ли ще има. НАТО обяви, че се изтегля от Ирак, а и прословутото тръмпово „Изкуство на сделката“ едва ли ще допусне лесно нова ескалация на напрежението. Ако има такава – то за да се стигне до Трета Световна война иска още много. Нито Русия, нито Китай са склонни с лека ръка да се хвърлят в безразсъдна война срещу САЩ и партньорите им само за да начешат крастата на мнозина с агиткаджийско и първосигнално мислене.

Ликвидирането от САЩ на Касем Сулеймани, иранският лидер на елитните отряди Ал Кудс, е събитие с неимоверна детонационна сила. Политическият земетръс с епицентър Близък изток е от 10-та степен по скалата на Рихтер.

Любимец на шиитския свят, Сулеймани бе виждан като стожер на отпора срещу американското присъствие в региона, но и като легитимен представител на този отпор. Де факто това не е поредният Осама бин Ладен или Абу-Бакр ал Багдади, а официално политическо лице и държавник, преставляващ суверена на огромна и важна близкоизточна държава – Иран, центърът на шиитския религиозен свят. Обвиненията в тероризъм към него досега са само медийно подплатени и недостъчно аргументирани – поне с оглед на важността на акта и възможните последствия. Сулеймани бе един от основните инженери на парирането на сунитските терористи от ИДИЛ, Джабхат ан-Нусра и Ал-Кайда в региона.

Ако се беше случило обратното – Техеран да ликвидира да речем Майк Помпео, външния министър на САЩ, то щяхме да станем свидетели неизбежна и моментална война.

Защото такъв акт на агресия срещу топ-политическа фигура от друга държава несъмнено е casus belli – повод за война. Само преди век убийството на наследника на австро-унгарската корона, ерцхерцог Франц Фердинанд, води след себе си унищожителната Първа световна война, чието естествено продължение е и потресаващо безчовечната Втора такава.

В случая в Техеран, макар и да говорят за мъст, нямат много опции. Ситуацията е йезуитска, защото ако режимът не отговори, губи легитимност. Направи ли го – във Вашингтон, Рияд и Тел Авив са напълно готови, а войната ще е непоправимо тежка. Смърт на стотици хиляди, хуманитарна криза, огромни бежански вълни, рекорди на цената на петрола – това са само част от леснопрогнозируемите ефекти с оглед на водещата роля Иран в региона и многобройните й партньори и симпатизанти – религиозни и военни. Ливан, Сирия, Ирак, Йемен, дори в някакъв смисъл Турция – днес всички те признават лидерството на Иран и ако не са в орбитата му, то със сигурност имат респект и са готови за кооперация.

Ходът на Тръмп бе тежко необмислен и с очевидна вътрешнополитическа логика – насочване на вниманието от процедурата по импийчмънта към голям външнополитически проблем. Само преди няколко години Доналд Тръмп разобличаваше Обама, че търси война – или с Иран, или със Сирия – за да бъде преизбран и да пренасочи вниманието встрани от проблемите на икономиката и американското общество. Точно с такава анти-войнолюбива реторика Тръмп спечели голяма част от избирателите си, докато днес очевидно прави съвсем друго.

Ако идеята е, че гордите перси ще сведат глава или ще се обърнат срещу правителството си – по-скоро имаме погрешно тълкуване и разбиране на психологията на този народ.

Обезмислянето на иначе разумните и логични социално-икономически протести от последните месеци в Ирак, Ливан и Иран е друга силно негатива последица – днес общественото мнение там ще се консолидира в силна анти-американска посока. А обвиненията в арогантност и незачитане на суверенитета нито на Ирак (където се случи атаката), нито на Иран, за жалост, звучат съвсем адекватно. С един ход Тръмп наля много вода в мелницата именно на антизападните хардлайнери, които днес биха определили всеки протестиращ като предател и платен чужд агент.

Грубо бе нарушен и суверенитетът на Ирак, което освен че е тотална липса уважение на практика доказва и нещо ключово – Ирак е вражеска за САЩ територия. А войната от 2003 година там, довела до стотици хиляди цивилни жертви и гибелта на хиляди американски войници – се оказва повече от контрапродуктивна. Не само, че страната не е американска крепост и авангард на западната демокрация, както се очакваше… но след като във вакума от Саддам там се появи първо ИДИЛ, днес най-силно влияние добива кой? Точно така – Иран. А сметките явно изобщо не излизат.

След убийството премиерът на Ирак заговори за гражданска война между мнозинството шиити, подкрепящи Иран и сунитите, искащи намаляването на влиянието на Техеран. Страната буквално може да се превърне в бойно поле.

Икономическите санкции, наложени на Иран от Тръмп след излизането му от ядрената сделка – буквално смачкват икономиката на страната. Целта е падане на режима или свеждането на Иран до провалена държава по подобие на Либия днес и Ирак преди появата на ИДИЛ. А за Китай, Русия и ЕС не остава друго освен да приканват към деескалация и спокойствие. Дори Израел днес е нащрек – вълната от напрежение и потенциални удари на различни радикални групировки биха коствали доста на страната.

Убийството на Сулеймани не удари аятоласите в Техеран. Напротив, то засили легитимността на режима като основен защитник на исляма срещу външата западна намеса и като едиствен поборник за палестинската кауза. Консолидира ислямския свят и потуши основателните брожения срещу вътрешната неефективност и корупция. Ефект, който надали е търсен преднамерено от Вашингтон.

Мирът в региона е единственото нещо, което със сигурност няма да видим скоро в иначе непрогнозируемата каша, в която се превърна Близкия изток. С голяма цена за всички.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в...

Накъде след световната война?

Накъде след световната война?

Време за четене: 4 мин. След като започнахме новата 2020 година с няколко инфарктни за масовата публика и коментатори дни в които се чертаеха зловещи схеми за апокалипсис посрещнахме утрото след “отмъщението на Иран за убийството на вторият им човек” в изненадващо спокойствие – САЩ и Иран, изглежда, в няколко ловки хода решиха голяма част от проблемите си или поне улесниха решаването им неимоверно.

Шубето е голям страх

Шубето е голям страх

Време за четене: 4 мин. Но спокойно, сърца юнашки – война едва ли ще има. НАТО обяви, че се изтегля от Ирак, а и прословутото тръмпово „Изкуство на сделката“ едва ли ще допусне лесно нова ескалация на напрежението. Ако има такава – то за да се стигне до Трета Световна война иска още много. Нито Русия, нито Китай са склонни с лека ръка да се хвърлят в безразсъдна война срещу САЩ и партньорите им само за да начешат крастата на мнозина с агиткаджийско и първосигнално мислене.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!