fbpx

НОВО

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”Матей 11:12 И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че...

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Мирът в региона е единственото нещо, което няма да видим

Време за четене: 5 мин.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

Ликвидирането от САЩ на Касем Сулеймани, иранският лидер на елитните отряди Ал Кудс, е събитие с неимоверна детонационна сила. Политическият земетръс с епицентър Близък изток е от 10-та степен по скалата на Рихтер.

Любимец на шиитския свят, Сулеймани бе виждан като стожер на отпора срещу американското присъствие в региона, но и като легитимен представител на този отпор. Де факто това не е поредният Осама бин Ладен или Абу-Бакр ал Багдади, а официално политическо лице и държавник, преставляващ суверена на огромна и важна близкоизточна държава – Иран, центърът на шиитския религиозен свят. Обвиненията в тероризъм към него досега са само медийно подплатени и недостъчно аргументирани – поне с оглед на важността на акта и възможните последствия. Сулеймани бе един от основните инженери на парирането на сунитските терористи от ИДИЛ, Джабхат ан-Нусра и Ал-Кайда в региона.

Ако се беше случило обратното – Техеран да ликвидира да речем Майк Помпео, външния министър на САЩ, то щяхме да станем свидетели неизбежна и моментална война.

Защото такъв акт на агресия срещу топ-политическа фигура от друга държава несъмнено е casus belli – повод за война. Само преди век убийството на наследника на австро-унгарската корона, ерцхерцог Франц Фердинанд, води след себе си унищожителната Първа световна война, чието естествено продължение е и потресаващо безчовечната Втора такава.

В случая в Техеран, макар и да говорят за мъст, нямат много опции. Ситуацията е йезуитска, защото ако режимът не отговори, губи легитимност. Направи ли го – във Вашингтон, Рияд и Тел Авив са напълно готови, а войната ще е непоправимо тежка. Смърт на стотици хиляди, хуманитарна криза, огромни бежански вълни, рекорди на цената на петрола – това са само част от леснопрогнозируемите ефекти с оглед на водещата роля Иран в региона и многобройните й партньори и симпатизанти – религиозни и военни. Ливан, Сирия, Ирак, Йемен, дори в някакъв смисъл Турция – днес всички те признават лидерството на Иран и ако не са в орбитата му, то със сигурност имат респект и са готови за кооперация.

Ходът на Тръмп бе тежко необмислен и с очевидна вътрешнополитическа логика – насочване на вниманието от процедурата по импийчмънта към голям външнополитически проблем. Само преди няколко години Доналд Тръмп разобличаваше Обама, че търси война – или с Иран, или със Сирия – за да бъде преизбран и да пренасочи вниманието встрани от проблемите на икономиката и американското общество. Точно с такава анти-войнолюбива реторика Тръмп спечели голяма част от избирателите си, докато днес очевидно прави съвсем друго.

Ако идеята е, че гордите перси ще сведат глава или ще се обърнат срещу правителството си – по-скоро имаме погрешно тълкуване и разбиране на психологията на този народ.

Обезмислянето на иначе разумните и логични социално-икономически протести от последните месеци в Ирак, Ливан и Иран е друга силно негатива последица – днес общественото мнение там ще се консолидира в силна анти-американска посока. А обвиненията в арогантност и незачитане на суверенитета нито на Ирак (където се случи атаката), нито на Иран, за жалост, звучат съвсем адекватно. С един ход Тръмп наля много вода в мелницата именно на антизападните хардлайнери, които днес биха определили всеки протестиращ като предател и платен чужд агент.

Грубо бе нарушен и суверенитетът на Ирак, което освен че е тотална липса уважение на практика доказва и нещо ключово – Ирак е вражеска за САЩ територия. А войната от 2003 година там, довела до стотици хиляди цивилни жертви и гибелта на хиляди американски войници – се оказва повече от контрапродуктивна. Не само, че страната не е американска крепост и авангард на западната демокрация, както се очакваше… но след като във вакума от Саддам там се появи първо ИДИЛ, днес най-силно влияние добива кой? Точно така – Иран. А сметките явно изобщо не излизат.

След убийството премиерът на Ирак заговори за гражданска война между мнозинството шиити, подкрепящи Иран и сунитите, искащи намаляването на влиянието на Техеран. Страната буквално може да се превърне в бойно поле.

Икономическите санкции, наложени на Иран от Тръмп след излизането му от ядрената сделка – буквално смачкват икономиката на страната. Целта е падане на режима или свеждането на Иран до провалена държава по подобие на Либия днес и Ирак преди появата на ИДИЛ. А за Китай, Русия и ЕС не остава друго освен да приканват към деескалация и спокойствие. Дори Израел днес е нащрек – вълната от напрежение и потенциални удари на различни радикални групировки биха коствали доста на страната.

Убийството на Сулеймани не удари аятоласите в Техеран. Напротив, то засили легитимността на режима като основен защитник на исляма срещу външата западна намеса и като едиствен поборник за палестинската кауза. Консолидира ислямския свят и потуши основателните брожения срещу вътрешната неефективност и корупция. Ефект, който надали е търсен преднамерено от Вашингтон.

Мирът в региона е единственото нещо, което със сигурност няма да видим скоро в иначе непрогнозируемата каша, в която се превърна Близкия изток. С голяма цена за всички.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

Споделете чрез

Предишен

Следващ