[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Понякога обществен дебат, който ни се струва далечен, е способен изненадващо да ни застигне и да ни свари неподготвени.
Такъв е дебатът за ваксините, който предимно отвъд океана, но и от време на време в Европа, поставя във фокуса на общественото внимание темата за доверието в съвременната медицинска наука, алтернативните лечения, правото на личен избор и разбира се – рисковете спрямо ползите при прилагането на ваксини срещу определени болести.
Напоследък в популярни форуми, социални мрежи, както и множество информационни сайтове, темата за ваксините в България е придобила необичайна популярност, при това с неизненадващо повторение на същите известни аргументи от дебатите, които се провеждат по темата в други държави, особено в САЩ. Онова, което изненадващо липсва от този дебат, е гласът на науката и емпиричното познание. Още по-изненадващо, от дебата липсват спомените за полиомиелита, за дифтерията, за бактериалния менингит, за рубеолата, за вариолата, за паротита и за още други до неотдавна в същност страшни болести, за които повечето от нашите баби и дядовци без съмнение си спомнят. Добре е да се припомня ужасът от тези заболявания, но не това е целта на тази статия.
Целта е да разгледаме петте най-популярни мита, които се споделят от активистите от анти-вакс движението и да представим фактите, подкрепени от медицинската наука, що се отнася до тези митове.
Мит 1: “Задължителните ваксинации са част от правителствена конспирация.”
Конспиративните теории по тази тема са често абсолютно налудничави. Можем да прочетем например, че чрез ваксините се инжектират проследяващи устройства или че всички участваме в някакъв огромен таен експеримент, без наше знание и т.н. Макар и да е лесно да отхвърлим и пренебрегнем подобни фантазии, част от населението действително приема, че тези неща са най-малкото възможни и избягват ваксинациите. Доколкото е действително лесно да се опровергае теорията за проследяващите устройства с всяка една ваксина и един обикновен микроскоп, твърденията за огромния таен експеримент са по-трудни за опровергаване, макар и да няма никакви доказателства подкрепящи подобни твърдения.
Световната Здравна Организация в партньорство с почти 200 държави – целият състав на Обединените Нации – предприе масова инициатива за ваксинации още преди десетилетия. Кампаниите по тази инициатива са достигнали стотици милиони души по света. До момента няма нито един пример за умишлено прикрити действия на властите в ущърб на интересите на гражданите в рамките на тази инициатива, при все десетилетния период на действие и участието на толкова много държави. В сайта на СЗО може да се прочете всичко за тази инициатива и нейната история. /1/
Мит 2: “Болестите, които се предотвратяват с ваксини, не са животозастрашаващи и са просто обикновена част от детството.”
Това е особено опасен мит. Статистически анализ на ваксинационните програми само в САЩ показва, че за последните 20 години са предотвратени над 700 000 случая на смърт в детска възраст и над 21 милиона случая на хоспитализации.
Като пример, дребната шарка (морбили), поради усложненията си, може да бъде наистина ужасяваща. Статистиката в световен мащаб показва, че близо една трета от заболелите с морбили развиват усложнения, сред които пневмония и енцефалит – възпаление на мозъка, което може да доведе до припадъци, глухота, слепота и изоставане в умственото развитие при децата.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
В развитите държави, статистиката е следната – на всеки 1000 деца, заболели от дребна шарка, между 1 и 2 деца или възрастни хора с отслабени имунни системи ще загубят живота си. В развиващите се държави смъртността е много по-висока и в някои от тях достига до 1 на всеки 4 болни! В глобален мащаб, последните данни от 2014 г. показват, че общо 145 000 души са загубили живота си заради дребната шарка. /2/ и /3/
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Много хора считат, че тези заболявания не представляват особен риск за децата им, тъй като вече са твърде редки. При все това, напоследък виждаме все повече случаи на локални епидемии, особено на дребна шарка, паротит – известна още като заушка, както и на магарешка кашлица – която сама по себе си е всъщност особено опасна за бебетата с ниво на смъртност до 2% дори в развитите държави.
Мит 3: “Твърде многото ваксини претоварват имунната система на децата.”
Един от основните аргументи на анти-вакс движението е, че множеството ваксинации претоварват имунната система, което според тях води до усложнения. Нека разгледаме малко числа: ваксините обикновено съдържат около 150 компонента, които взаимодействат с имунната система. За сравнение, едно дете е изложено на влиянието на милиони патогени от околната среда от мига, в който е родено. Всеки патоген съдържа между 2000 и 6000 компонента, които взаимодействат с имунната система. Съвременните ваксини са много по-ефективни и с много по- малко антигени. В момента, едно дете получава около 5 % от антигените, които са били включени във ваксините преди само 30 години. Статистически безопасният лимит на поносимост на имунната система при децата, с оглед съставките на съвременните ваксини, е равен на 10 000 дози наведнъж! /4/
Някои от по-умерените активисти предлагат раздалечаването във времето на прилагането на ваксинациите, за да не се стига до предполагаемото претоварване у децата. Вече би трябвало да е ясно, че такова претоварване е невъзможно, но при все това, нека разгледаме дали едно раздалечаване в прилагането на отделните ваксини може да има позитивен ефект?
Отговорът е не, не просто няма позитивен ефект, но е потенциално опасно. При раздалечаването на отделните ваксинации, стресът се удължава във времето. Нуждата от по-чести визитации при лекаря, в които ще трябва да получава така неприятната за всяко дете инжекция с поредната малка или другояче ограничена доза не води само и единствено до психологическия дискомфорт, но има и реални медицински рискове – престоят в чакални с други болни деца може да постави детето в риск да заболее от болест, от която вече може да е бил имунизиран с навременно приложена ваксина. Колкото по-дълго време е отлагана една ваксинация, толкова повече време има за потенциалната реализация на риска от заболяване от същата предотвратима болест.
Мит 4: “Тиомерсал (живак) във ваксините предизвиква щети в нервната система и/или аутизъм.”
Може би най-полемичният мит. Много хора твърдят, че тиомерсалът – вид стерилизатор, е отговорен за причиняване на аутизъм или проблеми в развитието на нервната система. Тиомерсалът е дериват на етилживак. Присъствието на живак е онова, което тревожи родители и активисти, но повечето хора не знаят, че има два вида живак. Не съществуват никакви доказателства, че етилживакът причинява каквито и да е било щети на организма. Другият вид – метилживакът, флуидът от старите термометри, е невротоксичен във високи дози. Метилживакът се намира лесно в природата, включително в почвата, водата и различни храни, така че хората така или иначе са изложени на влиянието му. Освен това, невротоксичността на метилживака се проявява при продължително приемане в организма на високи дози от него. Заради това, регулаторни агенции се занимават с периодично наблюдение и оценка на околната среда и храните, за да не се достига до опасни за здравето насищания.
Тиомерсал – етилживакът не се намира естествено в околната среда, храните или човешкото тяло. Всъщност, когато попадне в тялото, етилживакът бързо се метаболизира и се изхвърля заедно с другите екскременти. Не се задържа в тялото и не създава риск от това да се превърне в невротоксин. Нещо повече – количествата етилживак във ваксините е пренебрежимо малко, дори в сравнение с количествата, които може да се погълнат от един сандвич с риба тон, която често съдържа следи от живак. /5/
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]
При все това, повечето съвременни ваксини не съдържат тиомерсал сред съставките си. Това не е спряло незапознатите да обвиняват етилживака за какви ли не неврологични проблеми, сред които е и аутизма. По повод връзката между аутизма и ваксините, важно е да се отбележи, че медицинската наука обори твърденията за пряка причинно-следствена връзка, а публикуваните проучвания по темата бяха изтеглени от циркулация в научните списания, поради тежки грешки в метода, неспазване на стандартни процедури и невъзможност за проверимост и възпроизвеждане на тестовете. Накратко – доказаха се най-малкото като неграмотни, а вероятно и целенасочено лъжовни в съдържанието си.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Причината за нарастването на случаите на аутизъм сред децата не е заради увеличаващата му се превалентност, а заради подобрената диагностика и нарастващият фокус върху заболяването. Нещо повече, когато се въвеждат за пръв път ваксините съдържащи тиомерсал, не е наблюдаван рязък ръст в диагностицирането на аутизъм – това се случва едва в последните 20 години, откакто и медицинската наука се фокусира върху заболяването и започва да установява реалните му измерения.
Мит 5: “Не нараняваме никого, ако не ваксинираме децата си.”
Това е поредна неистина, която е и особено опасна. Когато достатъчно висок процент от общността е ваксинирана срещу определена болест, цялата общност е по-добре предпазена, заради процес, който в науката се нарича колективен имунитет. Но когато процентът е твърде малък, всички са уязвими към болестта, особено младите и слабите, без значение дали са имунизирани или не. /6/
Важно е да се отбележи, че епидемиите се случват предимно в райони, където родителите поради една или друга причина отказват или избягват да ваксинират децата си, но рискът не остава само за тях – нарушаването на общия имунитет на населението по места поставя в риск хора, които поради легитимни медицински причини не могат да се ваксинират, което обикновено води до множество усложнения. Заради решенията на неинформирани, но податливи на манипулация хора, напълно невинни могат да пострадат и да загубят живота си от нещо, което би могло въобще да не съществува повече на лицето на земята, като вариолата, например. Наш дълг като общество е да не допускаме повече нито за миг подобни откровено ненаучни, а често и умишлено лъжовни твърдения да замъгляват решенията в личен, но и обществен план, що се отнася до ваксинациите и здравето на хората. Особено тревожно е наскоро внесеното в Министерски Съвет искане, подписано от над 3000 души, да се отмени задължителната ваксинация в България. Тези три хиляди души участват в създаването най-голямата заплаха за общественото здраве, а от там и на националната сигурност на страната, пред която сме изправени от много време насам. Дали в заблудата си вярват, че това което правят е за добро, за фактите на науката и природата няма никакво значение.
Статията е базирана върху есе на Д-р Линда Гиргис.
Оригиналният текст можете да прочетете тук:
Д-р Гиргис: Развенчаване на митовете, подхранващи движението срещу ваксините (английски)
Източници:
/1/ СЗО: Мисия Ваксини (английски)
/2/ Дребната шарка е убиец: 145 000 души загубили живота си през 2014 (английски)
/3/ СЗО: Статистика за дребната шарка (английски)
/4/ Журнал на Американската Педиатрична Академия (английски)
/5/ Център за контрол на болестите: Безопасност на тиомерсалът във ваксините (английски)
/6/ Още за колективния имунитет (английски).
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в Наука Offnews” button_url=”http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/5-mita-za-vaksinite_2429.html” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
