fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Необходимо е предефиниране на диалога между ЕС и Русия.

Време за четене: 5 мин.

Обръщение на министъра на външните работи към участниците във форума “Украйна между Русия и ЕС. Българският опит”.

Организатори: Фондация “Конрад Аденауер” и Младежкия консерванивен клуб

 

Ваше превъзходителство,

Уважаеми дами и господа,

Благодаря ви за оказаната чест да участвам в този форум днес. Инициирането на такива дебати спомага за запознаването на общественото мнение със ситуацията в Украйна. А тя е изключително важна, понеже глобалният свят, в който живеем, прави общи както достойнствата, така и предизвикателствата си. Илюзия е да смятаме, че проблемите пред Украйна днес са от частно и локално естество. В желанието си за свобода и сувернитет всички народи сме еднакви. Стремежът за достоен живот и правото на избор е нашият общ човешки знаменател.

Затова случващото се в Украйна е особено притеснително за нас, българите. Опитите за ревизия на граници в 21-и век чрез погазването на суверенитета на независима държава, с ясна визия за мястото си в Европа, са повод за дълбоко безпокойство. Нещо повече, европейската и евроатлантическата общност  вече остро реагират на заплахите от подобен тип поведение. Укрепването на източния и южен фланг на НАТО, повишаването на оперативната съвместимост на всички нейни елементи и новите инвестиции в колективна защита са само част от мерките, които вече осъществяваме.

Като страна извървяла пътя на своята европейска реинтеграция, България полага особени усилия в рамките на ЕС в подкрепа на Украйна. За нас е от първостепенна важност да се предотврати появата на поредна зона на „замразен конфликт”.

Украйна и ЕС подписаха Споразумание за асоцииране. В основата му стои  желанието на страната за постепенното политическо асоцииране и икономическа интеграция със Съюза. Украйна е от ключово значение за реализирането на политиката на ЕС за Източното партньорство, чието изпълнение не би било пълноценно без активното присъствие на тази държава в него. Всичко това обаче е свързано с извършването на редица интензивни и всеобхватни реформи, без провеждането на които не може да бъде поет ангажимент към страната за реализация на нейната европейска перспектива. Критериите за активно сътрудничество с ЕС са общи за всички държави и изискват нов тип политика от по-високо качество.

Волята за водене на про-европейска политика вече бе ясно заявена с  усилията на на украинския народ през 2014-та година.  Сега е ред на украинските държавници да удовлетворят тези очаквания с конкретни резултати.

Именно интензивните събития от началото на годината в Украйна повлияха негативно на цените и транзита на руски природен газ към страната. Последното обаче доведе до по-активно сътрудничеството между Украйна и ЕС в няколко направления. Сред тях са осигуряването на реверсивни доставки на газ от страните-членки на ЕС, повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми източници, така както и модернизацията на газопреносната мрежа, включително търсенето на възможности за увеличаване на производството на газ от собствени източници.

Въпреки засиленото взаимодействие между ЕС и Украйна, страната продължава да е от изключително значение и за Русия като източник на икономически, демографски и геополитически ресурс. Обявената проевропейска ориентация на Украйна е смятана от Русия за посегателство спрямо амбициите на последната за реинтеграция на бившето съветско пространство. Без Украйна осъществяването на Евразийски съюз би компрометирало неговата функционалност и легитимност.

Една Украйна, която вижда своето бъдеще в структурите на ЕС и НАТО, силно безпокои Русия.  За предотвратяването на такова развитие, Москва е готова да използва различни средства. „Облягането” на инструменти от арсенала на икономиката и енергетиката за оказване на геополитически натиск върху Украйна е пример в тази насока.

При това положение ситуацията в Украйна повдига въпроса за необходимостта от предефиниране на диалога между ЕС и Русия. Съвпадат ли ценностните и икономически хоризонти на Русия с тези на Европейския съюз е един от най-належащите отговори, които Европа трябва да получи. Спазването на договореностите в Минск ще бъде ясен сигнал в посока на тези належащи отговори.

Последиците за икономиката от кризата в Украйна не изчерпват предизвикателствата, които стоят както пред самата страна, така и пред Европа. Потребността от енергийна диверсификация е само част от проблемите, които се актуализират пред погледа на международната общност в контекста на конфлика. Ситуацията в Украйна има и своята ярка политическата конотация за ЕС, отвъд икономическата такава. Граденето на единна и стабилна Европа има своето морално и ценностно изражение, само част от което е икономическият просперитет.

Злополучната хронология на социалистическото инженерство, което приоритетизираше икономиката за сметка на чисто човешките ценности, рухна еднозначно. Всеки опит, който цели да направи ценностни компромиси в името на икономически резултати, е опасен. Това трябва да напомним включително на онези, които изпитват носталагия по бившето съветско пространство. Защото ценностите и политиката идват преди икономиката.

Позволете ми в обобщение да заявя, че днес, ние, като граждани на ЕС, трябва морално да се консолидираме, докато енергийно се диверсифицираме. Това е и пожелателният път за Украйна. Континенталните измерения на Европа са скромни за духовните, културните и икономически постижения на страните в нея.  Демократичните и християнските ценности са неотчуждима част от цивилизационния код на Европа. Заявявайки това, ние не трябва търсим обезателни врагове. Политиката е прекалено сложна, за да се побере в тесни категории като „фили” и „фоби”.

Моралът обаче не е. Водени именно от ясен и чист морал, ние трябва да градим нашата идентичност в тези дискусионни времена на ценностен релативизъм и предизвикателства пред националната сигурност от икономическо и военно естество. Украинският пример е много важен в този аспект. Ние трябва ясно да заявим, че геополитическите артерии на Европа не са само икономически, но и ценностни. Защото моралът ни не тече по тръби. Именно наличието на морал може да направи от малките страни големи и обратното. И именно моралът прави от отделните страни единна общност, с ясна ценностна „физиономия”.

Благодаря ви за вниманието! Пожелавам ви ползотворна дискусия. 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ