fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Модерната левица в България се роди – и тя е зелена

Време за четене: 5 мин.

 

По природа левицата би трябвало да бъде протестираща и революционна. Новата левица в цяла Европа е тази, която се бори срещу едрия капитал, срещу предразсъдъците в обществото и защитава фанатично природата. Тя не допуска да се търси баланс по тези теми и смело обявява, че е наднационална и ще се бори за каузите си по целия свят. Според нея всеки, който се опитва да намери баланс в отношенията между традиционните ценности и прогресивните идеологии, между големите корпорации и малкия бизнес или между природата и човека, е злодей, който трябва да бъде мразен. Новата крайно лява идеология не търпи компромиси и отхвърля традиционните отношения в обществото с гняв и омраза.

В България вече съществува подобна общност. Макар и не толкова голяма, тя носи крайно левия емоционален заряд на европейската алтернативна левица. Протестите срещу втория лифт в Банско се превърнаха в катализатор за сформиране на модерна извънпарламентарна зелена левица. Екологичната кауза е само повод за този протест. Зад нея стои политическа и идеологическа тенденция, която може би дори част от лидерите на протеста не са в състояние да разчетат. Това говори за автентичност на тази тенденция, която нескрито си поставя за цел да разруши политическия и обществен модел и да промени човека, който априори смята за лош или най-малкото за недостатъчно съвършен в сравнение с останалата част от природата. Протестът срещу построяването на втори лифт в Банско роди политически послания срещу корупцията, срещу правителството, срещу политическия елит като цяло, срещу капитализма като икономически модел и срещу всички онези, които не споделят принципите на зелената идеология.

Разликата между зелената идеология и стремежа към опазването на природата е голяма колкото разликата между социалистическата и социалната политика. Социалната политика е естествен стремеж на едно общество да стимулира онези, които имат нужда от помощ, докато социалистическата политика е всеобхватна културна доктрина, която се осъществява във всички сфери на обществото чрез диктат на едно агресивно малцинство върху мнозинството. В този смисъл политиката по опазване на околната среда е естествен стремеж на обществото да съхрани, но и да овладее природните ресурси, за да може да се възползва от тях, докато в сърцевината на зелената политическа доктрина стои разбирането, че човекът е най-големият враг на природата и неговото въздействие върху нея трябва да бъде прекратено с цената на всичко. Тук идва и ценностното разминаване между индоктринираните зелени революционери и умереното мнозинство, което иска да ползва природните ресурси. Този сблъсък не е просто сблъсък между желанието за икономически растеж на хората в Банско и любовта към Пирин на протестиращите в София. Това е ценностен сблъсък, който противопоставя радикалното зелено-либерално малцинство срещу умереното консервативно мнозинство.

Когато говорим за сблъсък на радикални леви идеи с традиционни консервативни разбирания не бива да мислим този сблъсък като битка между бедните леви и богатите десни. Този сблъсък не се случва на принципа на социалния и финансовия статус, а на принципа на културни разбирания и нагласи. Протестиращото крайно ляво и прогресистко малцинство в София, в голямата си част, се състои от хора с доход над средния за страната. Докато консервативната реакция в Банско е в голямата си част оформена около работещите в туристическия бранш и малкия и среден бизнес. Подобен сблъсък не се случва за пръв път. Първите социалисти в България се появяват в края на ХIX и началото на ХХ век. Те не са бедни и необразовани хора. Повечето от тях са от заможни семейства и добре образовани на Запад. Именно тази тяхна западна образованост им дава възможност да се запознаят с модерната по това време социалистическа идеология и впоследствие да я приемат. Непопулярността на тази идеология сред широките слоеве в обществото, които по традиция са консервативни, религиозни и оцеляващи, превръща образованите социалисти в агресивни интелектуални маргинали, които практически презират онези, за чиито права се борят. Интелектуалната маргинализация винаги завършва с отчуждение и презрение към мнозинството и води до желание за пълно разрушение на обществото и обществените отношения. Днес възприелите прогресистката зелена идеология проявяват същата агресивност и надменност към широките слоеве в обществото, които не са готови да приемат тезата, че човекът сам по себе си е най-големият враг на природата.

Идеологическите доктрини по принцип не харесват човека такъв какъвто е и си поставят за цел да го моделират според своите схващания и разбирания. Затова християнската религия, в чиято основа човекът е представен като създаден по Божий образ и подобие и затова трябва да бъде съхранен такъв какъвто е, се превръща в естествена мишена и враг на прогресистите.

От хилядолетия човекът се бори да овладее природата и да я моделира. Той има естествен инстинкт да я приспособи към себе си и към своите нужди. Благодарение на този инстинкт човекът оцелява и откликва на предизвикателствата, а успешният отклик на предизвикателствата на природата, според английския историк Арнолд Тойнби, е крачка към изграждането на цивилизация. В сърцевината си зелената идеология отрича този естествен инстинкт на човека, така както социалистическата идеология отрича естественото неравенство между индивидите и естественото желание за житейски успех.

Сблъсъкът между идеологиите и традиционния ценностен светоглед винаги се формира върху спора за това, кое е цел и кое е средство, а не върху това, кой е богат и кой е беден. Идеологията често възприема за своя цел онова, което традиционните и религиозните разбирания определят като средство. Прогресисткото разбиране разглежда опазването на природата като цел, а човекът като средство за постигане на тази цел. Традиционното разбиране разглежда опазването на природата като средство за по-добър живот на хората. Тази разлика е фундаментална и по всяка вероятност непреодолима.

Добрата новина от пораждането на модерна радикална левица е, че този процес е симптом за европеизация на България. Подобни левици има в цяла Европа, като повечето от тях силно приличат на нашата. Изчерпването на социалистическата идея и марксистката идеология отварят ниша за подобен тип прогресистки движения и е въпрос на лидерство и време техният потенциал да бъде концентриран и насочен срещу мнозинството. Тук идва и ролята на консервативната десница, която трябва да отстоява интереса на мнозинството и традиционното разбиране за ролята на човека и за неговата същност като Божий образ и подобие. Защото десницата е тази, която е призвана да възпира поривите на лудост в обществото и да лекува автоимунни заболявания като идеологически индоктринираните движения целящи в името на светлия си идеал да разрушат всичко. Дори и природата.

Тома Биков

Споделете чрез

Предишен

Следващ