След седмици на напрежение около търговската война, ЕС и САЩ най-накрая излязоха със „съвместно изявление„. Документът има за цел да предостави повече подробности за това, за което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се договори с президента на САЩ Тръмп в края на юли. Въпреки това, както заяви еврокомисарят Марош Шефчович: „Това не е краят, а началото. Това е само първата стъпка.“
Важно е, че с това споразумение Тръмп се ангажира с тарифен таван от 15% за повечето продукти, включително лекарства. Това дава известна глътка въздух за европейския внос, въпреки че стоманата и алуминият са изключени от сделката. В сравнение с 2024 г. това означава крачка назад: по това време например лекарствата бяха напълно освободени от вносни мита. В резултат на това европейският фармацевтичен сектор може да загуби до 18 милиарда евро, въпреки изключенията за генеричните лекарства.
Освен това САЩ ще намалят вносните си мита върху европейските автомобили и части от 27,5% на 15%. В замяна Брюксел ще премахне всички вносни мита върху американските промишлени стоки, включително 10%, които в момента се прилагат за автомобилите. Освен това и двете страни взаимно признават продуктовите стандарти, което е победа за избора на потребителите.
Никакво влияние върху Тръмп
Европейският съюз има малко или никакво влияние върху капризите на Тръмп, но е в състояние да коригира собствената си политика. Ето защо ЕС трябва да се възползва от тази възможност, за да осъществи фундаментална промяна на курса. Наред с други неща, изключително скъпите зелени политики от последните години трябва да бъдат премахнати. Много от мерките на така наречената „Зелена сделка“ все още не са въведени, така че това трудно може да се нарече голямо политическо усилие. Те включват например забраната на двигателите с вътрешно горене, но също и разширяването на европейския данък върху климата, ETS2, така че да обхване домовете с газово отопление и бензиновите и дизеловите автомобили. Това заплашва да засегне сериозно европейските потребители, като годишните сметки за енергия нарастват със стотици евро. Ако това не се прави, за да се успокои Тръмп, то трябва да се направи поне в името на европейската икономика.
Джим Ратклиф, основател на химическия гигант Ineos, каза по-рано тази година за системата на ЕС за търговия с емисии, която на практика е данък върху климата на ЕС:
Докато Китай се индустриализира с безпрецедентни темпове, а Съединените щати последваха примера му с митата, Европа основно се деиндустриализира. Разходите за енергия са няколко пъти по-високи и парите тук трябва да отидат основно за въглеродни данъци, вместо за инвестиции. Така животът се изстисква от нашата индустрия.
Натискът на Тръмп изглежда тласка ЕС в правилната посока тук. В съвместното изявление ЕС пое някои неясни ангажименти да отговори на опасенията на САЩ относно законодателството на ЕС относно задължителното отчитане във връзка с устойчивостта (Директивата за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта), наблюдението на веригата на доставки (Директивата за надлежна проверка на предприятията) и обезлесяването (Регламента на ЕС относно обезлесяването). ЕС се ангажира да гарантира, че неговите правила „не създават ненужни ограничения върху трансатлантическата търговия“.
Важно е, че по отношение на друга нова зелена инициатива, новата директива на ЕС за обезлесяване, която налага всякакви бюрократични задължения на търговските партньори, ЕС заяви, че признава, че производството на стоки в САЩ „представлява пренебрежимо малък риск за глобалното обезлесяване“. По искане на Съединените щати Европейската комисия всъщност вече обяви през май, че ще освободи вноса на американски продукти, обхванати от новата европейска директива за обезлесяването, като ги класифицира като „нискорискови“.
Директивата не само доведе до спор със Съединените щати. Производителите на палмово масло от Югоизточна Азия, като Малайзия и Индонезия, също протестираха. Тези правителства сега смятат за несправедливо вносът им да се класифицира като „нормален риск“, за разлика от класификацията на САЩ за „нисък риск“, особено като се има предвид, че проблемът с обезлесяването в страни като Малайзия се е подобрил значително, с спад от 13% миналата година.
Освен това 18 от 27-те държави — членки на ЕС, наскоро поискаха допълнителни промени в директивата за борба с обезлесяването, която трябва да влезе в сила през януари 2026 г. Според Ройтерс причината е, че от някои производители просто не може да се очаква да изпълнят условията, което също би ги поставило в неизгодно конкурентно положение. Тъй като директивата се прилага и за износа, правителствата се опасяват, че в резултат на това компаниите просто ще напуснат ЕС.
Важно е освен това съвместното изявление подчертава, че Европейската комисия „се ангажира да работи за допълнителна гъвкавост при прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии“. Това е ефективна митническа тарифа за климата, която ЕС иска да налага на търговските партньори, които не копират в достатъчна степен скъпите политики в областта на климата. Турция, Украйна и Сърбия се очаква да бъдат пропорционално най-силно засегнати от тази нова тарифа на ЕС за климата, но ще засегне и бедните Африканските икономики и Индия. Тези търговски партньори сега със сигурност ще бъдат насърчавани да поискат облекчение от тази протекционистка мярка на ЕС, сега, когато Тръмп успя да го направи. Като се има предвид как ще продължи този дебат, сега ЕС трябва да се възползва от търговското напрежение със САЩ, за да премахне някои от ексцесиите на зелената си политика. Следователно CBAM и новите екологични разпоредби, цитирани по-горе, трябва да бъдат на изчезване.
Европейски законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари
По подобен начин ЕС трябва да преразгледа много от своите цифрови разпоредби, които не само подкопават иновациите, като Законодателния акт за изкуствения интелект, но и свободата на словото, като Законодателния акт за цифровите услуги. САЩ счита, че европейските цифрови регламенти също представляват „нетарифна бариера“.
Въпреки това този въпрос „не беше включен в търговските преговори“, според Шефчович. Но ново проучване на CCIA Research Center показва, че регулациите на ЕС за цифровите услуги струват на американските компании огромна сума пари – до 97,6 милиарда долара годишно, с консервативна оценка от 38,9 милиарда долара. Наистина ли еврократите мислят, че САЩ просто ще приемат това? Както посочи и Шефчович, все още има много да се преговаря, например за премахването на новите американски мита върху виното и спиртните напитки, нещо, което преговарящите от ЕС не успяха да предотвратят. Сигурно е, че САЩ няма да се поколебаят да свържат двата въпроса.
Следното илюстрира важността на тази тема в САЩ: На 25 юли републиканското мнозинство в правната комисия на Камарата на представителите също публикува доклад, озаглавен „Заплахата от чуждестранна цензура: Как Законът за цифровите услуги на Европейския съюз принуждава глобалната цензура и нарушава американската свобода на словото“. В този доклад, изготвен от републиканците, се посочва, че DSA, „замаскиран като регламент за повишаване на онлайн безопасността“, всъщност е „мощен закон за цензурата, който дава възможност на европейските регулатори да потискат речта в световен мащаб, с която не са съгласни“. Докладът съдържа редица примери, показващи как DSA преминава границата, припомняйки, наред с другото, заплашителното писмо, изпратено от тогавашния европейски комисар за вътрешния пазар Тиери Бретон до Илон Мъск миналата година, когато неговата платформа X беше на път да бъде домакин на интервю на живо с тогавашния кандидат за президент Доналд Тръмп.
Преразглеждането на новия цифров регулаторен режим на ЕС е необходимо не само защото САЩ го искат или защото новите правила представляват пряка заплаха за свободата на изразяване. Трябва да е очевидно, че бъдещата конкурентоспособност на Европа е тясно свързана с отвореността към цифровите иновации. Американските дигитални играчи вече решиха да не предоставят редица услуги с изкуствен интелект в рамките на ЕС поради европейските разпоредби. Наистина ли Европа иска да продължи по този път?
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
