Преди дни се срещнах с ученици от елитна столична гимназия. Преподавател съм и правя такива инициативи не само с цел популяризиране на програмите по политически науки, а и за да чуя накъде вървим, какво става, как мислят новите поколения. Но този път срещата беше различна, сякаш и ние преподавателите по политология бяхме попаднали в капана на ненормалната политиката в България и никой не искаше да ни чуе. Вече порастналите деца познаваха само онази политика от екрана и с недоволство, дори с омерзение се съгласяваха да говорят за нея. Чувстваха се тежко принудени да разсъждават върху нещо „мръсно”, далечно от тях, за което не си струва да губят и минута далеч от игрите на „яростни птици”.
С повече търпение и усмивка пробих потъналите в скука мисли, населили мигновено класната стая. Учениците пожелаха да ме чуят, но почти не ме слушаха. Присмиваха се скришом на апелите: Не стойте встрани, гласувайте за първи път. Ужасно тъжно е да видиш как тези, в които се крият хилядите надежди за доброто бъдеще на България, не смятат, че са част от него, мислят в далечни перспективи, извън националните граници. Но не, не трябва да ги виним, а да направим така, че да повярват, че има смисъл, че могат да са тук и да дишат от свежия въздух на демокрацията. Длъжни сме пред нас и децата ни, да възродим демократичния ред в страната. Нямаме право да чакаме вечно някой да ни „оправи“, не можем просто да свеждаме глава пред некадърниците в управлението и цинизма в политиката, не можем и да дадем властта отново на онези, които изнасилиха демокрацията.
Разговорът с тези ученици не ми даде спокойствие дни наред. Постоянно се питах защо допуснахме да отчуждим толкова много политиката от младите, толкова много, че да не знаят нищо друго за нея освен, че в „политиката се краде“, че „демокрацията е режим, в който политиците са освободени от отговорност“. Питам се, кой разби демокрацията, случайно ли го направи или бе добре планиран сценарии? Кой допусна да се опростачи политиката и кой върна мутрите в управлението на страната? Кой допусна харчовете за подслушване вместо за образование? Въпросът кой е популярен, но това не е причината, за да го поставям. Причината е, че макар ние с вас да можем да посочим имена и виновници, няма да върнем изгубената демокрация. Можем обаче да започнем да мислим и да престанем да се подаваме на харизми и врачки, можем и да променим средата, можем и да върнем чуждите инвеститори, можем и да позволим на малки и средния бизнес да заработи.
Как е възможна промяната? Ами възможна е, но само с нови компетентни лица в политиката, убедени демократи, които знаят какво е свободата на хората, на бизнеса, на медиите. Такива демократи, за които хората ще бъдат в центъра на всяка политика, и няма да бъдат използвани, само като инструмент за маскиране на модерния авторитаризъм. Нуждаем се повече от всякога от разумно дясно управление, което да върне нормалността в политиката, което да спре изборната търговия и да разбие картелите и монополите.
Има начин да се справим, като не позволим България отново да се управлява от провалили се политици, а от доказали ли се в Европа и света професионалсити. Не всяка политика е мръсна и не всеки политически лидер е корумпиран и не честен. Убедена съм, че има и такива, които не лъжат и не крадат на избори като Станишев и Доган. Такива, които могат да установят нормалността в политиката и могат да отворят вратите на властта за гражданите, заедно с които да извадят България от тежката икономическа и политическа криза.
Предстоят ни дни на равносметка, в които не бива да се подаваме на покаяния и празни обещания, а е редно, дори задължително да изхвърлим от властта всички, които ни отнеха свободата и опорочиха демокрацията в България, всички провалили се лидери на прехода.
Искам след четири години да се върна в същото училище и децата да знаят повече за политиката, за политиците, за демокрацията. Искам децата ни да останат в България.
