Господин Европа

Това прозвище е давано на много хора по различни поводи. Но едва ли някой го заслужава повече от новия президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Юнкер е първият европейски лидер, който е спечелил своя висок пост на избори, макар и неизбран пряко от избирателите. Европейските избори от май тази година се различаваха от всички досегашни по това, че европейските политически семейства излъчиха предварително своите кандидати, с ясния ангажимент, че кандидатът на партията, спечелила най-голям брой мандати в ЕП ще получи подкрепата на Парламента за председател на Европейската комисия. Самият Жан-Клод Юнкер беше избран на конгреса на ЕНП в Дъблин през март в остро състезание с френския еврокомисар Мишел Барние.

Кампания на основните национални партии в тези евроизбори беше белязана с присъствието на кандидатите на техните европейски семейства, които обикаляха всичките 28 страни и държаха предизборни речи, а ликовете им присъстваха в предизборните материали в цяла Европа. Тази първа истинска общоевропейска кампания не подмина и България. Плакатът на БСП за тези избори беше снимка на Станишев с кандидата на европейските социалисти Мартин Шулц, а кандидатът на ЕНП Жан-Клод Юнкер откри кампанията на ГЕРБ в зала Арена Армеец и се срещна с лидерите и активисти на Реформаторския блок в деня на откриването на тяхната кампания.

Във всички евроизбори досега, говоренето не е надскачало рамките на националните теми. Този път беше различно, имаше усещане за истинска  общоевропейска кампания. Тези избори бяха избори на ЕНП срещу ПЕС, на Юнкер срещу Шулц и приключиха не на 25 май а на 15 юли, когато Европейският парламент гласува новия председател на ЕК. Дилемата в евроизбори 2014 не беше дали някой местен любимец на масите в страната Х ще се завърне на бял кон или ще продължи да се върти на синьото плексигласово магаренце  на въртележката. Залогът беше много по-голям и по-различен от всичко, което сме избирали досега:  дали лявата или дясната визия ще доминира Европа през следващите пет години. Основните играчи на европейската политическа сцена все по-ясно си дават сметка, че пътят Европа да бъде ефективна и конкурентна в многополюсния свят минава през все повече единни механизми и все по-федерални институции. Едва ли има по-подходящ човек за провеждане на тази линия от Жан-Клод Юнкер. В подкрепа на този факт говори и опозицията срещу неговата кандидатура в лицето на Великобритания и Унгария, които се противопоставиха публично тъкмо на неговия отявлен еврофедерализъм.

59-годишният Жан-Клод Юнкер е най-дълго служилият държавен ръководител в Европа – бил е 18 години премиер на Люксембург. Опитът му на европейската сцена също е огромен. Той председателства Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), участва активно в подготовката на договора от Маастрихт, който превръща Европейската икономическа общност в Европейски съюз и създава Европейски валутен съюз с единна валута – Евро. Когато през 2006г. страните от еврозоната решават да изберат постоянен президент на Еврогрупата (съвета на финансовите министри на страните, ползващи еврото), техният избор пада върху Жан-Клод Юнкер, който служи на този пост до миналата година. Финансовият му опит респектира – бил е 20 години финансов министър и представител на страната си в Световната банка. Тъкмо под управлението на Юнкер еврозоната успешно преодолява финансовата и икономическа криза. Юнкер изигра ключова роля в изработване на мерките за спасяването от банкрут на Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Ако преди две години бъдещето на еврото изглеждаше несигурно, по улиците на Атина и Мадрид протестираха хиляди хора, анализаторите коментираха възможността отделни държави да бъдат изключени от валутния съюз или дори да напуснат ЕС, то днес всичко това е забравено минало, икономиката на ЕС отново върви нагоре и това до голяма степен се дължи на Жан-Клод Юнкер. Общностните механизми за банков надзор и за контрол на дълговите емисии, които макар и трудно си проправят път, черпят непосредствен опит от отминалата криза и със сигурност са част от близкото бъдеще.

Сред първостепенните задачи, които новоизбраният председател на Европейската комисия набеляза в речта си пред европарламента е преразглеждане на програмата „Европа 2020” и поставянето на по-конкретни, но и по-амбициозни цели за лидерство на ЕС в областта на инфраструктурата, технологиите, образованието и то чрез насърчаване на инвестициите, а не чрез увеличение на държавните дългове.

Юнкер подчертава нуждата от единна външна политика на ЕС с координирани послания и действия, които ще преодолеят разноговоренето и ще гарантират влиянието на Съюза върху световните процеси. Върховният представите по въпросите на външната политика трябва да се превърне в истински европейски външен министър. Кризата в Украйна е само поредното доказателство за тази необходимост. Европейският енергиен съюз пък е онзи важен политически и икономически инструмент, който ще осигури енергийна независимост на целия ЕС и ще попречи на външни фактори да извиват ръцете на отделните държави. Това ключово послание на Юнкер е особено важно за България и пряко подкрепя българския национален интерес.

Юнкер засегна темата с общата политика по въпросите за миграцията, която особено силно засяга южните страни, които са на пътя на миграционния поток, в това число и България. Председателят се ангажира с обща европейска система за убежище и мерки по охрана на външните граници на Съюза.

Юнкер заяви воля да създаде единен цифров пазар, ключов за техологичното лидерство на Европа и за добрия бизнесклимат, необходимо условие за бърз икономически растеж.

Важна заявка е готовността за отделен комисариат, който да следи за спазването на Хартата на основните права и върховенството на закона във всички страни членки.  За съжаление, България е сред страните, които имат особено голяма нужда от подобно наблюдение и в този случай ЕС ще бъде допълнителна гаранция за правата на българските граждани.

Избирането на Жан-Клод Юнкер не беше нито лесно, нито еднозначно. Откритото противопоставяне на Великобритания и съображенията на няколко други страни-членки, от които Унгария остана непримирима докрай, показа, че националните правителства трудно и с неохота отстъпват пред паневропейските федералистки кръгове, които се чувстват все по-силни след Лисабонския договор. Избирането на Юнкер стана факт, благодарение на споразумение между основните европейски партии – ЕНП и ПЕС и съгласието на три от по-малките групи да го подкрепят, включително през натиск върху своите упрявляващи партии в страните членки. Но резултатът от 422 гласа от общо 751 евродепутати трудно може да се нарече широка подкрепа и е по-скоро знак, че бавно изменящите се баланси в отношенията между националните правителства и европейските институции от една страна и между Европейската комисия и Европейския парламет от друга ще продължат да бъдат плаващи пясъци на интензивна дипломация и периодични политически противоборства.

От своето създаване на днешния ден през 1952 г. като Европейска общност за въглища и стомана, ЕС  е динамична система в постоянно развитие. Като единствен по рода си доброволен съюз от демократични държави, понякога промените се случват с характерната за демократичните общества тромавост. Въпреки това, днес смело можем да кажем, че Европа се придвижва от съюз на независими държави към все по-федерална общност с единни институции и механизми и със специфична културна и политическа идентичност на нейните граждани. Спор може да се води само по въпроса колко бързо ще бъде това развитие. През следващите пет години, водеща роля в тези исторически процеси ще има Жан-Клод Юнкер. 

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.

Share This