Скептицизмът на един климатолог

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial” _builder_version=”3.0.50″ background_position_1=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” make_fullwidth=”on”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_team_member admin_label=”Личност” _builder_version=”3.0.51″ name=”Рой Спенсър” position=”автор на оригиналната статия” background_layout=”light” border_style=”solid” animation=”off” image_url=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/roy-spencer-phd.jpg” facebook_url=”https://www.facebook.com/pages/Roy-Spencer-meteorologist/138610929496777″]

Рой Спенсър има докторантура по метеорология от Университета в Уисконсин и е Главен научен сътрудник в Университета на Алабама. Работил е за агенции като NASA, NOAA, и DOE.

Официален Сайт

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

 

В своя уеб сайт, д-р Рой Спенсър, водещ климатолог към НАСА излага доводите за своя скептицизъм относно човешкото участие в глобалното затопляне. В тази статия ще обърнем внимание на няколко основни въпроса, които всеки от нас си задава и какви отговори получават те от авторитетния учен.

 

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″]

Важно е да се разбере, че скептично настроените учени по света изповядват много и различни гледни точки по въпроса и че не е възможно всички да са прави. Всъщност, в науката е много лесно да се греши. Изглежда всеки има своя теория за това какво причинява глобалното затопляне, но е достатъчно само един учен да бъде прав, за да се сгромоляса къщичката от карти, която ООН гради, чрез Международния панел за климатичните промени(IPCC) към нея. Те поддържат теорията, че климатичните промени са причинени от човека.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Измерването на дадени показатели за климатичната система на Земята е много по – лесно от това да разберем какво означават тези данни и до какво водят. Общо казано, никой не оспорва глобалното затопляне, а причината за него.

 

  • Температурата на Земята повишават ли се в момента?

Няма как да знаем със сигурност, защото естествените годишни вариации в температурата са много големи, като непрекъснато се случва охлаждане и затопляне. Можем да кажем, че температурата на повърхността и на ниската атмосфера са се повишили в последните 30-50 години, като по – голямата част от затопянето е в северното полукълбо.Също така, степента на затоплянето в последните години е донякъде несигурна, поради проблематичния характер на продължителното измерване на температури с термометри, без тези измервания да бъдат повлияни от най – различни неклиматични ефекти. Ние нямаме начин да разберем дали температурите продължават да растат в момента. Единственото, което виждаме е затопляне(или застудяване) в задното огледало, когато погледнем назад във времето.

  • Защо според някои учени има охлаждане, а според други затопляне, което дори се усилва?

Тъй като средните температури варират много от година на година, а и от десетилетие на десетилетие, въпросът дали има застудяване или затопляне зависи от това колко назад във времето погледнем. Например през последните 100 години има като цяло затопляне, което е по – силно към края на XX век. Поради това, някои казват „затоплянето се ускорява“. Но ако вземем по – кратък и скорошен период, като например от рекордно горещата 1998г. може да се каже, че Земята се е охладила в последните 10-12 години. Но и двата примера не ни казват нищо за това как температурата се променя сега  или как ще се променя вбъдеще.

  • Температурите не са ли се покачвали и преди?

Да. В дългосрочен аспект, например в последните стотици хиляди години има значителни косвени доказателства(не от термометри) както за затопляне така и за застудяване. Тъй като човечеството не може да е причинител на тези древни събития, това е доказателство че природата може да причини затопляне и застудяване. Това отваря вратите към възможността и затоплянето в последните 50 години да бъде естествено. И докато много геолози посочват, че тези големи промени в далечното минало са ставали в продължение на милиони години, д-р Спенсър не е убеден, че това ни дава представа за това как хората може да сме повлияли на климата в периоди от порядъка на 10 до 100 години.

  • Но нали „хокейният стик“ ни показа, че затоплянето в последните години е безпрецедентно?

Хокейният стик е графиката, популяризирана oт IPCC и описваща катастрофални последици от глобалното затопляне в първата половина на XX век, свързани с нарастването на въглеродния диоксид във атмосферата. Реконструктивните данни на тази графика относно температурните промени в последните една до две хиляди години са огромен източник на противоречие. На пръв поглед тя показва, че хората са отговорни за промените в температурата през XX век, докато преди това не са имали значителен ефект. Различните версии на хокейния стик се базират на ограничено количество косвени доказателства, основно дървесни кръгове и включва съмнителни статистически методи. За контраст, д-р Спенсър е на мнение, че на база тези данни може да се заключи, че в началото на XI век е било поне толкова топло, колкото е днес. Фактът, че текущите данни от дървесните кръгове предполага застудяване в последните 50 години, докато всъщност е имало затопляне, трябва да бъде едно предупреждение относно достоварността на използването им като източник на информация относно температурните промени в последните 1000 години. Но без истински термометри, никога няма да знаем със сигурност.

  • Топенето на леда в Арктическо море не е ли доказателство за затопляне?

За затопяне – да, но не и за затопляне произведено от човека. В Арктическо море всяка година има топене на ледовете, но това топене достига връх през 2007г. За съжаление имаме сравнително надеждни данни за топенето на ледовете в Арктика (и Антарктика) само от 1979г. насам. Напълно е възможно ледената покривка на Арктическо море да е не по – ниска от нивата през двайсетте и трийсетте години на XX век, период през който данните от термометрите предполагат температурите да са били също толкова високи. За съжаление няма начин да знаем това, защото не сме имали сателити по онова време. Интересен факт е, че ледът на другия полюс – в Антарктическо море расте с почти толкова бързо, колкото този в Арктическо се топи в продължение на последните над 30 г.

  • Ами вдигането на нивото на световния океан?

Когато има затопляне е нормално и логично да се очаква повишаване на  морското равнище. То се дължи отчасти на повишаване температурата на водата и отчасти на топенето на ледовете от ледниците на континентите. Но този факт не говори по никакъв начин за участието на човека и дали ние сме причината за него. Тъй като има доказателства, че стопяването на ледниците и покачването на морското равнище започва много преди човечеството да може да бъде обвинено, отново стигаме до заключението, че това е голям източник на неяснота.

  • Възможно ли е изобщо покачването на СО2 да причини глобално затопляне?

Има някои много интелигентни хора, които твърдят, че емисиите на СО2 изобщо не могат да причинят затопляне, тъй като предела на насищане на атмосферата с СО2 е много отдавна достигнат. Голяма част от затоплянето в следствие на СО2 се е случило много преди хората да започнат да горят въглища и да карат джипове. Всичко това е взето предвид в компютърните климатични модели, които предвиждат глобално затопляне. Увеличаване на емисиите на СО2 „би трябвало“ да причини затопляне, като степента на това затопляне е неясна. Разбира се напълно възможно е в тези модели да има сериозна грешка – и по странни неща са се случвали в науката.

  • Увеличава ли се нивото на СО2 в атмосферата?

Да, особено в последните 50 години… което е причината повечето климатолози да смятат, че СО2 е причината за глобалното затопляне. Нашите замервания на нивата на СО2 в атмосферата са вероятно най – точните дългосрочни замервания свързани с климата, с които разполагаме.

  • Виновно ли е човечеството за увеличението на СО2?

Въпреки че има вариране на концентрацията на СО2 в атмосферата, д-р Спенсър е на мнение, че ние сме причината за това, чрез горенето на фосилни горива. Нивата в момента са 390частици на милион по обем, увеличение от прединдустриалния период, когато са били 270ч/м. СО2 нивата могат да бъдат много по – високи в градовете и в помещения със хора.

 

  • Не са ли естествените СО2 емисии десетки пъти над човешките?

Да, но се смята, че природата абсорбира СО2 със същите темпове, с които го продуцира. Можете да си представите СО2 резервоара на атмосферата като огромен контейнер с вода. Природата изпомва постоянен поток в дъното на контейнера (атмосферата), като изсмуква същото количество на други места, а хората причиняваме постоянното покапване тук и там по време на този процес. Около 50% от СО2 емисиите ни по естествен път, чрез фотосинтеза се връщат в природата. А тя обича СО2, той е еликсирът на живота на Земята. Представете си какви протести щеше да има ако вместо да увеличаваме СО2, го намалявахме.

  • Увеличението на СО2 нивата ли е причината за глобалното затопляне?

Това теоретично е възможно, но според д-р Спенсър е по вероятно то да е причинено от естествени процеси. Най – малкото, няма начин, по който да определим каква част е породена от природата и каква от нас.

  • Защо повечето учени са на мнение, че СО2 е виновен за затоплянето?

Защото, по техни думи, не могат да намерят друг потенциален виновник. Няма доказателства, че природата не може да бъде причината, а по – скоро нямаме необходимите точни замервания за да можем да  определин, че е тя. Това разграничение е от огромно значение, но за съжаление политиците и обществеността е подведена по този въпрос от IPCC.

  • Ако не хората, какво би могло да причини затоплянето напоследък?

Това е специалността на изследванията на д-р Спенсър. Той е на мнение, че естествените вариации в количеството слънчева светлина, абсорбирана от Земята, породени от естествените промени в облачната покривка, може да е причината в голяма степен.  Според него климатичната система може да се променя сама и без въздействието на външен фактор като например промени в Слънцето.

  • Тогава какво може да породи естествени промени в облачната покривка?

Малки, продължителни промени във водните течения в океаните могат да причинят около еднопроцентни промени в това колко слънчева светлина достига повърхността на Земята. Това е достатъчно за да се отрази на климата под формата на затопляне или застудяване. За съжаление не разполагаме с достатъчно точни замервания на облаците за да определим дали това е основната причина за затоплянето в последните 30-50г.

  • Колко важен е „климатичния консенсус“ в изучаването на климата?

В случая с глобалното затопляне е почти безполезен. Климатичната система е толкова сложна, че болшинството климатолози (обикновено експерти в множество специализирани области), приемат че има по – начетени учени, а те просто поддържат тяхното мнение. От друга страна в средите на най – начетените учени има значителен елемент на групово разсъждение, стадно мислене, натиск отгоре, политически натиск, подкрепа на дадени енергийни политики и желание за спасение на Земята, независимо тя има ли нужда от спасяване или не.

  • Колко важни са компютърните климатични модели?

Те са най – доброто средство, с което разполагаме за изследване на причина и следствие в климатичната система. Много лесно е да се сгреши и освен ако не можеш да извадиш математически уравнения и данни си принуден да убеждаваш другите с ръкомахане. За съжаление няма гаранция, че климатичните модели някога ще произведат използваем поглед върху бъдещето. Въпреки това трябва да ги използваме, защото учим много от тях. За съжаление те са основно използвани като доказателство, че човечеството причинява глобалното затопляне, вместо в изучаването на алтернативни хипотези като например естествени климатични вариации, като причина за затопляне.

 

Заключителни забележки

Според д-р Спенсър в бъдеще можем да очакваме и затопляне и застудяване. Имайте предвид, че докато утре ще знаем дали синоптиците са били прави, никой няма да помни след 50г. че някакъв си учен днес е предвидил погрешно, че всички ще умрем от топлинен удар до 2060г.

 

Изследователите на климата далеч не знаят толкова много за климата, колкото твърдят. Те имат много добра представа как работи климата като цяло, но причините за малки, дълготрайни промени в климатичната система са изключително несигурни.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Общото количество СО2, което хората са изхвърлили в атмосферата в последните 100г. радиационния бюджет на Земята само с 1%. Как климата реагира на това малко побутване е много несигурно. IPCC казва, че ще има силно затопляне, с промени в облачната система, които ще го направят още по – лошо. Д-р Спенсър е на мнение, че ще има слабо затопляне, като облаците ще играят роля в намаляне ефекта от това 1% увеличение. Разликата в тези две теории е в това дали ефекта върху облачната покривка ще е положителен(IPCC) или отрицателен(мнението на д-р Спенсър и малката опозиция от учени).

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Засега нито едната страна не е доказала своята теория. Съществуването на тази несигурност не се оценява от много учени!

Много умни учени са скептици към теорията на д-р Спенсър, особено в частта какво причинява затопляне и какво увеличението на СО2 в атмосферата. За разлика от армията изследователи вербувани от IPCC, той и колегите му  не се движат в предварително определена посока и не се страхуват да признаят, че не знаят със сигурност. Не използват фрази като „затоплянето, на което ставаме свидетели е продиктувано от увеличение на СО2“, които да оставят публиката да интерпретира като „ние стигнахме до извода, чрез задълбочен анализ на всички възможности, че затоплянето не може да бъде причинено от нещо друго освен СО2“.

Скептиците продължават да развиват алтернативни хипотези за климатичните промени и това репрезентира начина, по който научната общност оперира. Преди да се намесят политиците, ефектите от политиките им и милиардите долари.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Боян Златанов
Боян Златанов

Старши програмист в българска софтуерна компания. Завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.