НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Мястото на религията в образователната система

Време за четене: 4 мин.

През известен период от време в обществото ни се подхваща темата за изучаването на вероучение в училищата. Настоящият повод е предложението, отправено от Белоградчишкия епископ Поликарп на годишната срещана преподаватели, семинаристи и богослови, провела се в София. Според Негово Преосвещенство за изучаването на подобен предмет следва да се обявят преди всичко родителите.

Защо е необходимо изучаването на вероучение в училищата – вкратце защото образованието е нещо добро.

Но нека първо уточним какво разбираме под “вероучение” и защо точно това, а не някакъв общ предмет “религия” – във вероучението се изучава Историята на Стария и Новия завет, като са вмъкнати богословски тълкувания на определени, важни за религията моменти, възможно е да се вмъкнат и часове по пеене. Акцентът следва да е точно върху основните положения на вярата. Един атеистичен поглед към тази материя би бил също толкова тенденциозен, ако не дори и повече отколкото религиозния и би обезсмислил изучаването на християнската вяра чрез погрешните предпоставки от които изхожда в погледа си към нея.

По информация от в. Сега, над 10 000 деца са изучавали доброволно подобен предмет за учебната 2017 / 18 година.  Доброволното изучаване под формата на СИП е чудесна и демократична опция, която обаче страда от един съществен недостатък – нивото на ефективност при подобна организация предвид чисто административни пречки в голям процент от случаите предполага липсата на такъв предмет, или казано иначе – повечето директори на училища, особено по малките населени места в общия случай отказват и биха отказали да се открие допълнителен щат за необходимия специално за целта учител.

Съществува също и перспективата, че изучаването на вероучение следва да бъде задължително не повече, отколкото следва да бъде задължително изучаването на химията да речем. Малцина стават професионални химици, но базисни познания по този предмет на всички ни са необходими дори на битово ниво.

Вероучението е традиционният за България предмет, друго негово име е Закон Божи. Той се е изучавал напълно равностойно като дисциплина в българските училища до идването на комунистите на власт и насилствената му отмяна. Нещо повече – в този предмет са корените на българското училище още от времето, когато народа ни е страдал от гнета на чуждата нам османска власт, а учители са били по съвместимост селските свещеници.

По този начин вероучението стои в основата на съвременното не само образование, но и общество като цяло, а негов продукт са възрожденците и националните ни дейци, които в последствие създават и секуларните български училища.

Образователната система в България е по правило светска, а светското е категория, присъща и произхождаща от самата християнска религия. Категоризация, характеризираща онези християни, които не са монаси, но живеят “в света” – наричаме ги още лаици, миряни. Светското не е антиномно на религиозното, а негово частно проявление.

И в тази връзка – изучаването на ислямска религия от представителите на изповядващите я мюсюлмански общности в България е съвсем удачно и на място. Тези наши съграждани са повече от добре дошли да изучават вярата си в български училища, ако имат това желание.

Това иде да ни подскаже, че между вероучение и секуларно образование няма никакво противоречие. Изучаването на вероучение не противоречи, нито идва като алтернатива на изучаването на еволюция, на биология, на математика, физика, на история или на каквото още се сетите. То идва да ги допълни и дообогати с нова перспектива. И също така – да придаде така необходимата минимална културна рамка, която така ни липсва като общество. За да бъдат съставните личности на това общество грамотни и достойни хора, които разбират в пълнота не само цивилизацията в която живеят, но и отделни културни образци от литературата, киното, изкуството и не само. За да бъдат следващите поколения повече българи и повече европейци – защото двете неща не са в контраст, както често ни се втълпява.

Именно защото образованието е добродетел, добро е децата да бъдат образовани в културната рамка на обществото, от което произхождат.

Да знаят как да се прекръстят и защо се кръстят. Да знаят, че в Библията не пише, че Земята е плоска, дали Светите отци са виждали шестте дни на сътворението като буквални или символични и в какво още вярваме или не вярваме християните. Всъщност това са всички онези въпроси по които дори и мнозинството от съвременните (и често агресивни) атеисти също не са запознати.

И забележете – тук говорим за образование и само за образование. Вярата е лично решение и никой не следва да насилва някой друг да бъде или да не бъде вярващ. Говорим обаче, че преди да бъде направен този без съмнение важен избор, касаещ личната ни вяра в Бог, то е хубаво човек да е на ясно, да е образован в какво точно (не) вярва. По същият начин по който учим кога и как е основана България и каква е била територията на старото ни царство по времето на великите владетели Симеон и Петър.

И разбира се, изучаването на вероучение по никой начин не следва да заменя катехизиращата роля на църквата, която е първична, няма и как да дойде на мястото и на неделното училище или на вярата в семейството. Атеистите ще си бъдат свободно атеисти, вярващите – вярващи. Но и двете групи ще бъдат една идея по-грамотни.

В крайна сметка каква по-различна роля може да има българското училище освен на първо място тази: да възпитава бъдещите свободни граждани?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!