Бойко Борисов не трябва да приема поканата от турския президент Реджеп Ердоган за откриването на Турски поток, на което ще присъства и Владимир Путин. Би било лош тайминг.
Това откриване се случва (1) дни след трилатералната среща между Израел – Гърция – Кипър в Атина и (2) по време на визитата на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис във Вашингтон.
Общото между (1) и (2) е в това, че те са част от мембраната на новата стратегия за сигурност на САЩ спрямо Източното Средиземноморие. Не става дума за конкретни срещи, на които никоя трета страна не трябва да бъде длъжна, а за процес, изграждащ стратегическото ситуиране на съюзниците ни в този регион.
А спомената концепция на САЩ за Източното Средиземноморие има две крила, военно и енергийно, в които САЩ сглобяват Израел, Гърция, Египет и Кипър в ситуационен алианс. Фундаментът на тази американска концепция е с анти-турски и анти-руски импулси и конотации. Затова Вашингтон подкрепя EastMed Pipeline и Trans Adriatic Pipeline срещу конкурентния руски “Турски поток”; Атина срещу Анкара в спора им за териториалните води; изисква ангажимент от Кипър да не допуска руски военни кораби в портовете си за обслужване; постепенно свива военното си присъствие и инфраструктура в Турция, в полза на Гърция; подкрепя Турция срещу Русия в Сирия и Русия срещу Турция в Либия и т.н. Същата американска концепция се подкрепя и от Европейския съюз (който наложи санкции на Турция заради Гърция и отдели финансиране за проучвателните работи около EastMed Pipeline).
Затова евентуалното присъствие на Бойко Борисов, редом до Ердоган и Путин, по този повод и в това време, ще даде възможност за интерпретации относно стратегическата ориентация на България, които не отговарят на интереса на страната ни.
Още повече, че българският министър-председател би се срещнал с държавните глави на две от страните, които реагираха най-остро срещу елиминирането на Касем Сюлеймани от САЩ. Може и да е част от моето професионално изкривяване, но когато стане дума за Путин и Ердоган, инстиктивно се оглеждам за попълнението им – президентът на Иран, Хасан Роухани (форматът “Астана”). Това е третият, разбираемо за него, инвестиращ в сурова анти-американска реторика тези дни.
Ако приеме поканата, Борисов просто ще бъде на погрешното място в погрешното време.
Не казвам, че българският министър-председател не трябва да се среща с Путин и Ердоган, а че трябва да се мисли кога това е подходящо да се прави и кога – не е. Още по-добре би било, ако българският министър-председател се вижда с тях поотделно (когато има поле за маневриране), защото руско-турският синтез (политически и кадрови) е отровен за България. Нито пък споделям глупостта, че трябва да бъдем по-американци от американците. Метафорично: просто на тези, които ни приемат за апендикс на Русия, трябва да им обръщаме внимание, че не сме.
Снимката с Путин, която така или иначе ще бъде предназначена за вътрешно-политическа консумация, не си заслужава посланието, което България ще излъчи на партньорите си.
Снимката с Путин няма да изтрие стратегическото ни споразумение със САЩ, но трябва да имаме повече вкус към контекста и детайлите, защото споразумението между София и Вашингтон няма законодателен характер, какъвто притежава това между Гърция и САЩ, минало вече през Конгреса и изпод ръката на Доналд Тръмп.
Дори няма значение това, че на 8 януари, когато ще е откриването на Турски поток в Истанбул, българският министър-председател има планирана среща със заместник-държавния секретар на САЩ (който и да е той). Това ще е от снимките, които няма да имат значение за електоралния пазар в България.
Въпросът е не дали имаме нови обувки, защото не всеки може да си ги позволи винаги, а дали са поддържани. Това е като със зъбите.
Това и ни трябва: зъби. Такива нито ще ни дадат руснаците, нито американците.
*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Коснерваторъ”
