НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

На България ѝ трябват зъби за “Турски поток”

Време за четене: 3 мин.

Бойко Борисов не трябва да приема поканата от турския президент Реджеп Ердоган за откриването на Турски поток, на което ще присъства и Владимир Путин. Би било лош тайминг.

Това откриване се случва (1) дни след трилатералната среща между Израел – Гърция – Кипър в Атина и (2) по време на визитата на гръцкия министър председател Кириакос Мицотакис във Вашингтон.

Общото между (1) и (2) е в това, че те са част от мембраната на новата стратегия за сигурност на САЩ спрямо Източното Средиземноморие. Не става дума за конкретни срещи, на които никоя трета страна не трябва да бъде длъжна, а за процес, изграждащ стратегическото ситуиране на съюзниците ни в този регион.

А спомената концепция на САЩ за Източното Средиземноморие има две крила, военно и енергийно, в които САЩ сглобяват Израел, Гърция, Египет и Кипър в ситуационен алианс. Фундаментът на тази американска концепция е с анти-турски и анти-руски импулси и конотации. Затова Вашингтон подкрепя EastMed Pipeline и Trans Adriatic Pipeline срещу конкурентния руски “Турски поток”; Атина срещу Анкара в спора им за териториалните води; изисква ангажимент от Кипър да не допуска руски военни кораби в портовете си за обслужване; постепенно свива военното си присъствие и инфраструктура в Турция, в полза на Гърция; подкрепя Турция срещу Русия в Сирия и Русия срещу Турция в Либия и т.н. Същата американска концепция се подкрепя и от Европейския съюз (който наложи санкции на Турция заради Гърция и отдели финансиране за проучвателните работи около EastMed Pipeline).

Затова евентуалното присъствие на Бойко Борисов, редом до Ердоган и Путин, по този повод и в това време, ще даде възможност за интерпретации относно стратегическата ориентация на България, които не отговарят на интереса на страната ни.

Още повече, че българският министър-председател би се срещнал с държавните глави на две от страните, които реагираха най-остро срещу елиминирането на Касем Сюлеймани от САЩ. Може и да е част от моето професионално изкривяване, но когато стане дума за Путин и Ердоган, инстиктивно се оглеждам за попълнението им – президентът на Иран, Хасан Роухани (форматът “Астана”). Това е третият, разбираемо за него, инвестиращ в сурова анти-американска реторика тези дни.

Ако приеме поканата, Борисов просто ще бъде на погрешното място в погрешното време.

Не казвам, че българският министър-председател не трябва да се среща с Путин и Ердоган, а че трябва да се мисли кога това е подходящо да се прави и кога – не е. Още по-добре би било, ако българският министър-председател се вижда с тях поотделно (когато има поле за маневриране), защото руско-турският синтез (политически и кадрови) е отровен за България. Нито пък споделям глупостта, че трябва да бъдем по-американци от американците. Метафорично: просто на тези, които ни приемат за апендикс на Русия, трябва да им обръщаме внимание, че не сме.

Снимката с Путин, която така или иначе ще бъде предназначена за вътрешно-политическа консумация, не си заслужава посланието, което България ще излъчи на партньорите си.

Снимката с Путин няма да изтрие стратегическото ни споразумение със САЩ, но трябва да имаме повече вкус към контекста и детайлите, защото споразумението между София и Вашингтон няма законодателен характер, какъвто притежава това между Гърция и САЩ, минало вече през Конгреса и изпод ръката на Доналд Тръмп.

Дори няма значение това, че на 8 януари, когато ще е откриването на Турски поток в Истанбул, българският министър-председател има планирана среща със заместник-държавния секретар на САЩ (който и да е той). Това ще е от снимките, които няма да имат значение за електоралния пазар в България.

Въпросът е не дали имаме нови обувки, защото не всеки може да си ги позволи винаги, а дали са поддържани. Това е като със зъбите.

Това и ни трябва: зъби. Такива нито ще ни дадат руснаците, нито американците.

*Текстът е първоначално публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Коснерваторъ”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!