fbpx

На гол тумбак – чифте F-16

Време за четене: 4 мин.

Все повече слушам за превъоръжаване ….

Положението с превъоръжаването е следното (говоря за Сухопътните Войски): Става чудо и най накрая купуваме Бойната бронирана машина за Сухопътни Войски…

Какво следва?

Спира последното поколение ББМ и от нея слиза редник Гюро Михайлов.

Той е облечен с прекърпени дрешки от по-миналогодишният лимит, обут с измачкания и пребоядисан в черно Хайкс който му е останал от мисия или с абсурдните „здравоходни“ кубинки „Довиждане крака“. На главата му е стоманена каска М 72 (образеца е от 56 та всъщност) с чохъл (да не се излагаме пред чужденците). Той е въоръжен с автомат – набор на баща му , на колана заменящ багажната система се клатят: сумка с три резервни пълнителя (набор на автомата), манерката в която дядо му е пълнил вода от Драва и лопатката с която прадядо му се е окопавал на завоя на Черна.

Някъде из джобовете се търкаля ЛПП (личен превързочен пакет) образец „Прошчай Родина“ от 1942 година.

От мешката (образец 1932 г.) стърчи връзка моркови – защото прибор за нощно виждане редник Михайлов няма, няма и да има.

Въоръжен е както казахме с автомат Калашников набор на баща му, който е в същата комплектовка, с каквато е излязал от завода – няма нито колиматорен прицел, нито лазерен целеуказател, нито начин те да се монтират на изделието. Защото армията на Мали си модернизира автоматите, но БА – не е.

Почти всичко по него което не е образец отпреди тоя век той си си го е купил сам в американския военен магазин по време на някоя мисия или тренировка.

Т.нар. „нова“ униформа която е пълен боклук като качество (по някаква незнайна причина българския производител прави страхотни неща за други армии, но не и за своята) е остаряла само с 30 години.

Редник Михайлов се разгръща във верига на стрелковото отделение – както е по бойният устав от 1994 г. (който всъщност е препудреният устав на БНА от средата на 80-те – разликата е само че вместо „другарю“ пише „господине“). За сведение на незапознатите БА е по- съветска от руската армия – защото последните смениха три устава за последните 20 години и изобщо не се посвениха да преписват от НАТО и в частност от американците. Колко устава (FM) смениха в Армията на САЩ за същото време – мисля или 7 или 8.

Обучен е по програма за подготовка която почти не е мръднала от НРБ насам. (Който се интересува да погледне от коя година е Курса за стрелбите и повечето методически пособия).

Табел като хората има само за мисиите и то благодарение на няколко „идиота“ които тогава си спечелиха сума ти негативи и в последствие придобиха статуса на парии и „вечни подполковници“.

Защото Първи пехотен в Ирак замина с наколенки за плочкаджии, очила за работа с флекс, ръкавици за зидаро-мазачи и фенерчета „Жабка“ от магазин „всичко по 1 лев“.

И после се чудим, че армията ни не е проНАТОвска и че носталгиците по БНА преобладават там.

Защото натовското не почва с индексите на щабните офицери (S, G, J) а с доктрината, обучението, тактиката и индивидуалната екипировка...И докато те бие сумката с пълнителите на баща ти в макарите и лопатката на прадядо ти по гъзо – всички тия приказки за професионалната армия са вятър и мъгла.И като отидеш на една мисия и установиш, че афганистанските амуджи обучавани и снабдявани от САЩ са в пъти по- добре екипирани от тебе, най-вероятно ще си леко демотивиран.

Странно ми никой не поставя въпроса че с парите за ремонта примерно на Су-25 бригадата ни Специални сили може да се направи да се носи метър над земята на магнитни възглавници, а реалният ефект за отбранителните способности на страната ще е в пъти по съществен от колкото вдигането във въздуха на шепа стари „летала“.

Хубаво ще е извън въпросите „какви самолети да вземем“ да се повдигнат и тези въпроси. Защото иначе става – на гол тумбак – чифте F-16.

Иначе те ще се самоповдигнат ако не дай боже „шита хитне фена“ – само дето тогава ще се налага да се решават в движение и с цената не само на изписано мастило, но и на пролята кръв. Може да не Ви се вярва – аз лично този „филм“ съм го гледал на живо в Украйна в периода 2014-2015 г.

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на „Консерваторъ“.

Споделете чрез

Предишен

Следващ