Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

След като започнахме новата 2020 година с няколко инфарктни за масовата публика и коментатори дни в които се чертаеха зловещи схеми за апокалипсис посрещнахме утрото след “отмъщението на Иран за убийството на вторият им човек” в изненадващо спокойствие – САЩ и Иран, изглежда, в няколко ловки хода решиха голяма част от проблемите си или поне улесниха решаването им неимоверно.

Най-важният извод, който можем да направим от всичко това е, че “Изкуството на сделката” продължава да работи, при това повече от добре. След десетилетия натрупване на напрежение и война през проксита поставяйки въпроса ребром Доналд Тръмп успя да направи нещото, в което всички негови предшественици се провалиха – мирът между САЩ и Иран днес не изглежда мираж.

Реакциите на световните лидери по повод отминалата вече криза също са показателни – нежеланието за нов световен военен конфликт е ясно у всички големи играчи, дори у онези, които иначе обичат да парадират с военната си мощ и да бълнуват за “многополюсен свят” в който САЩ не е хегемон. Дори нещо повече – никой не пожела да защити с дела своята “многополюсност”, а руският президент Владимир Путин любопитно, но дори не коментира ситуацията.

Иранците не са с кошерно мислене, а древна империя на която се налага да пази баланса между не само различни външни фактори, но и сред редица вътрешни такива – както етнически, така и класови. Протестите срещу правителството, които текат от много месеци най-сетне бяха прекъснати от една обединяваща кауза каквато е погребението на генерал Солеймани.

Починалият генерал е свързан с протестите срещу властта и по друг начин – анализатори коментират, че агресивният му и военнолюбив нрав е в основата на спирането на икономическият растеж на Иран, а и че също генералът си е позволявал много по-голяма власт, отколкото подобава на формалната му позиция и на практика от него е зависел дори аятолаха Хаменей. Така смъртта на Солеймани придобива съвсем друг контекст, при който “отговорът” на иранските власти състоящ се в разрушаването на (любопитно защо) празна военна база и последвалото обявяване, че са готови на диалог изглежда логичен.

Думите на американския президент, че “Иран никога не е печелил война, но пък никога не в губил преговори” и че иска да направи “Иран велик отново” (Make Iran Great Again) също не изглеждат необясними на фона на горното.

Любопитен факт е и че високопоставено лице в иранският парламент обяви, че Иран е готов да изобличи американски политици, взели подкуп за осъществяването на иранската ядрена сделка – споразумението за прекратяване на ядрената програма на страната.

Изглежда Солеймани е бил по-скоро досаден warmonger с прекомерна власт и амбиции, отколкото светец и мъченик за какъвто се опитваха да ни го представят. Поведението на аятолаха Хаменей през последните дни по-скоро издаваше облекчение, отколкото раздразнение и след като иранската страна обяви че “е приключила с отмъщението” времето е единственото, което ни дело от реалният мир.

Има неща зад кулисите, които не винаги виждаме ясно като публика и поради това геополитиката е колкото интересна, толкова и хазартна – а добър “играч на покер” както нерядко бива определян президентът Тръмп е изключително подходящ човек за позицията си.

Иран и САЩ току-що взаимно решиха или улесниха немалко свои проблеми, сред които е дългоочакваното изтегляне на американската страна, което сега може да се случи – ако не веднага, то постепенно. Но вратата е вече отворена.

Доналд Тръмп е сигурно единственият политик на света, който изпълнява всички свои предизборни обещания, макар това да не се случва по сценарий, който всички си представят. Възможно е дори именно способността за подобни изненадващи ходове да е в основата на успехът му. Видно е обаче, че да „пресуши блатото” един мандат няма да му е достатъчен.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток: