fbpx

НОВО

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Едиповият комплекс на либералната левица

Разглеждайки протестите и вандализма, който се шири в САЩ и Европа и лицата, които го представляват, човек се пита това шизофрения ли е или просто едипов комплекс. От много години се наблюдава процес на приток на огромен поток мигранти от цял свят към САЩ и Европа....

Ураганът на неомарксизма громи Запада

Западът днес гори. И не заради расови протести или икономическите неравенства - те са последствие от нещо по-важно. Днес сме свидетели на един процес, започнал горе-долу след началото на Първата световна война, който смело може да бъде обобщен като „залезът на...

ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ РАСИЗМА: Кой има интерес от масовото недоволство?

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Плюс-Минус" по Нова телевизия по темата за протестите в САЩ. Вижте пълния запис:

Привилегированите (Част II)

В първата част на статията бяха показани статистики, посочващи представителите на кой етнос са основните извършители на битовите престъпления към 1995 - 2001 година. Към днешна дата тези данни няма как да бъдат намерени, а още по-малко да станат публично достояние,...

Си Дзинпин иска да е Мао

Старият Мао почти унищожи Китай             Дъг Бендоу е старши научен сътрудник в института „Катон“. Бивш специален сътрудник на президента Роналд Рейгън, той е автор на „Предупреждение: Корея и американската външна политика в променящия се свят“ и съавтор на...

Алената буква на белия човек

Боя се, че ще разочаровам мнозина - всичко случващо се в САЩ днес иде не от расови, нито класови и икономически разделения, нито даже е някакъв странен стремеж за социална справедливост - пази Боже, но сдобиването по незаконен път с чифт нови луксозни маратонки и...

Накъде след световната война?

Време за четене: 4 мин.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в...

След като започнахме новата 2020 година с няколко инфарктни за масовата публика и коментатори дни в които се чертаеха зловещи схеми за апокалипсис посрещнахме утрото след “отмъщението на Иран за убийството на вторият им човек” в изненадващо спокойствие – САЩ и Иран, изглежда, в няколко ловки хода решиха голяма част от проблемите си или поне улесниха решаването им неимоверно.

Най-важният извод, който можем да направим от всичко това е, че “Изкуството на сделката” продължава да работи, при това повече от добре. След десетилетия натрупване на напрежение и война през проксита поставяйки въпроса ребром Доналд Тръмп успя да направи нещото, в което всички негови предшественици се провалиха – мирът между САЩ и Иран днес не изглежда мираж.

Реакциите на световните лидери по повод отминалата вече криза също са показателни – нежеланието за нов световен военен конфликт е ясно у всички големи играчи, дори у онези, които иначе обичат да парадират с военната си мощ и да бълнуват за “многополюсен свят” в който САЩ не е хегемон. Дори нещо повече – никой не пожела да защити с дела своята “многополюсност”, а руският президент Владимир Путин любопитно, но дори не коментира ситуацията.

Иранците не са с кошерно мислене, а древна империя на която се налага да пази баланса между не само различни външни фактори, но и сред редица вътрешни такива – както етнически, така и класови. Протестите срещу правителството, които текат от много месеци най-сетне бяха прекъснати от една обединяваща кауза каквато е погребението на генерал Солеймани.

Починалият генерал е свързан с протестите срещу властта и по друг начин – анализатори коментират, че агресивният му и военнолюбив нрав е в основата на спирането на икономическият растеж на Иран, а и че също генералът си е позволявал много по-голяма власт, отколкото подобава на формалната му позиция и на практика от него е зависел дори аятолаха Хаменей. Така смъртта на Солеймани придобива съвсем друг контекст, при който “отговорът” на иранските власти състоящ се в разрушаването на (любопитно защо) празна военна база и последвалото обявяване, че са готови на диалог изглежда логичен.

Думите на американския президент, че “Иран никога не е печелил война, но пък никога не в губил преговори” и че иска да направи “Иран велик отново” (Make Iran Great Again) също не изглеждат необясними на фона на горното.

Любопитен факт е и че високопоставено лице в иранският парламент обяви, че Иран е готов да изобличи американски политици, взели подкуп за осъществяването на иранската ядрена сделка – споразумението за прекратяване на ядрената програма на страната.

Изглежда Солеймани е бил по-скоро досаден warmonger с прекомерна власт и амбиции, отколкото светец и мъченик за какъвто се опитваха да ни го представят. Поведението на аятолаха Хаменей през последните дни по-скоро издаваше облекчение, отколкото раздразнение и след като иранската страна обяви че “е приключила с отмъщението” времето е единственото, което ни дело от реалният мир.

Има неща зад кулисите, които не винаги виждаме ясно като публика и поради това геополитиката е колкото интересна, толкова и хазартна – а добър “играч на покер” както нерядко бива определян президентът Тръмп е изключително подходящ човек за позицията си.

Иран и САЩ току-що взаимно решиха или улесниха немалко свои проблеми, сред които е дългоочакваното изтегляне на американската страна, което сега може да се случи – ако не веднага, то постепенно. Но вратата е вече отворена.

Доналд Тръмп е сигурно единственият политик на света, който изпълнява всички свои предизборни обещания, макар това да не се случва по сценарий, който всички си представят. Възможно е дори именно способността за подобни изненадващи ходове да е в основата на успехът му. Видно е обаче, че да „пресуши блатото” един мандат няма да му е достатъчен.

Кризата в Близкия Изток

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно кризата в Близкия Изток:

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Сега ли е моментът за предоговаряне на Ядрената сделка

Извиненията на режима в Техеран трябва да се посрещат с дебела сянка на съмнение. Все пак те са знаели какво са направили още с натискането на бутона: това е обстрел от противоракетната отбрана на страната, вероятно Tor-M1, а не снаряд от RPG на произволен субект в...

Споделете чрез

Предишен

Следващ