Западна Европа страда в мълчаливо примирение, докато мюсюлманските ѝ имигранти я пробождат с нож отвътре. Изтръпнала и окървавена, нейните лидери и народ сякаш са забравили, че това нито е нормално, нито е неизбежно.
И все пак, десет години след миграционната криза от 2015 г. и годишнината от няколко особено тревожни ислямски терористични атаки, един съюзнически глас се издигна, за да напомни на Европа, че тя може да избере да живее в мир и безопасност: Държавният департамент на САЩ.
Доклад за въздействията на масовата миграция
Държавният департамент на САЩ наскоро обяви инструкции към своите задгранични посолства да докладват за последиците върху човешките права и обществената безопасност от масовата имиграция, като заяви: „масовата миграция е проблем за човешките права. Западните нации претърпяха вълни от престъпност, терористични атаки, сексуални посегателства и изместване на общности… Масовата миграция представлява екзистенциална заплаха за западната цивилизация и подкопава стабилността на ключови американски съюзници.“
Както тази политика, така и признанието от американското ръководство бележат исторически отстъп от десетилетия сантиментална ортодоксия – най-накрая официално признание за начина, по който отворените граници унищожават обществената безопасност и начина на живот.
История на ужасите
Никъде тези последствия не са по-видими от Европа в момента, докато тя отбелязва поредица от болезнени годишнини от терористични атаки, връщайки суровата реалност в съзнанието на много от гражданите ѝ.
13 ноември 2025 г. отбеляза 10-годишнината от клането в „Батаклан“ и координираните атаки на ИДИЛ, които убиха 130 души в Париж.
Виена току-що си спомни за стрелбата на 2 ноември 2020 г., която отново донесе джихадистки терор в сърцето на една европейска столица.
И разбира се, през януари тази година се навърши едно десетилетие от атаките срещу „Шарли Ебдо“ – 10 години, през които лидерите на Европа поканиха проблем, който все още отказват да се изправят срещу него и който се влошава с всеки изминал ден.
„Европа вече не е същото място“
Президентът Доналд Тръмп многократно ги изобличаваше по този въпрос в интервюта, речи и дори в Националната стратегия за сигурност за 2025 г., където Европа беше поставена под светлината на прожекторите, заради изтриването на цивилизацията ѝ. Той каза пред Politico, че имиграцията е основната причина за „разпада“ на повечето европейски нации, и заяви откровено в скорошно интервю за GB News, че „Европа вече не е същото място“.
В речта си пред Общото събрание на ООН той критикува имиграционната криза, казвайки: „Вие унищожавате страните си. Европа има сериозни проблеми.“
Правилно е американската администрация не само да държи съюзниците си отговорни по този въпрос, но и да подкрепи настроенията с политика. Насилствената престъпност от имигранти и ислямските терористични атаки са сред петте най-големи предизвикателства в целия Запад, а политическата класа, която проектира европейския експеримент с отворени врати за миграция, носи отговорност за последствията.
В много западноевропейски столици паралелното общество на ислямисткия сепаратизъм се е вкоренило. Части от Лондон като Ийст Тауър Хамлетс са заети почти изцяло от ислямски мигранти и са опасни и необитавани от местното население. Макар големите столици да виждат много шумни атаки, по-малките градове по никакъв начин не са пощадени.
Престъпността сред мигрантите в цифри
Статистическата картина в Европа подчертава мащаба на проблема, като страните, приели най-много непроверени мигранти, се оказват в центъра на тези престъпления.
В Обединеното кралство между 2021 и 2023 г. повече от 104 000 чужденци са осъдени в Англия и Уелс, включително над 38 400 осъждания за насилствени престъпления, сексуални посегателства, наркотични престъпления и кражби – въпреки че чужденците съставляват само 9,3% от населението. През 2024 г. чужденците представляват една четвърт от всички арести за сексуални престъпления.
Полицейската статистика за престъпността в Германия за 2023 г. разкри, че 41% от заподозрените в цялата страна не са германски граждани. Дори след изключване на престъпленията, свързани конкретно с имиграцията, броят на заподозрените не-германци се е увеличил с 13,5%, в сравнение с едва 1% за германците. Насилствените престъпления от чужденци са нараснали с 14,5% спрямо предходната година, в сравнение с 2,2% сред германците.
Във Франция чужденците остават драматично надпредставени в насилствените престъпления, където 41% от насилствените престъпления в обществения транспорт са извършени от чужденци, включително 19% от северноафриканци. Шестдесет и четири процента от грабежите, физическите нападения и сексуалните посегателства в парижкия обществен транспорт са извършени от чужденци.
В Испания през 2024 г. са регистрирани близо 80 000 ареста на африкански чужденци, а анализ на Министерството на вътрешните работи показва, че убийствата, извършени от чужденци, са нараснали с 69% между 2013 и 2023 г.
Това е безмилостно нападение срещу обществената безопасност и определено не е еднократна „вълна“ от ислямистки терор. Заплахата не е изчезнала, нито показва признаци на забавяне. В съзнанието на мнозина заплахата просто се е нормализирала.
Прикриването и страхът да бъдеш наречен ислямофоб
През последното десетилетие политическата класа в Европа в по-голямата си част остава неотговорна за рекорда от престъпления и насилие сред имигрантите. Цената е платена от обикновените европейци, от християните в църквите, от семействата, които скърбят след атаки с камиони и пробождания във влакове, от жертвите на престъпления, които лидерите на Европа прикриват или твърдят, че са „несвързани с миграцията“.
Ето защо е правилно и декларацията на Държавния департамент да подчертава систематичното прикриване на престъпленията сред имигрантите, особено ислямския тероризъм, както и наказателното отношение към гражданите, които повдигат въпроси.
В цяла Западна Европа журналисти, политици и академици рискуват обвинения в ислямофобия или ксенофобия, ако посочат модели на престъпления сред мигрантите или насилие, вдъхновено от ислямизма, създавайки среда, в която честният разговор често е заглушаван.
Средата на самоцензура, културна парализа и политическо сплашване водят до отказ да се каже гласно онова, което е, че миграционните политики на Европа след 2015 г. фундаментално са променили гражданското ѝ общество и сигурността ѝ – и не към по-добро.
В Обединеното кралство например докладите за бандите за грууминг – в огромната си част съставени от мъже с пакистански мюсюлмански произход, които се възползват от уязвими британски жени – са били забавяни не защото властите са нямали доказателства, а защото полицията, социалните служби и политическите лидери са се страхували да бъдат обвинени в расизъм.
Като насочва американските посолства да докладват не само за въздействията върху обществената безопасност от масовата миграция, но и за „последиците върху човешките права“, администрацията на Тръмп имплицитно признава, че тези злоупотреби включват престъпленията срещу местното население, както и политиките, които ги заглушават. Тази промяна правилно признава също, че атаките срещу свободата на словото сами по себе си са част от нарушението на човешките права.
Европа трябва да реши дали иска да продължи по пътя на разрушението
Докато влизаме в следващото десетилетие след 10 години масови миграционни кризи, Европа трябва да реши дали ще остане Европа. В момента континентът има сериозни проблеми. Изборът е да продължи да действа по пътя на саморазрушението, сякаш тези заплахи не са реални, или да признае реалността и да действа.
Освен ако лидерите ѝ не си върнат суверенитета, не наложат върховенството на закона и не изоставят културата на отричане, която определя последното десетилетие, след още едно десетилетие ще има следващ кръг от опустошителни годишнини – и още напомняния за предотвратима трагедия, срещу която ръководството на целия континент отказа да се изправи.
