Национализация? Вижте „Топлофикация“ и БДЖ

И ревнаха управляващи и опозиция в един глас – „национализация“, „държавата да се намеси“, „да си върнем енергетиката“…

Кръвните парламентарни и политически врагове винаги са се обединявали от едно нещо – далаверата. Явно фиаското с покупката на ЧЕЗ от Гинка Върбакова, което повече прилича на реалити шоу, отколкото на сделка за стотици милиони, отвори възможност за далавера. А може би поначало това е била целта му?

Далаверата е очевидна – в общественото пространство упорито се налага тезата, че държавата трябва да изкупи с публични ресурси едно от трите електроразпределителни дружества, които оперират в България. Премиерът Бойко Борисов дори стигна по-далече и по време на извънредния си брифинг попита „Защо говорим за акции само на едното? А останалите две?“.

И докато тази еретична мисъл от главата на уж дясното правителство се лееше в национален ефир, оказа се че няма кой да каже нито дума против нея. Опозиция в лицето на БСП и ДПС практически няма, особено по този въпрос. Извънпарламентарната опозиция пък се докара дотам, че никой да не обръща внимание на думите й.

Колкото до коалиционните партньори от Обединени патриоти – те отдавна мечтаят за повече държава навсякъде, макар единият да се подсмихва на въпроса има ли пари държавата да участва в такава сделка, а другият да бълнува за трилиони златни залежи, изнесени от България. Когато чуете национализация, което е достатъчно стряскащ термин, се сетете, че този експертен потенциал ще управлява ключов елемент от енергетиката ни.

И ако това не ви е достатъчно като аргумент, нека погледнем примерите за това колко добри стопани са държавните или общински чиновници. „Топлофикация-София“ е прекрасен показателен пример в това отношение. През 2016 г. дружеството е на загуба от 41 млн. лв. И това е добра новина! Защото през 2015 г. загубата е 60 млн. лв., а през 2014 г. 85 млн. лв. Дори за 2017 г. дружеството обяви, че планира загуба от 35 млн. лв. Дали амбициозната цел се е оказала постижима, предстои да разберем.

Отново държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ пък реализира загуби от над 90 млн. лв. за 2016 г., като ги увеличава спрямо предходните години.

Подобно е положението и с БДЖ, където годишните загуби на компанията се изчисляват в десетки милиони, а държавата продължава просто да излива нашите данъци в губещия холдинг.

За сметка на това печалбата на ЧЕЗ за 2016 г. е 27 млн. лв., на ЕВН 62 млн. лв., а на „Енерго-про продажби“ и „Енерго про – мрежи“ съответно 31.6 млн. лв. и 47.5 млн. лв. Можем да се обзаложим за колко време тази тенденция ще бъде обърната, ако попаднат в държавни ръце, но всички ще бъдем губещи от този облог.

Но дори да приемем абсурдната теза, че Сидеров, Борисов и Каракачанов ще са по-добри стопани на електроразпределителните дружества от досегашните такива, какво е посланието, което изпращаме към чуждестранните инвеститори, които са жизненоважни за оцеляването на икономиката ни, особено ако притокът на европейски пари намалее или спре с новата бюджетна рамка на Европейския съюз след 2020 г.? Едва ли ще се зарадват на „дясно правителство“, което така милее по национализацията.

Оригинална публикация във Frognews.bg

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Share This