[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section”][et_pb_row admin_label=”row” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
От край време в устата на политиците от всички страни са инвестициите и как те щели да създадат работни места. Или най-малкото определени работни места. За всеки случай инвестициите ни се представят като панацеята, която ще затрие безработицата и ще отприщи животинските бесове в една икономика. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
На първо място инвестициите не служат за отваряне на работни места. Тяхното предназначение е да повишат производителността на цялата икономика без значение колко хора работят в нея. С други думи – доходите на хората или откриването на по-висококвалифицирани работни места. Нетният брой новооткрити работни места обаче се влияе от съвсем друго.
Различни са причините защо заетостта в едни страни е по-висока, отколкото в други. Основната обаче е свързана с цената на труда в производствения процес, спрямо цената на капитала – машини, земи, енергия и пр. И двата фактора се съпоставят към съответната си производителност.
Практиката показва, че цената на капитала към производителността му не се различава съществено в различните точки на света. Износът и вносът решават проблемите с различните цени. При цената на труда обаче това е по-трудно.
Основната причина е, че различните държави имат различни регулации на своите трудови пазари – от държавно определяната минимална работна заплата в България до изцяло свободното договаряне между синдикатите и работодателските организации на заплащанията в Германия. В зависимост от това колко допълнително разходи на работодателите тези регулации добавят, толкова по-нарушено ще бъде търсенето и предлагането на служители и работодатели съответно. С други думи – по-малко желаещи да стават бизнесмени и предприемачи = повече служители, желаещи да работят, но без да има начин.
И неслучайно толкова голяма е разликата в заетостта между България (в проценти в ляво) и страната в Г-20 с най-либерализиран трудов пазар – Великобритания (в дясно), въпреки по-високите заплати там:
[/et_pb_text][et_pb_image admin_label=”Image” _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/labor-force1.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Даването на инвестициите като решение на проблема за безработицата е прах в очите от страна на политиците, защото така прикриват истинските реформи, които трябва да се извършат. А те нямат желание да ги прокарат заради клиентелизма, в който е обвито естеството на тяхната работа. Най-малкото, защото синдикатите са сред най-големите дарители в избирателните кампании в много страни.
Когато решава да произвежда нещо, един бизнесмен може да избере дали да го направи, наемайки работник или закупувайки/разработвайки машина. Няма нищо по-лесно на света от назначаване на работник и освобождаването му, ако времената се влошат. При машините е доста по-проблематично, защото се износват, обезценяват и се продават при голяма отстъпка като втора ръка. Поради тази причина естественият наклон при бизнесмените е да наемат толкова много хора, колкото пазарът им позволява.
И от тук следва изводът, че естественото състояние на една икономика е с много ниска безработица (2-3%). Едва при наличие на изкуствено наложени регулации от горе по властовата линия може да има дисбаланси в трудовия пазар (7-10% и нагоре).
Един скорошен пример по учебник е Сиатъл – градът в САЩ с най-висока минимална работна заплата. За да контрират вредния закон, редица вериги за бързо хранене започнаха ускорено да въвеждат роботи, които правят храната вместо да немат работници, които в повечето случаи досега бяха юноши и студенти, които придобиваха първите си трудови навици в живота. По този начин се задълбочава неравенството – собственици на роботи, клиентите им, но без работниците им, които друга квалификация нямат.
[/et_pb_text][et_pb_button admin_label=”Button” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Oригинална публикация в Smart Trend” button_url=”http://smart-trend.org/2017/08/13/%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
