fbpx

НОВО

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Не инвестициите създават работни места

Време за четене: 3 мин.

От край време в устата на политиците от всички страни са инвестициите и как те щели да създадат работни места. Или най-малкото определени работни места. За всеки случай инвестициите ни се представят като панацеята, която ще затрие безработицата и ще отприщи животинските бесове в една икономика. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.

На първо място инвестициите не служат за отваряне на работни места. Тяхното предназначение е да повишат производителността на цялата икономика без значение колко хора работят в нея. С други думи  – доходите на хората или откриването на по-висококвалифицирани работни места. Нетният брой новооткрити работни места обаче се влияе от съвсем друго.

Различни са причините защо заетостта в едни страни е по-висока, отколкото в други. Основната обаче е свързана с цената на труда в производствения процес, спрямо цената на капитала – машини, земи, енергия и пр. И двата фактора се съпоставят към съответната си производителност.

Практиката показва, че цената на капитала към производителността му не се различава съществено в различните точки на света. Износът и вносът решават проблемите с различните цени. При цената на труда обаче това е по-трудно.

Основната причина е, че различните държави имат различни регулации на своите трудови пазари – от държавно определяната минимална работна заплата в България до изцяло свободното договаряне между синдикатите и работодателските организации на заплащанията в Германия. В зависимост от това колко допълнително разходи на работодателите тези регулации добавят, толкова по-нарушено ще бъде търсенето и предлагането на служители и работодатели съответно. С други думи – по-малко желаещи да стават бизнесмени и предприемачи = повече служители, желаещи да работят, но без да има начин.

И неслучайно толкова голяма е разликата в заетостта между България (в проценти в ляво) и страната в Г-20 с най-либерализиран трудов пазар – Великобритания (в дясно), въпреки по-високите заплати там:

Даването на инвестициите като решение на проблема за безработицата е прах в очите от страна на политиците, защото така прикриват истинските реформи, които трябва да се извършат. А те нямат желание да ги прокарат заради клиентелизма, в който е обвито естеството на тяхната работа. Най-малкото, защото синдикатите са сред най-големите дарители в избирателните кампании в много страни.

Когато решава да произвежда нещо, един бизнесмен може да избере дали да го направи, наемайки работник или закупувайки/разработвайки машина. Няма нищо по-лесно на света от назначаване на работник и освобождаването му, ако времената се влошат. При машините е доста по-проблематично, защото се износват, обезценяват и се продават при голяма отстъпка като втора ръка. Поради тази причина естественият наклон при бизнесмените е да наемат толкова много хора, колкото пазарът им позволява.

И от тук следва изводът, че естественото състояние на една икономика е с много ниска безработица (2-3%). Едва при наличие на изкуствено наложени регулации от горе по властовата линия може да има дисбаланси в трудовия пазар (7-10% и нагоре).

Един скорошен пример по учебник е Сиатъл – градът в САЩ с най-висока минимална работна заплата. За да контрират вредния закон, редица вериги за бързо хранене започнаха ускорено да въвеждат роботи, които правят храната вместо да немат работници, които в повечето случаи досега бяха юноши и студенти, които придобиваха първите си трудови навици в живота. По този начин се задълбочава неравенството – собственици на роботи, клиентите им, но без работниците им, които друга квалификация нямат.

Споделете чрез

Предишен

Следващ