НОВО

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Guerrilla PR и краят на тероризма

С какво да започна? С добрата или с лошата новина? Първо добрата. Глобалната “война срещу тероризма” приключи успешно. Тероризмът беше победен. Тероризъм вече няма. Ура, да? Лошата е онова “но”, което почти винаги съпътства гръмки твърдения. Тероризмът действително...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Не откачайте заради мръсния въздух

Време за четене: 5 мин.

Застудя и замириса на комин. Легнаха мъгли. И хукнаха активисти да броят фините прахови частици, и седнаха инфлуенсъри да тракат на клавиатурите апокалиптични коментари: “Ще умрем! Ще измрат децата ни!”. Спокойно, Окасио-Кортес ви каза, че човечеството и бездруго ще изчезне след десетина години заради “климатичните промени”, какво сте седнали да се вайкате за няколко цигански кюмбета.

Да, въздухът в София не е като на Мусала или на Седемте рилски езера. Но там пък няма молове, еко ресторанти със специалитети от киноа и електрически тротинетки. Помним металургичния комбинат “Кремиковци”. След затварянето му въздухът в София никога вече не е бил толкова мръсен, колкото от 1963 до самия край на 20 век, но пък някак оцеляхме, за да се плашим сега, че ще умрем от недостиг на електромобили.

Сега да не кажете, че твърдя, че въздухът в София не е мръсен, че мръсният въздух не е вреден и че не трябва да се предприема нищо по въпроса? Няма такова нещо. Такова обвинение би приличало на обвинението, че който е против Истанбулската конвенция е ЗА домашното насилие. Това е фалшива логика, от която обаче се правят милиарди. Да, въздухът в София е мръсен, както винаги си е бил в тази непроветрива котловина; да, мръсният въздух е вреден и да, по въпроса трябва да се вземат енергични, адекватни и неотложни мерки, каквито впрочем се взимат.

Още по-вредна от мръсния въздух обаче е психозата, която се създава около проблема. Дискусията за мръсния въздух вече граничи с истерия. Заглавия от рода “И днес трудно се диша” станаха ежедневие и не впечатляват никого – очаквам всеки момент да се появят заглавия “Вече цяла седмица е невъзможно да се диша”. Малко да се замъгли и тръгват по улиците младежи със свъсени погледи и шалове, марли и хирургически маски през лицето. Чудно как още не са сложили противогази и не са тръгнали по улици, паркове и площади с костюми за химическа, биологическа или радиационна защита, гледайки отвътре с обвиняващите очи на загрижени хора, които знаят какво се случва с планетата.

Истеризирането е двупосочно. От една страна хората са подложени на глобалната пропаганда, прокарвана чрез затоплисти, алармисти, екоактивисти и зелени революционери, пропаганда, която ги е довела до ръба на паниката от екологична катастрофа, изчезване на цивилизацията и взривяване на планета. Тази психоза е подобна на психозата в Западна Европа по отношение на вещиците през 15 век или на страха от трета световна, този път ядрена, война през третата четвърт на 20 век. Веднъж докарани до такава свръхчувствителност и безпокойство, хората стават податливи и на пропагандата за мръсния въздух, която добавя към глобалната психоза и регионална.

Защо точно това, защо точно мръсният въздух в София ни е денонощно в устата? Представете си за миг, че ако бяхме избрали (или ни бяха натрапили – двете неща са много различни) не екологията за приоритет, а, да речем, сектора “Ред и сигурност”, как щяха да изглеждат новините, с какво щяха да се занимават инфлуенсърите, кое щеше да вълнува общественото мнение? Тогава ужасяващи щяха да бъдат не миризмата на дърва и въглища, на дизелов ауспух и естествените за всяко поле мъгли, а кражбите, убийствата, изнасилванията, пиянските скандали, вандализмът, погромите, трошенето на пейки, краденето на бронзови паметници, фалшивите таксита, телефонните измамници, продажните чиновници, изнудвачите, рекетьорите, хакерите, нелегалният хазарт, боевете с кучета, проституцията, черният пазар на човешки органи и т.н., и т.н. Заглавията щяха да са: “И днес на Женския пазар бяха забелязани мургави имигранти с вид на джихадисти”. Но понеже не ни е това дневният ред, напъваме се да кашлюкаме и питаме къде ни е зеленият билет.

Демонът на мръсния въздух е удобен за всички.

Активистите оправдават съществуването си: разработват проекти за установяване на проблема, след което разработват други проекти за борба с него. Трети проекти разясняват на населението сложната и опасна ситуация и когато го докарат до окончателна параноя, казват: браво, ето това вече е истинско гражданско общество! Къде са проектите за борба с параноята?

Общината откликва на воплите на активистите и се заема да измисли и приложи оригинални, адекватни и атрактивни мерки. За целта гласува щедри бюджети и си ги харчи. И всеки ден със загрижено лице докладва пред медиите какво е свършила, сакън да не я обвинят в безхаберие.

Медиите пък са щастливи, защото ще плъзнат ужасени (а вътрешно – щастливо възбудени) репортери, ще се завъртят заглавия с тлъсти букви, лекари и химици ще дадат интервюта, в които цъкайки с език, ще се зачудят как така сме още живи. Рейтингите ще се вдигнат и рекламодателите ще развържат кесиите.

Политиците също са на далавера от мръсния въздух. Опозицията ще го използва за изнудване, ще крещи с трепереща брадичка и изпосталяла от тревога за гражданите как управляващите незабавно трябва да подадат оставка. Управляващите от своя страна ще използват надвисналата катастрофа, за да увеличат данъците. И никой нищо няма да посмее да каже, защото става дума за живота и здравето на нашите деца!

Ами обикновеният човек? Не го мислете него, той ще си пусне болничен.

Наистина мръсният въздух е проблем, но към всеки проблем може да се подходи както със здрав разум, така и истерично. Във вторият случай се намесват много тарикати и ползата от истерията отива в съвсем друга посока, различна от решаването на проблема, около който е създадена (истерията, а не ползата). Чудя се само дали когато Сципион е опожарил Картаген, фините прахови частици не са достигнали до Италия и дали не са станали причина за упадъка на Републиката…

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!