По повод изказаното от депутата от БСП Стоян Мирчев относно новата визия на партията му[1] да “взема пари от богатите и да ги дава на бедните” в приказния стил на Робин Худ някой трябва спешно да обясни на него и на останалите партийни мозъци, че това не е “политика на бъдещето”, както се опитват да я наричат, а политика на миналото. На онова минало, което фалира родината ни пет пъти за петдесет години и вкара страната ни в три дългови кризи. При това на цената на затворени граници, недостиг на стоки от основна необходимост и – поне за по-непримиримите, лагери.
Все пак защо е лошо да се вземат пари от богатите, за да се дават на бедните?
На първо място, защото дори самият Робин Худ не е правил това – напротив, той е нападал бирниците и властта, събиращи данъци, и е връщал обратно парите на онези, които са си ги изработили – английските селяни, занаятчии и търговци.
На второ място, защото това е познатата в икономическата теория Zero-sum game, т.е. игра с нулев резултат. Когато вземаш от Ставри, да речем, 500 лв, за да ги дадеш на Генади, то в крайна сметка Генади получава блага, за които не се е трудил, нито е произвел. По този начин в икономиката не се генерира нищо ново – било то стока или услуга, а единствено се преразпределя вече произведеното.
Единствената възможна съдба на преразпределената сума е тя да бъде похарчена пряко – не инвестирана, нито спестена.
Онова, на което би могло да се оприличи подобна политика е дарителство. Само че не доброволно дарителство. Сделка, в която (поне) едната от страните не е съгласна да участва. Всъщност повече прилича на въоръжен грабеж. Пистолетът обаче го държи не онзи, който получава по насилствен начин благото, а самата държава.
Спусъкът в крайна сметка все пак го натиска реципиента на преразпределеното – когато по време на избори отива до урната и подава бюлетина за партията, направила най-смелите обещания.
Трета причина – и то изключително важна – преразпределянето на средства от “богати” към “бедни” е лоша идея поради условността на дефинирането на “бедни и богати”. Разбира се, за някои отговорът е лесен: богатият човек се вози в лимузина и почива на яхта, докато бедният живее в колиба и не почива никъде.
Проблемът е, че това са екстремални крайности, граничещи с анекдотични примери.
В реалността има широка палитра, спектър от хора, които не попадат в нито едната от тези две категории. Най-общо тях ги наричаме “средна класа”. При нея нещата са изключително разнообразни. Къде тук можем да теглим чертата? Дали един човек, живеещ в малък град, но със собствено жилище, два автомобила – макар и не особено нови и минимална заплата е по-беден от някой, който взема четворна на минималната заплата, но няма собствено жилище, движи с градски транспорт и дава половината от заплатата си за наем? Кой към кого следва да преразпределя? А кой ще плати заплатата на чиновника, назначен от държавата, за да работи върху тия проблеми?
В партията на Мирчев не липсват членове и симпатизанти, отговарящи на анекдотичничния критерий за богати хора. Дали те са склонни да се разделят с част от богатството си и да го преразпределят доброволно е въпрос с очевиден отговор.
Негативните последици от преразпределението без съмнение също са разумна причина против подобна политика. Да се отнема от трудещите се, можещите и произвеждащите би ги демотивирало да се трудят и да произвеждат. По такъв начин би се поставил прът в колелото на икономиката ни. Така или иначе, защо му е на някой да се труди, щом друг, непознат човек ще получава плодовете на труда му?
В България днес всеки трудещ се работи, за да плати към хазната дължимите си данъци на държавата около сто двадесет и три дни. Денят на данъчна свобода през 2018 г. беше на 13 май. [2] Всяка година денят на данъчната свобода идва все по-късно. Поради демографското състояние на страната ни и при положение че настоящата пенсионна система остане непроменена, работещите днес е вероятно да не получават пенсии. [3] Прогнозите на Националния осигурителен институт са, че към 2060 г., при положение че настоящата пенсионна система остане непроменена, един работещ ще осигурява с труда си един пенсионер. [4] Към момента на 100 работещи се падат близо 80 пенсионери. [5]
Предвид горната фактология, да се предлага още преразпределение и още данъци е не просто лошо временно решение на проблема, а затваряне на очите, граничещо с безумие. На гражданите на нашата република днес са необходими не предизборни обещания за подаяния, а отговорна политика, предразполагаща към инвестиции и създаване на нови работни места, както и намаляване на данъчната тежест и пестелива употреба на народната пара.
[1] https://www.faktor.bg/bg/articles/stoyan-mirchev-bsp-predlaga-protivodeystvie-na-sistemata
[2] http://ime.bg/bg/articles/2018-denyat-na-danyna-svoboda-idva-na-13-mai/
