НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Време за четене: 5 мин.

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина или нещо подобно. В случая победата на Борис Джонсън бе толкова огромна, че опозицията просто остана безмълвна.

Опитът за събиране на гласовете про- и анти-Брекзит по партии също не беше приет добре. Гласовете за категорично про-Брекзит партиите бяха 48%, но всеки, който не искаше да отрича реалността, беше наясно, че в 52-та процента, в които влизат и Лейбъристите, има огромно количество про-Брекзит избиратели.

Всъщност резултатът от изборите беше, че Консерваторите трудно запазиха и леко увеличиха резултата си, докато Лейбъристите, с неясната си позиция относно Брекзит, изгубиха много гласове в посока Либерал-Демократите. От една страна това разпиляване даде шанс на партията на Джонсън да спечели много позиции, благодарение на „First Past The Post” системата.

От друга страна – далеч по-същественото бе самият начин на водене на кампания: След 3 години мъки британският човек вече искаше с този Брекзит да се приключва. Отчаяните опити за втори референдум, отлагане и прочее политически игри бяха омръзнали както на избирателите, така и на пазара. И затова “Get it Done” беше най-доброто, най-британското послание, което можеше да спечели изборите. За обикновения британец изборът беше направен, и той трябва да се изпълни, за добро или лошо. Така реагираха и пазарите, всъщност – в деня след изборите паундът скочи до позиции, спрямо еврото, каквито не е имал нито веднъж от деня на Брекзит насам.

Но опозицията намери друга сламка. Това е Шотландия, която се оказа „спасителният остров“ за опозицията на Консерваторите. Там Scottish National Party спечели 48 от 59 места и веднага се заговори за отделянето на Шотландия от Обединеното кралство.

Всъщност по отношение на абсолютни гласове – което би имало значение при референдум – победата не е толкова внушителна. Поради First Past The Post системата, която напоследък все по-често се критикува в левите медии (освен при изборите в Канада, където левите спечелиха именно, благодарение на нея), SNP спечели много повече места, от реалната подкрепа сред населението. Всъщност гласовете за партията на Стърджън са 45%.

Означава ли това, че националистите в Шотландия са спечелили много? Със сигурност позициите им в парламента са изключително силни и партията на Стърджън има своите шансове да тръгне по пътя на нов референдум за независимост на Шотландия. Има и легитимността да го направи – първият референдум бе преди този за Брекзит и сега шотландците са в съвсем друга позиция. Въпросът е дали Стърджън има действително има подкрепата сред населението – а не само политическата възможност – да задейства втори референдум.

Колкото и шумно да звучи – и със сигурност да бъде още по-шумна в следващите месеци – Никола Стърджън всъщност трябва да е много внимателна. Защото въпреки Брекзит, всички останали фактори, що се отнася до електорални нагласи, са много подобни, като ситуацията преди предходния референдум за независимост, който тя загуби с около 10%.

На първо място – това са позициите ѝ в парламента. Макар и сравнявайки сегашните избори с предходните от 2017 година SNP да постига успех и ръст в гласовете, сравнението със ситуацията с времето на референдума е далеч по-смислена. Тъкмо през 2015-а година, месеци след референдума за шотландска независимост, SNP бе на върха. Тогава те спечелиха 50% от гласовете и 56 от 59-те шотландски места в британския парламент. И независимо от огромната си подкрепа и популярност по това време, те загубиха референдума. От времето на референдума насам, Стърджън единствено губи гласове – на локалните шотландски избори през 2016 година печели 46%, на британските през 2017 година – 37% в Шотландия, а преди няколко дни – 45%.

В абсолютни стойности – преди 5 години за Стърджън гласуваха около 1 400 000, а за независимост 1 600 000 души (загубили срещу над 2 млн., гласували за кралството). Тази седмица за Стърджън гласуваха около 1 200 000 души. Доста смели са мечтите тя буквално да удвои своя резултат, за да спечели евентуален втори референдум.

Никола Стърджън, Прайд парад, Глазгоу, 2018 г.

На второ място, може би малко по-спекулативно, можем да погледнем и проучванията на електоралните нагласи. Ситуацията отново е идентична, ако не и по-лоша за идеята за шотландска независимост, спрямо 2014-а година. Тогава анкетите показваха известна близост, макар че подкрепата за „Кралството“ винаги водеше. В момента, с малки изключения, повечето проучвания сочат отново около 10% подкрепа за Кралството.

Може да се направи хипотеза, че шотландците не се различават от англичаните в реториката „Get it Done” – вече гласувахме за Независимост преди 5 години, стига толкова.

Защото на практика нито в гласовете на избори, нито в тези при проучванията, Брекзит не е натежал в посока „независимост“, както опозицията на Консерваторите упорито се опитва да ни убеди. Преди и след Брекзит, проучванията сочат едни и същи резултати. Преди и след Брекзит, гласовете за националистическата SNP, водеща идеята за независимост, не са се качили, дори напротив – тъкмо в първите избори след Брекзит отбелязват най-голямото си дъно през 2017-а.

Зад всички тези цифри и сметки, които със сигурност са известни и на Никола Стърджън, и на всички врагове на Консерваторите, стои културният феномен. Същият, който изпрати Борис Джонсън с невиждано огромно мнозинство чрез доста скромна кампания. Просто британците – англичани и шотландци – не искат несигурност. По въпроса за Брекзит – трябва да си го получат. Какво ще стане след това, ще се види, но нека се направи първо тази стъпка, за да се работи по решаване на новопоявилите се проблеми. По въпроса за шотландската независимост – веднъж вече се гласува, няма да го получат. Дори политическите маневри на Никола Стърджън да успеят (които, не се съмнявайте, тя ще се опита да изиграе, тъй като през май 2020 предстоят избори за шотландски парламент), то реакцията на шотландците ще бъде категорична.

Така че, извън политическите игри, проблеми за Шотландия няма. В най-лошия случай, изгрялата като сила преди 10-ина години SNP ще направи своя последен отчаян опит в близките месеци с втори референдум, който, ако получи, ще загуби дори по-зле от първия, което единствено ще произведе работа за парламент и журналисти. Шотландия ще остане в Обединеното кралство.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!