fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Време за четене: 5 мин.

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина или нещо подобно. В случая победата на Борис Джонсън бе толкова огромна, че опозицията просто остана безмълвна.

Опитът за събиране на гласовете про- и анти-Брекзит по партии също не беше приет добре. Гласовете за категорично про-Брекзит партиите бяха 48%, но всеки, който не искаше да отрича реалността, беше наясно, че в 52-та процента, в които влизат и Лейбъристите, има огромно количество про-Брекзит избиратели.

Всъщност резултатът от изборите беше, че Консерваторите трудно запазиха и леко увеличиха резултата си, докато Лейбъристите, с неясната си позиция относно Брекзит, изгубиха много гласове в посока Либерал-Демократите. От една страна това разпиляване даде шанс на партията на Джонсън да спечели много позиции, благодарение на „First Past The Post” системата.

От друга страна – далеч по-същественото бе самият начин на водене на кампания: След 3 години мъки британският човек вече искаше с този Брекзит да се приключва. Отчаяните опити за втори референдум, отлагане и прочее политически игри бяха омръзнали както на избирателите, така и на пазара. И затова “Get it Done” беше най-доброто, най-британското послание, което можеше да спечели изборите. За обикновения британец изборът беше направен, и той трябва да се изпълни, за добро или лошо. Така реагираха и пазарите, всъщност – в деня след изборите паундът скочи до позиции, спрямо еврото, каквито не е имал нито веднъж от деня на Брекзит насам.

Но опозицията намери друга сламка. Това е Шотландия, която се оказа „спасителният остров“ за опозицията на Консерваторите. Там Scottish National Party спечели 48 от 59 места и веднага се заговори за отделянето на Шотландия от Обединеното кралство.

Всъщност по отношение на абсолютни гласове – което би имало значение при референдум – победата не е толкова внушителна. Поради First Past The Post системата, която напоследък все по-често се критикува в левите медии (освен при изборите в Канада, където левите спечелиха именно, благодарение на нея), SNP спечели много повече места, от реалната подкрепа сред населението. Всъщност гласовете за партията на Стърджън са 45%.

Означава ли това, че националистите в Шотландия са спечелили много? Със сигурност позициите им в парламента са изключително силни и партията на Стърджън има своите шансове да тръгне по пътя на нов референдум за независимост на Шотландия. Има и легитимността да го направи – първият референдум бе преди този за Брекзит и сега шотландците са в съвсем друга позиция. Въпросът е дали Стърджън има действително има подкрепата сред населението – а не само политическата възможност – да задейства втори референдум.

Колкото и шумно да звучи – и със сигурност да бъде още по-шумна в следващите месеци – Никола Стърджън всъщност трябва да е много внимателна. Защото въпреки Брекзит, всички останали фактори, що се отнася до електорални нагласи, са много подобни, като ситуацията преди предходния референдум за независимост, който тя загуби с около 10%.

На първо място – това са позициите ѝ в парламента. Макар и сравнявайки сегашните избори с предходните от 2017 година SNP да постига успех и ръст в гласовете, сравнението със ситуацията с времето на референдума е далеч по-смислена. Тъкмо през 2015-а година, месеци след референдума за шотландска независимост, SNP бе на върха. Тогава те спечелиха 50% от гласовете и 56 от 59-те шотландски места в британския парламент. И независимо от огромната си подкрепа и популярност по това време, те загубиха референдума. От времето на референдума насам, Стърджън единствено губи гласове – на локалните шотландски избори през 2016 година печели 46%, на британските през 2017 година – 37% в Шотландия, а преди няколко дни – 45%.

В абсолютни стойности – преди 5 години за Стърджън гласуваха около 1 400 000, а за независимост 1 600 000 души (загубили срещу над 2 млн., гласували за кралството). Тази седмица за Стърджън гласуваха около 1 200 000 души. Доста смели са мечтите тя буквално да удвои своя резултат, за да спечели евентуален втори референдум.

Никола Стърджън, Прайд парад, Глазгоу, 2018 г.

На второ място, може би малко по-спекулативно, можем да погледнем и проучванията на електоралните нагласи. Ситуацията отново е идентична, ако не и по-лоша за идеята за шотландска независимост, спрямо 2014-а година. Тогава анкетите показваха известна близост, макар че подкрепата за „Кралството“ винаги водеше. В момента, с малки изключения, повечето проучвания сочат отново около 10% подкрепа за Кралството.

Може да се направи хипотеза, че шотландците не се различават от англичаните в реториката „Get it Done” – вече гласувахме за Независимост преди 5 години, стига толкова.

Защото на практика нито в гласовете на избори, нито в тези при проучванията, Брекзит не е натежал в посока „независимост“, както опозицията на Консерваторите упорито се опитва да ни убеди. Преди и след Брекзит, проучванията сочат едни и същи резултати. Преди и след Брекзит, гласовете за националистическата SNP, водеща идеята за независимост, не са се качили, дори напротив – тъкмо в първите избори след Брекзит отбелязват най-голямото си дъно през 2017-а.

Зад всички тези цифри и сметки, които със сигурност са известни и на Никола Стърджън, и на всички врагове на Консерваторите, стои културният феномен. Същият, който изпрати Борис Джонсън с невиждано огромно мнозинство чрез доста скромна кампания. Просто британците – англичани и шотландци – не искат несигурност. По въпроса за Брекзит – трябва да си го получат. Какво ще стане след това, ще се види, но нека се направи първо тази стъпка, за да се работи по решаване на новопоявилите се проблеми. По въпроса за шотландската независимост – веднъж вече се гласува, няма да го получат. Дори политическите маневри на Никола Стърджън да успеят (които, не се съмнявайте, тя ще се опита да изиграе, тъй като през май 2020 предстоят избори за шотландски парламент), то реакцията на шотландците ще бъде категорична.

Така че, извън политическите игри, проблеми за Шотландия няма. В най-лошия случай, изгрялата като сила преди 10-ина години SNP ще направи своя последен отчаян опит в близките месеци с втори референдум, който, ако получи, ще загуби дори по-зле от първия, което единствено ще произведе работа за парламент и журналисти. Шотландия ще остане в Обединеното кралство.

Споделете чрез

Предишен

Следващ