По време на трескавата активност, която цареше в брюкселското информационно бюро на The European Conservative, когато отразявахме изборите за Европейски парламент, имахме чувството, че наблюдаваме фондовата борса: числата сякаш бяха отделени от хората.
Прегледахме данните от екзитполовете, проучихме водещите позиции и направихме изчисления, за да видим къде се намират резултатите на различните партии и парламентарни групи.
И установихме, че националистическото, популистко “изместване надясно”, за което всички бяхме “предупредени” от традиционните медии, повече или по-малко се е случило.
Това наистина е много добра новина
Въпреки това, сред всички горещи въпроси на специалистите и дискусиите за задкулисни “игри и сделки”, е важно да се помни, че изборите не са просто процедурно или чисто техническо събитие. В крайна сметка става въпрос за избирателите: гражданите.
Предполага се, че изборите отразяват волята на хората, които живеят и работят в Европа – хората, които изразяват своето мнение и казват каква Европа искат. И в огромното си мнозинство, което вече трябва да е ясно, хората в Европа искат значителна промяна.
На първо място, както казваме от години, на европейците им е писнало от отворените граници и от несигурността, която те носят. Това послание се вижда от успеха на Alternative für Deutschland, както и от победите на Rassemblement National на Марин Льо Пен, Австрийската партия на свободата, унгарската Fidesz, Fratelli d’Italia на Джорджия Мелони и др.
Освен това преобладаващият вот срещу зелените партии в цяла Европа изпрати мощно послание: на хората им е писнало от абсурдните политики на “нулево нетно потребление” и вместо това търсят политици, които ще защитят нашите земеделски производители от задушаващата сила на регламентите на ЕС, които ги ощетяват. Гласоподавателите не искат политики, които ще ни принудят да купуваме скъпи електромобили или да ядем буболечки, или които ще ни накарат да мръзнем цяла зима.
Предизвикателството пред европейската десница, след като избирателите ѝ дадоха ясен мандат, е да се увери, че новоизбраните (или преизбрани) политици от десницата ще бъдат държани в напрежение, за да не правят компромиси с мекушавите центристи. Това се е случвало твърде често в миналото.
Вчерашните избори показват истинска промяна: хората търсят нещо различно – истинско лидерство. В някои страни това приема формата на твърдолинейна, антиимигрантска правителствена партия; в други има свежото лице на антиглобалистка, анти-woke партия. За да бъдем сигурни, имаше и някои изненади (и няколко неуспеха) за партиите вдясно – и много от тях ще трябва да си направят равносметка къде са сгрешили. Ясно е обаче, че те вече трябва да планират бъдещето – така че да са готови за следващия път.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен триумфално обяви, че “центърът е удържал”, тъй като групата на Европейската народна партия (ЕНП) е получила най-голям брой места в Парламента.
Това е един от начините да бъдеш умишлено сляп за реалността
Тя пропуска (или игнорира) посланието, което стои зад изборните резултати: Европейците искат промяна. И можем да бъдем сигурни, че ЕНП няма да донесе тази така необходима промяна.
Фон дер Лайен със самодоволство заяви пред аудиторията, че ЕНП ще продължи да си партнира със Социалистите и демократите и либералната група Renew. Това е доста показателно. Ако това не е достатъчна причина да престанем да наричаме ЕНП “дясноцентристка”, не знаем каква е.
Центърът – точно представен от ЕНП – е безличната средна част: безформено петно, изпълнено с кариерни политици и бюрократи, които се борят за позиции. Те трябва да бъдат отбягвани. Всяка партия, която вярва в националния суверенитет, силните граници, която се стреми да защити децата от “транс” и “уок” дневния ред и не се кланя на олтара на “нетната нула”, трябва да обърне гръб на центъра и вместо това да намери естествения си дом в истинската десница на Европейския парламент.
Урсула – и останалите самозабравили се еврократи – си мислят, че следващият парламент ще бъде в обичайното русло, че санитарният кордон срещу десницата ще продължи да действа. Но това не е обичайната ситуация. Сривът на ляволибералните партии на “естаблишмънта”, особено във Франция и Германия, е мощно послание, което не бива да се пренебрегва. По подобен начин масовото поражение на Зелените е друго послание, което трябва да се вземе под внимание. Но заслепени от гордостта си, еврократите не могат да прочетат “написаното на стената”.
Ще има много новодошли, които няма да играят по правилата на установения ред. Те трябва да бъдат насърчавани, награждавани и подкрепяни. Тяхното отхвърляне на статуквото дава надежда на всички нас – и отразява недоволството на гражданите в цяла Европа.
Изборите ни показват, че избирателите няма да мълчат повече. Те вече не искат да чуват празни обещания от амбициозни политици. Те не искат да им се казва едно, а в залите на властта да се случва точно обратното. Те искат промяна.
Така че, ако европейският естаблишмънт – в Брюксел и другаде – смята, че всичко ще си е по старому, десните ще трябва да му потърсят отговорност. И ние ще направим всичко възможно да направим същото. Но няколко думи на предупреждение: ако “дясноцентристите” ще се наричат “консервативни”, тогава те също ще трябва да бъдат призовавани всеки път, когато подкрепят политика или позиция, която не е консервативна – или когато започнат да се колебаят пред лицето на критиката или опозицията.
Консерваторите не трябва повече да капитулират пред другите, нито да жертват принципите си заради прагматизма. Вчерашните избори са безспорно доказателство, че твърдите позиции и моралната яснота са единственият път напред.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
