fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Не равни права, а равни резултати

Време за четене: 3 мин.

Забравете за Флойд – aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни резултати и нищо по-малко. Финансови и социални резултати. Това е, което ги е пращало и ще ги праща периодично на улицата и те ще излизат, докато не го получат на всяка цена. Щетите са всевъзможни, но щетите нямат значение.

Обаче става все по-малко вероятно и по-трудно да го получат каквото искат. Не заради „белите”, а заради притока, който е непрекъснат, от интелигентни китайци и индийци, които обират каймака на професиите, носещи статус и изместват от тях дори белите. Този поток от хора (chain migration) не спира и превръща масовата равна реализация на афро-американците с останалите групи в пълна и все по-далечна илюзия. До вчера, афроамериканците изглеждаха дори губещи от “протеста” – илюзиите за сътрудничество между расите и социална кохезия, водена от афроамериканците в името на добруването на обществото, натрапвани от Холивуд и медиите рухна. Рухна под напора на клиповете, с които Туитър е пълен – хора, палещи магазини, плячкосващи и малтретиращи случайни бели минувачи, които почти не се съпротивляват. Афроамериканците не изглеждат по клиповете като борци за социален прогрес – те изглеждат зле.

Наративът на демократичната левица в САЩ изглеждаше в опасност да рухне от тези клипове

Kакъв Флойд, когато ограбват до голо магазини за висша мода, луксозни чанти и обувки? Алчността и настървението, с която бяха плячкосвани магазини за луксозни стоки до голо , отварят в демократичния наратива празнина, която изглеждаше, че няма да бъде запълнена скоро в общественото съзнание. Обаче днес Сони обявиха, че са съгласни магазините и стоките им да бъдат плячкосвани в името на борбата с расизма на полицията, която е по-голямото добро. Капиталът подкрепи, медиите са на страната на протестиращите, академията също – тя е вдъхновител и активен участник. Тогава, какъв е проблема? Никакъв. Освен Тръмп.

Дългогодишните опити на демократите да обезоръжат Америка обаче рухнаха – изведнъж се оказа, че полицията не пази, пази оръжието – кварталите, в които част от популацията патрулираше въоръжена , не бяха вандализирани. Тази безопасност, която даде въоръженото гражданство, полицията не можа да даде никъде. Оказа се, че оръжието, ама ужасно трябва. Американците не знаят какво им носи бъдещето. Но се оказа, че оръжието спасява имущества и животи и не знам дали ще го забравят. Оттук нататък въпросът за забраната му няма да може да бъде повдигнат без известна съпротива. 

Но основната щета на бунтовете беше, че показаха лице, приличащо на черен расизъм, който антагонизираше всички останали групи в обществото. Не всички харесаха това лице. Не всички видяха в неговата изява прогреса.

Втората група, която участва в безредиците, са Антифа- те не искат равни резултати, те искат импийчмънт на Тръмп, затова са на улицата. И след импийчмънта, естествено, комунистическа революция. Която обаче не би била посрещната с ентусиазъм от голяма част от либерална Америка, след гледките от бунтовете. И не се заблуждавайте, това не са гладни бунтове. Никой не е гладен. Не още. Всичко е още във фаза ЛАРП, но докато не получат равни резултати с останалите, афроамериканците няма да спрат с периодичните бунтове. Но това, което искат, изглежда невъзможно. Трудна ситуация за Америка. Американското общество трябва да направи своя soul searching и да си помисли какво наистина иска. Комунизъм? Цялата власт на Aнтифа? Защо не. Антифа изглеждат така, сякаш имат някои решения на проблема с колективната вина. при това не нови, а такива, исторически изпитани, безотказни. Ето, от Сони дадоха примера – отстъпват всичко, което са произвели, на афроамериканците. Висока летва. Но може би това не е достатъчно. Може би трябва много повече от това, което направиха Сони. За да я предскочат, много американци, струва ми се, ще трябва да направят поне същото, като Сони, иначе ще изглеждат зле. А да изглеждаш зле е ужасно, това е истинска социална екзекуция, при това продължавана. Това всяка медия може да ти го каже.


Снимка: Inquirer

Споделете чрез

Предишен

Следващ