Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд – aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни резултати и нищо по-малко. Финансови и социални резултати. Това е, което ги е пращало и ще ги праща периодично на улицата и те ще излизат, докато не го получат на всяка цена. Щетите са всевъзможни, но щетите нямат значение.

Обаче става все по-малко вероятно и по-трудно да го получат каквото искат. Не заради „белите”, а заради притока, който е непрекъснат, от интелигентни китайци и индийци, които обират каймака на професиите, носещи статус и изместват от тях дори белите. Този поток от хора (chain migration) не спира и превръща масовата равна реализация на афро-американците с останалите групи в пълна и все по-далечна илюзия. До вчера, афроамериканците изглеждаха дори губещи от “протеста” – илюзиите за сътрудничество между расите и социална кохезия, водена от афроамериканците в името на добруването на обществото, натрапвани от Холивуд и медиите рухна. Рухна под напора на клиповете, с които Туитър е пълен – хора, палещи магазини, плячкосващи и малтретиращи случайни бели минувачи, които почти не се съпротивляват. Афроамериканците не изглеждат по клиповете като борци за социален прогрес – те изглеждат зле.

Наративът на демократичната левица в САЩ изглеждаше в опасност да рухне от тези клипове

Kакъв Флойд, когато ограбват до голо магазини за висша мода, луксозни чанти и обувки? Алчността и настървението, с която бяха плячкосвани магазини за луксозни стоки до голо , отварят в демократичния наратива празнина, която изглеждаше, че няма да бъде запълнена скоро в общественото съзнание. Обаче днес Сони обявиха, че са съгласни магазините и стоките им да бъдат плячкосвани в името на борбата с расизма на полицията, която е по-голямото добро. Капиталът подкрепи, медиите са на страната на протестиращите, академията също – тя е вдъхновител и активен участник. Тогава, какъв е проблема? Никакъв. Освен Тръмп.

Дългогодишните опити на демократите да обезоръжат Америка обаче рухнаха – изведнъж се оказа, че полицията не пази, пази оръжието – кварталите, в които част от популацията патрулираше въоръжена , не бяха вандализирани. Тази безопасност, която даде въоръженото гражданство, полицията не можа да даде никъде. Оказа се, че оръжието, ама ужасно трябва. Американците не знаят какво им носи бъдещето. Но се оказа, че оръжието спасява имущества и животи и не знам дали ще го забравят. Оттук нататък въпросът за забраната му няма да може да бъде повдигнат без известна съпротива. 

Но основната щета на бунтовете беше, че показаха лице, приличащо на черен расизъм, който антагонизираше всички останали групи в обществото. Не всички харесаха това лице. Не всички видяха в неговата изява прогреса.

Втората група, която участва в безредиците, са Антифа- те не искат равни резултати, те искат импийчмънт на Тръмп, затова са на улицата. И след импийчмънта, естествено, комунистическа революция. Която обаче не би била посрещната с ентусиазъм от голяма част от либерална Америка, след гледките от бунтовете. И не се заблуждавайте, това не са гладни бунтове. Никой не е гладен. Не още. Всичко е още във фаза ЛАРП, но докато не получат равни резултати с останалите, афроамериканците няма да спрат с периодичните бунтове. Но това, което искат, изглежда невъзможно. Трудна ситуация за Америка. Американското общество трябва да направи своя soul searching и да си помисли какво наистина иска. Комунизъм? Цялата власт на Aнтифа? Защо не. Антифа изглеждат така, сякаш имат някои решения на проблема с колективната вина. при това не нови, а такива, исторически изпитани, безотказни. Ето, от Сони дадоха примера – отстъпват всичко, което са произвели, на афроамериканците. Висока летва. Но може би това не е достатъчно. Може би трябва много повече от това, което направиха Сони. За да я предскочат, много американци, струва ми се, ще трябва да направят поне същото, като Сони, иначе ще изглеждат зле. А да изглеждаш зле е ужасно, това е истинска социална екзекуция, при това продължавана. Това всяка медия може да ти го каже.


Снимка: Inquirer

Споделете:
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Магистър по Антропология в Университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006-а работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания.