Учудвам се как едно съвсем детско филмче (за “Лили Рибката” става въпрос) може да се превърне в обект на толкова много интерпретации за джендър, мендър, джангър, лангър, джендем и т.н. и че ставало дума за някаква опасна пропаганда. Та, да кажа няколко думи…
В приказките на братя Грим на злата кралица ѝ слагат нажежени железни обувки и я пускат да танцува на сватбата на Снежанка с тях. Михаил Булгаков пише цяла книга как проф. Преображенски присажда на едно бездомно куче човешки телесни части и го превръща в човек.
Набоков пък посвещава цяла книга на педофил. По време на Викторианската епоха трагедията на Шекспир “Тит Андроник” не се е поставяла, защото са я намирали за прекалено кървава и зловеща. На малката русалка от приказката на Андерсен ѝ режат езика с нож, а в приказката “Небесната дъга” на Ангел Каралийчев един дядо разказва фантастичната история как като минал под дъгата станал от момиче на момче. А преди Шехерезада цар Шахриар убива няколко хиляди девици.
В литературата и изкуството има творчески мотиви и мотиви да бъдат представени определени въпроси, проблеми, преживявания, въобще всякаква всестранна мотивация, за която би било някак много конспиративно да се търси начин всяко нещо да се обвърже с един или друг обществен дебат, който е на дневен ред.
В дълбините на творчеството човек може да тълкува и интерпретира нещата по такъв начин, който да представлява неговия индивидуален светоглед. Това винаги създава добавена стойност. В правната област дори има и школа на глосаторите, която тълкува автентичното римско право по Юстиниановата кодификация.
Възможно ли е да погледнем на нещата без да търсим задължително някаква форма на конспирация покрай тях, че някой някъде крои някакъв вселенски заговор с детско филмче? Защото, ако тръгнем по тази линия, можем да открием доста по-интересни неща в доста по-стари и познати книги и произведения, които да ни се сторят доста по-страховити. Това обаче няма как да стане, защото тази линия е безсмислена по принцип.
*Заглавието е на редакцията
