НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Защо Харков и Донецк не са като Крим

Време за четене: 4 мин.

Властите в милионните украински градове Харков и Донецк отново контролират положението. Само че исканията за референдум, отправени от група сепаратисти, както и обявяването на независима Народна република Донецк напомнят на мнозина наблюдатели за ситуацията в Крим. Дали обаче е оправдано да сравняваме полуострова с Източна Украйна?

“Между Крим и Източна Украйна виждам повече разлики, отколкото прилики. Крим в много отношения е по-особен случай”, казва Сюзън Стюарт от Берлинската фондация “Наука и политика” и дава за пример населението на полуострова. “В Крим живеят предимно етнически руснаци. За над 80% от хората там руският е майчин език”, казва експертката. Тя обяснява, че голяма част от жителите на полуострова са пристигнали от Русия или от други части на бившия СССР, отличаващи се с руски облик. Става дума например за множество военни, голяма част от които вече са пенсионери.

Според преброяването от 2001 година в Украйна, единствено в Крим руснаците съставляват мнозинство от населението. В източната и южната част на страната живеят предимно хора с украински корени. В Харков например има 26%, които се обявяват за руснаци, а в Донецк техният дял е 38 на сто.

Привързаността към руския език не означава привързаност към Русия

Полската социоложка Йоана Фомина също вижда съществени различия между Крим и източната част на Украйна. “В източните области живеят хора, които са много по-силно ориентирани и привързани към украинската държава, отколкото към Русия”, обяснява тя. Според нея повечето хора в Донецк и останалите градове в Източна Украйна гледат критично на сегашното развитие в страната, защото се чувстват украинци. Нещо, което не може да се твърди и за Крим, както казва тя.

Социоложката подчертава, че привързаността към руския език в източните и южни региони на Украйна не бива да се определя като израз на по-голяма привързаност към Русия. “Това е погрешно”, казва тя. Освен това в студията си “Език, идентичност, политика: Митът за двете Украйни” Йоана Фомина доказва с анкети, че одобрението на украинците за задълбочаване на икономическите отношения с Русия не бива да се тълкува като желание за отцепване от Украйна и присъединяване към Русия. Според тези проучвания, в нито един украински регион не са регистрирани значими сепаратистки настроения. Едва между 11% и 13% от украинските граждани биха подкрепили отцепването на региони от Украйна.

“Предполагам, че онези, които желаят отцепване от Украйна, са предимно активисти на самата Русия. Те се опитват да активизират онези хора в източните и южни райони на страната, които не желаят да загубят добрите си контакти с Русия, и които са били разочаровани от развитието на Майдан”, допълва Сюзън Стюарт от фондацията “Наука и политика”.

Стюарт обръща внимание на това, че и в икономическо отношение Крим съществено се отличава от региона на Донецк. “Крим по правило винаги е получавал субсидии от Киев. Полуостровът беше икономическо бреме, макар туризмът и селското стопанство там да са до известна степен развити”, казва тя.

От икономическа гледна точка Източна Украйна е много по-значима от Крим. Това се отнася най-вече до региона около Донецк, който има съществен принос към украинския бюджет. “На Изток се намира цялата тежка индустрия. От една страна тя е важна, но от друга – проблематична, защото голяма част от предпрятията не са модернизирани и още използват остарялата съветска техника”, посочва Стюарт.

Каква цел преследва Русия?

Но каква е връзката между събитията на полуостров Крим и тези в югоизточните части на Украйна? Експертите смятат, че те дават възможност на Русия да дестабилизира ситуацията в цялата страна. “Не съм убедена, че руската страна има съвсем точен план за действия. По-скоро ми се струва, че тя търси някакво просто решение”, казва Стюарт. Според нея анексирането на Крим е било такова “просто” решение, а сега Москва иска да види дали същият сценарий не би могъл да бъде приложен и в Източна и Южна Украйна и дали Украйна не би могла да бъде дестабилизирана и без военни средства. Експертката твърди, че Русия се стреми да осуети създаването на стабилно държавно ръководство в Киев, което да сближи страната с ЕС и да постигне икономически успехи със западна помощ. Затова Стюарт не изключва възможността Кремъл да се опита да попречи на провеждането на президентските избори в Украйна, предвидени за 25 май.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!