НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Защо Харков и Донецк не са като Крим

Време за четене: 4 мин.

Властите в милионните украински градове Харков и Донецк отново контролират положението. Само че исканията за референдум, отправени от група сепаратисти, както и обявяването на независима Народна република Донецк напомнят на мнозина наблюдатели за ситуацията в Крим. Дали обаче е оправдано да сравняваме полуострова с Източна Украйна?

“Между Крим и Източна Украйна виждам повече разлики, отколкото прилики. Крим в много отношения е по-особен случай”, казва Сюзън Стюарт от Берлинската фондация “Наука и политика” и дава за пример населението на полуострова. “В Крим живеят предимно етнически руснаци. За над 80% от хората там руският е майчин език”, казва експертката. Тя обяснява, че голяма част от жителите на полуострова са пристигнали от Русия или от други части на бившия СССР, отличаващи се с руски облик. Става дума например за множество военни, голяма част от които вече са пенсионери.

Според преброяването от 2001 година в Украйна, единствено в Крим руснаците съставляват мнозинство от населението. В източната и южната част на страната живеят предимно хора с украински корени. В Харков например има 26%, които се обявяват за руснаци, а в Донецк техният дял е 38 на сто.

Привързаността към руския език не означава привързаност към Русия

Полската социоложка Йоана Фомина също вижда съществени различия между Крим и източната част на Украйна. “В източните области живеят хора, които са много по-силно ориентирани и привързани към украинската държава, отколкото към Русия”, обяснява тя. Според нея повечето хора в Донецк и останалите градове в Източна Украйна гледат критично на сегашното развитие в страната, защото се чувстват украинци. Нещо, което не може да се твърди и за Крим, както казва тя.

Социоложката подчертава, че привързаността към руския език в източните и южни региони на Украйна не бива да се определя като израз на по-голяма привързаност към Русия. “Това е погрешно”, казва тя. Освен това в студията си “Език, идентичност, политика: Митът за двете Украйни” Йоана Фомина доказва с анкети, че одобрението на украинците за задълбочаване на икономическите отношения с Русия не бива да се тълкува като желание за отцепване от Украйна и присъединяване към Русия. Според тези проучвания, в нито един украински регион не са регистрирани значими сепаратистки настроения. Едва между 11% и 13% от украинските граждани биха подкрепили отцепването на региони от Украйна.

“Предполагам, че онези, които желаят отцепване от Украйна, са предимно активисти на самата Русия. Те се опитват да активизират онези хора в източните и южни райони на страната, които не желаят да загубят добрите си контакти с Русия, и които са били разочаровани от развитието на Майдан”, допълва Сюзън Стюарт от фондацията “Наука и политика”.

Стюарт обръща внимание на това, че и в икономическо отношение Крим съществено се отличава от региона на Донецк. “Крим по правило винаги е получавал субсидии от Киев. Полуостровът беше икономическо бреме, макар туризмът и селското стопанство там да са до известна степен развити”, казва тя.

От икономическа гледна точка Източна Украйна е много по-значима от Крим. Това се отнася най-вече до региона около Донецк, който има съществен принос към украинския бюджет. “На Изток се намира цялата тежка индустрия. От една страна тя е важна, но от друга – проблематична, защото голяма част от предпрятията не са модернизирани и още използват остарялата съветска техника”, посочва Стюарт.

Каква цел преследва Русия?

Но каква е връзката между събитията на полуостров Крим и тези в югоизточните части на Украйна? Експертите смятат, че те дават възможност на Русия да дестабилизира ситуацията в цялата страна. “Не съм убедена, че руската страна има съвсем точен план за действия. По-скоро ми се струва, че тя търси някакво просто решение”, казва Стюарт. Според нея анексирането на Крим е било такова “просто” решение, а сега Москва иска да види дали същият сценарий не би могъл да бъде приложен и в Източна и Южна Украйна и дали Украйна не би могла да бъде дестабилизирана и без военни средства. Експертката твърди, че Русия се стреми да осуети създаването на стабилно държавно ръководство в Киев, което да сближи страната с ЕС и да постигне икономически успехи със западна помощ. Затова Стюарт не изключва възможността Кремъл да се опита да попречи на провеждането на президентските избори в Украйна, предвидени за 25 май.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!