НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жителите на Розово не са фашисти

Време за четене: 5 мин.

Мирослав Дърмов

Безкрайно верни са думите на Иван Костов, че в България всички сме братовчеди. Например, дядо ми Минчо преди много, много години е роден в привляклото вниманието на медиите днес село Розово, Казанлъшко. Е, напуснал го е още преди Първата световна война и доколкото знам, във времето се е връщал само на гости на сестрите си. И аз имам братовчеди там, макар че съм посещавал китното селце само веднъж, през зимата на 1973-та, по инициатива на бате Таньо, който искаше да ме запознае с роднините. Затова не ми е особено приятно, когато медиите наричат жителите на селото „фашисти“, а отделни „обяснители на прехода“ говорят за „битов фашизъм“. Просто хората там не са такива. Те са обикновени българи – като всички нас. Ако искаме да бъдем обективни, следва да кажем, че по начина, по който мислят жителите на Розово, разсъждават може би 90% от жителите на малките населени места (и не само те), върху които държавата стовари проблема със сирийските бежанци. Без да ги предупреди, без да иска тяхното мнение.

Колкото за „битовия фашизъм“, независимо че това е абсолютна глупост, авторът на тази сентенция би могъл да разшири тезата си с „битов либерализъм“, „битова демокрация“, а защо не и с „битов комунизъм“. Но ако приемем, че комунизъм произлиза от комуна, можем да си спомним, че през 67-68 и другите години на миналия век в Европа имаше „Комуна 1“ и „Комуна 2“ и множество техни дубликати, и доколкото ми позволява паметта, не беше неприятно да пребиваваш там, независимо от обречеността им с възрастта. А че това, което се случи в Розово, няма нищо общо с идеология, каквато и да е тя, е очевидно. То е по-скоро реакция на хората срещу провежданата политика, за която никой не ги е питал, но им е натрапена от управляващите по геополитически съображения от две поредни правителства.

Нека си припомним – имаше „Арабска пролет“, която доведе до дезинтеграция в Либия, в Египет след една година управление на „Мюсолманските братя“ военните отново дойдоха на власт. В Сирия нещата прераснаха в гражданска война, която може да се нарече и интервенция на Саудитска Арабия, Катар, Турция и САЩ, посредством подставените лица на джихадистите. И както при всички войни в Близкия Изток, реалната причина е за нефт и газ и стратегическите направления са представени в случая като противоречия между сунити и шиити. Тогава в българските медии се написаха много думи за тиранина Асад, но имаше и един министър на външните работи, Николай Младенов се казваше, който още преди Съединените щати да формулират идеята за „Приятели на Сирия“(впоследствие от нея нищо не се получи) се включи в инициативата и дори организира в България среща на сирийската опозиция, която както тогава, така и сега се състои от Ал Кайда и и други чуждестранни наемници. Наистина, след тази своя активност, Младенов отиде на добре платена длъжност в ООН, но войната в Сирия продължава, без реално да се дискутират причините, които са я породили (преговорите по темата замряха). Резултатът – близо два милиона бежанци, предимно в страните от региона, докато в богата Европа като че ли няма особен ентусиазъм да се прояви солидарност.

Управляващите в България, без страната да има каквато и да е готовност, решиха да приеме контингент бежанци, и точно това решение създаде настоящия проблем. Пък твърдят, че жителите на Розово били виновни. А варианти за алтернативна политика съществуваха. На времето при косовската криза Иван Костов отказа да приеме бежанци и никой не го нарече фашист.

Но днес, изглежда нещата са се променили и почти в един глас българските медии заговориха за ксенофобия и фашизъм и дори се появяват призиви за наказателна акция на държавата спрямо недоволните жители на Розово. Няма значение, че никой не оспорва принципа за самоуправление на общините по въпроси от местно значение. Това, което явно е вбесило формиращите общественото мнение е, че има хора, които не само мислят различно, но и са дръзнали като група да изразят своето отношение. Нещо, което се случва въпреки униформените позиции, натрапвани чрез всички канали за информация. Следователно, ситуацията излиза извън контрол, и за това несъгласните трябва да бъдат заклеймени като фашисти, а даже и като нехристияни, за да не бъде примерът им заразителен и в други населени места да престанат да повтарят натрапените от управляващите посредством медиите стереотипи за случващото се в света. При това е очевидно, че на морализаторите лепящи етикети, не им пука за бежанците. Защото ако някой има намерение да реши проблем с бежанците, първо трябва да направи нещо за прекратяване на войната в Сирия и страната да се стабилизира, за да има надежда за тези хора да се завърнат в родината си. А не да се повтарят пропагандните лозунги на ангажирани в конфликта, понеже по този начин се убиват и останалите малко в употреба морални категории. И остават само лъжи и лицемерие.

Това, което най-много ме безпокои е, че независимо, че проблемът е дело на политиците, тяхната реакция се приравнява на нивото на медиите, като в морализаторски тон, кога по-еднозначно, кога по-завоалирано се осъждат жителите на Розово. За институциите е ясно – те искат да се харесат извън страната. Но политическите партии, които създадоха проблема с бежанците, мълчат. Чакат темата да се забрави. До следващия конфликт. А най-смешното е, че разните му там самонарекли се патриоти, които по телевизионните екрани си късат ризите за националните интереси и по презумпция първи трябва да изразят позиция, тях никакви ги няма. Явно са създадени, за да компрометират темата. И както по всичко личи, проблемите с бежанците ще останат за жителите на различните населени места, които паралелно с безработицата и беднотията, ще трябва да решават и този въпрос. Колкото до политическия елит, той ще прави всичко възможно да изглежда на правилната страна и ще заклеймява всекиго с различно мнение. При това ще заклеймява с всички познати морални категории. И българският народ ще търпи, вместо да им рече: Майната ви бе, лицемери!

От faktor.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!