fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Жителите на Розово не са фашисти

Време за четене: 5 мин.

Мирослав Дърмов

Безкрайно верни са думите на Иван Костов, че в България всички сме братовчеди. Например, дядо ми Минчо преди много, много години е роден в привляклото вниманието на медиите днес село Розово, Казанлъшко. Е, напуснал го е още преди Първата световна война и доколкото знам, във времето се е връщал само на гости на сестрите си. И аз имам братовчеди там, макар че съм посещавал китното селце само веднъж, през зимата на 1973-та, по инициатива на бате Таньо, който искаше да ме запознае с роднините. Затова не ми е особено приятно, когато медиите наричат жителите на селото „фашисти“, а отделни „обяснители на прехода“ говорят за „битов фашизъм“. Просто хората там не са такива. Те са обикновени българи – като всички нас. Ако искаме да бъдем обективни, следва да кажем, че по начина, по който мислят жителите на Розово, разсъждават може би 90% от жителите на малките населени места (и не само те), върху които държавата стовари проблема със сирийските бежанци. Без да ги предупреди, без да иска тяхното мнение.

Колкото за „битовия фашизъм“, независимо че това е абсолютна глупост, авторът на тази сентенция би могъл да разшири тезата си с „битов либерализъм“, „битова демокрация“, а защо не и с „битов комунизъм“. Но ако приемем, че комунизъм произлиза от комуна, можем да си спомним, че през 67-68 и другите години на миналия век в Европа имаше „Комуна 1“ и „Комуна 2“ и множество техни дубликати, и доколкото ми позволява паметта, не беше неприятно да пребиваваш там, независимо от обречеността им с възрастта. А че това, което се случи в Розово, няма нищо общо с идеология, каквато и да е тя, е очевидно. То е по-скоро реакция на хората срещу провежданата политика, за която никой не ги е питал, но им е натрапена от управляващите по геополитически съображения от две поредни правителства.

Нека си припомним – имаше „Арабска пролет“, която доведе до дезинтеграция в Либия, в Египет след една година управление на „Мюсолманските братя“ военните отново дойдоха на власт. В Сирия нещата прераснаха в гражданска война, която може да се нарече и интервенция на Саудитска Арабия, Катар, Турция и САЩ, посредством подставените лица на джихадистите. И както при всички войни в Близкия Изток, реалната причина е за нефт и газ и стратегическите направления са представени в случая като противоречия между сунити и шиити. Тогава в българските медии се написаха много думи за тиранина Асад, но имаше и един министър на външните работи, Николай Младенов се казваше, който още преди Съединените щати да формулират идеята за „Приятели на Сирия“(впоследствие от нея нищо не се получи) се включи в инициативата и дори организира в България среща на сирийската опозиция, която както тогава, така и сега се състои от Ал Кайда и и други чуждестранни наемници. Наистина, след тази своя активност, Младенов отиде на добре платена длъжност в ООН, но войната в Сирия продължава, без реално да се дискутират причините, които са я породили (преговорите по темата замряха). Резултатът – близо два милиона бежанци, предимно в страните от региона, докато в богата Европа като че ли няма особен ентусиазъм да се прояви солидарност.

Управляващите в България, без страната да има каквато и да е готовност, решиха да приеме контингент бежанци, и точно това решение създаде настоящия проблем. Пък твърдят, че жителите на Розово били виновни. А варианти за алтернативна политика съществуваха. На времето при косовската криза Иван Костов отказа да приеме бежанци и никой не го нарече фашист.

Но днес, изглежда нещата са се променили и почти в един глас българските медии заговориха за ксенофобия и фашизъм и дори се появяват призиви за наказателна акция на държавата спрямо недоволните жители на Розово. Няма значение, че никой не оспорва принципа за самоуправление на общините по въпроси от местно значение. Това, което явно е вбесило формиращите общественото мнение е, че има хора, които не само мислят различно, но и са дръзнали като група да изразят своето отношение. Нещо, което се случва въпреки униформените позиции, натрапвани чрез всички канали за информация. Следователно, ситуацията излиза извън контрол, и за това несъгласните трябва да бъдат заклеймени като фашисти, а даже и като нехристияни, за да не бъде примерът им заразителен и в други населени места да престанат да повтарят натрапените от управляващите посредством медиите стереотипи за случващото се в света. При това е очевидно, че на морализаторите лепящи етикети, не им пука за бежанците. Защото ако някой има намерение да реши проблем с бежанците, първо трябва да направи нещо за прекратяване на войната в Сирия и страната да се стабилизира, за да има надежда за тези хора да се завърнат в родината си. А не да се повтарят пропагандните лозунги на ангажирани в конфликта, понеже по този начин се убиват и останалите малко в употреба морални категории. И остават само лъжи и лицемерие.

Това, което най-много ме безпокои е, че независимо, че проблемът е дело на политиците, тяхната реакция се приравнява на нивото на медиите, като в морализаторски тон, кога по-еднозначно, кога по-завоалирано се осъждат жителите на Розово. За институциите е ясно – те искат да се харесат извън страната. Но политическите партии, които създадоха проблема с бежанците, мълчат. Чакат темата да се забрави. До следващия конфликт. А най-смешното е, че разните му там самонарекли се патриоти, които по телевизионните екрани си късат ризите за националните интереси и по презумпция първи трябва да изразят позиция, тях никакви ги няма. Явно са създадени, за да компрометират темата. И както по всичко личи, проблемите с бежанците ще останат за жителите на различните населени места, които паралелно с безработицата и беднотията, ще трябва да решават и този въпрос. Колкото до политическия елит, той ще прави всичко възможно да изглежда на правилната страна и ще заклеймява всекиго с различно мнение. При това ще заклеймява с всички познати морални категории. И българският народ ще търпи, вместо да им рече: Майната ви бе, лицемери!

От faktor.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!