Промяната не винаги означава прогрес

Норман Тебит*

Не може да гледаш с насмешка на законите на аеродинамиката. Много е лесно за един блогър да коментира повечето от заглавията на днешния ден. Мисля си, че е полезно да се изправи и да насочи погледа си към някои дългосрочни тенденции. 

Дейвид Камерън е свикнал да говори за разбитото британско общество, и дори Ед Милибанд, от време на време, произвежда социалистически шум по темата. Либералдемократите също признават, че има някои дълбоко вкоренени проблеми с които се сблъсква всяко правителство, което не може да ги реши като прехвърля цялата вина за тях на Брюксел. 

Като мъж на 80 години много добре разбирам, че ако кажа, че много от нещата в нашето общество бяха по-добри, когато бях млад, тези, които нямат представа за оново време ще ме заклеймят като изкуфял стар глупак, който живее в миналото. Трябва ли да предположа, че ако новия начин на организация просто не работи, и трябва да се върнем към стария, някои от бригадата – „всяка промяна е за добро” ще ме изобличат като безмозъчен реакционер неспособен на прогресивно мислене?

Да, същността на Дарвинизма не е в това, че новото трябва да смени старото. Видовете, които правят грешни промени в отговор на променящата се среда имат същата съдба, като тези, които въобще не се променят. В крайна сметка има много добри и успешни видове, които едва са се променили за милиони години. 

Колкото до човека, правилният подход е класическият консервативен подход.  Така е, когато не е необходимо да се променя, необходимо е и да не се променя. В последните години сме свидетели на твърде много безмислени промени,  които безмилостно разделят следствието на действията, от самите действия.

Това се случва на всички нива на човешко управление.

Да си дебел, най-общо, се смяташе за причинено от прекомерно ядене.  В наши дни затлъстяването се приема за медицински проблем или „епидемия”. Краденето от магазини си беше кражба. Днес, в най-лошия случай е шоплифтинг, гражданско нарушение или „зов за помощ”. Без съмнение понякога е зов за помощ… но не винаги. Както видяхме миналото лято, тълпа разбиваше магазини, изнасяше стоките и запалваше сградите, но в наши дни това не е погром, нахлуване, организиране на обир, насилничество и палеж,  а по-скоро изразяване на „политическа позиция”. 

Независимо от нарастналите разходи за образование се сблъскваме с вълна от неграмотност,  липса на базови знания по математика и безхаберие от наука и история сред завършващите училище. Означава ли това, че култа къум центрираното около детето образование е провал? Когато добрите ученици се задържат, изоставащите ще ги следват, защото те не искат да останат далеч назад. Още нещо, ако не привличаме  добрите ученици в класните стаи, те ще намерят някои извънкласни занимания (вероятно лидерство в улични банди) чрез които да се отличат. 

Защо, можем да се запитаме (както направи Дънкън Смит), в наши дни имаме наследствена безработица в семейства, където от две или три поколения никой никога не е работил легално?

Възможно ли е да сме създали свят пълен с извратени поощрения при който случаи на незабавно удовлетворение, дори без дългосрочна полза, най-лесно се постигат чрез анти-социално поведение? Ако е така, идеята да се помисли за връщане към миналите начини за решаване на проблемите не е толкова лоша. В края на краищата, телесното наказание, според моя опит рядко използвано, по-добро или по-лошо е от това при което училители могат да бъдат физически атакувани и преподаването да е на второ място след опитите за въдворяване на ред?

Подобни размишления не ограничават поведението на финансово или социално непривилигированите. Излишъците на банкерите могат бързо да се променят за добро, ако повече от тях застанат лице в лице с криминалното правосъдие. Нито политиците ще могат да избягат от тяхната отговорност за създаването на вяра, че отговора на въпроса, „трябва ли да направя това?” е повече или по-малко „да, ако мога да си тръгна с него”. 

Може би моите виждания са оформени, не само от това, че съм израстнал в по-трудни времена, но от моята професия на летец. Ние авиаторите сме научили неумолимите закони на аеродинамиката и на често фаталните последици от претенцията, че може да им се надсмиваш, да ги пренебрегваш или да ги променяш. И ние се научихме да се вслушваме в тези, които бяха оцелели по-дълго от нас в тази непрощаваща среда.

От ljubovalkov.blog.bg

Лорд Норман Тебит, Барон на Чингфорд е един от най-извесните британски консервативни коментатори и политици. Министър в кабинета на Маргарет Тачър и бивш председател на Консервативната партия. При атентат на ИРА е ранен, а съпругата му остава инвалид за цял живот. 

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ