fbpx

Нелогичното дело на Константин и Методий

На 11 май вече отбелязахме паметта на светите братя Константин (с монашеско име Кирил) и епископ Методий, който се изпотяваше, когато се препира с простаци. Изглежда днес отбелязваме пак същото, но от по-различна гледна точка. Днес си задаваме въпроса: “Какво са искали да кажат свв. Кирил и Методий, изобретявайки буквите?” (вж. за сравнение крилатия въпрос: какво е искал да каже авторът?). Днес цял ден поети и поетеси, учители, журналисти, научни работници и други интелектуалци ще публикуват глаголици във фейсбук, ще ви говорят колко ГОЛЯМО е Кирило-Методиевото дело и какво е ЗНАЧЕНИЕТО му за днешния Българин (онзи, знаете си го). Ще ви кажат за славянската култура и за това как по всяка вероятност майката на братята е била славянка, ще ви кажат с просълзени очи за духовността, каквото и да разбират под “духовност”, ще намекнат за Moravia Magna, ще ви кажат (този път с присвити очи) за изтънчената византийска дипломация, за ментора на св. Константин – патриарх Фотий, поръчителя на “Кирило-Методиевото дело”, – а може дори и за Фотиевата схизма (863-867), ако решат да ви впечатлят малко повече. Но каквото и да ви кажат, празнуването ще си остане нелогично.

Какво означава нещо да е логично? Вероятно ще кажете, че въпросното нещо е такова, когато се развива по определена логика. Да, това също. Но в основата си нещо да е логично означава в него да има логос. Логосът е творческият промисъл, който придава смисъл на всичко сътворено. Обикновено превеждаме думата “логос” (λογος) като “слово”. И когато отбелязваме т. нар. “Кирило-Методиево дело”, ние празнуваме не толкова буквите, не толкова азбуката – сама по себе си гениално изобретение и то не толкова заради графиката, колкото заради парадигмата на фонемите (как само го казах, а?), – колкото словото. Днес е празник не на нещо друго, а на словото. И ако ми позволите, ще го напиша даже така: Словото. С главна буква. Защото докато словото (с малка буква) са нашите облечени в думи мисли, то Словото (с главна буква) не е нещо, а Някой, втората ипостас. Всичко, от което Словото е пропъдено, е нелогично.

Защо братята Кирил и Методий създадоха буквичките, деца? Всяко пионерче навремето щеше да ви отговори: “за да пишем думичките “мама”, “Ленин” и “мир”!”. За съжаление подобен отговор ще получите в повечето случаи и днес, като може би само думичките ще бъдат различни: “толерантност”, “Грета Тунберг” и “зелен пакт”. Колко е хубаво, деца, да можем да пишем тези работи със свои собствени буквички, различни от буквичките на другите деца по света, които, както знаете, ако всичките се хванат за ръце, ще опашат екватора! Затова: върви, народе възродени! Върви и ти да опашеш екватора с тънките ръчички на своите деца, защото и те са деца на майката земя, нищо че чужда е за тях кърмящата ѝ гръд!

Майтапа настрана. Свв. Константин (Кирил) и Методий не създадоха “буквичките”, за да пишем с тях глупости в бъдещето, а за да се преведе Библия и специално книгите, необходими за богослужението на един език, за който в случая няма да придиряме дали ще се нарича старобългарски или славянски. Преводът на Библията на различни езици – на готски от Вулфила, на латински от св. Йероним, на новонемски от Лутер и т.н. – е жизнено важен, за да стигне чрез езика Словото до човеците. Днес Библията, благодарение на няколко сърцати организации, е преведена на всички езици, тъй че никой няма извинение и не може да каже “ама аз не знаех”. През 2015 Библията биде преведена даже и на морзовата азбука от българката Доротея Асенова Трифонова и никой не може да ни отнеме тази гордост.

Защо е важно да се знае за Словото? Защото Слово, Истина, Добро, Красота са все имена на една и съща ипостас, на една и съща Личност. Ако не знаем за Словото, не знаем нито за света, нито за себе си, защото истината е скрита от нас под дебел слой лъжа. Скрита е истината за човека и света. И лъжата, под която е скрита, ежедневно се прокламира гръмогласно чрез най-модерни технологични приспособления. Защото лъжата е сладка и е по-лесна от истината. Лъжата казва, че усилието е излишно и че стремежът към съвършенство е губене на време. Но понеже този стремеж е вроден у човека, лъжата не го отрича изцяло, а подменя истинската му цел – уподобяването – с измислени цели като това да изядеш най-много люти чушки за най-малко време, да свириш на пиано с крака или да умножаваш наум шестцифрени числа. Никой светец днес не може да събере публиката на Худини. Лъжата казва също, че смъртта е край на всичко и каквото грабнеш преди нея – това е. “Carpe diem! – провикна се езичникът Хораций в далечната 23 г. пр. Хр. – Грабни мига, наслаждавай се!”. Който повярва на лъжата, вече е мъртъв и преди смъртта. Затова е важно да се знае за Словото, защото то е не само истина, но и живот.

Днес би трябвало да празнуваме не буквите, не азбуката, а познанието си за Словото. Истината и Живота чрез Словото – това има смисъл да празнуваме днес. И го знаем, слава Богу! Да празнуваме предоставената ни преди 1135 години възможност всички да познават Словото, защото Словото е истина, а когато познаете Истината, Истината ще ви направи свободни (Иоан 8:32)! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.