Георги Ангелов
В последно време плоският данък стана предпочитана цел за политико-идеологическа атака. На него се приписват всякакви грехове – от провала на прехода, през създаването на олигарси до обедняването на населението по време на икономическата криза. Едва ли не плоският данък е виновен за всеки проблем на последните 25 години, въпреки че е въведен само преди няколко години!
По-високи ставки
Отмяната на плоския данък не означава липса на облагане на доходите – точно обратното. Държавният бюджет в настоящия момент не може да си позволи да загуби над 2,3 млрд. лв. приходи, които получава от плоския данък – следователно, ако няма плосък данък от 10%, ще има друг вид данък върху доходите, с по-високи ставки на облагане.
Преди въвеждането на плосък данък през 2008 г. в България действаше т.нар. прогресивен данък със ставки между 20 и 52% в различните години. Тъй като прогресивният данък е по-неефективен в събирането на приходи, при него ставките са значително по-високи, отколкото при плоския данък, за да се съберат същите приходи. Именно затова във всички години от началото на прехода до 2008 пределните ставки на облагане бяха значително по-високи, което от своя страна доведе до създаване на голяма и устойчива сива икономика.
Привърженици на марксистки идеи ни убеждават, че като премахнем плоския данък и увеличим ставките за хората с по-високи доходи, резултатът ще бъде един чуден рай на социална справедливост, ниско неравенство и просперитет. Щеше да е хубаво, но практиката показва точно обратните резултати, включително българската практика.
Преди въвеждането на плоския данък имахме точно такава система – прогресивно облагане с нарастващи ставки. Това се отнася особено силно за 90-те години. Например, през 1993 г. в България имаше 9 различни ставки за облагане на доходите – най-ниската беше 20%, а най-високата беше цели 52%.
Макар че броят на ставките беше малко стеснен след това, през целия период на 90-те години имахме подобни високи и прогресивни ставки за облагане на доходите. Какъв беше резултатът? Точно през 90-те години България преживя период на дълга стагнация, икономическа криза, хиперинфлация, фалит по външния дълг. Нещо повече – именно през 90-те години неравенството отбеляза най-голямо увеличение, възникна сивата икономика и олигархията. Всички индикатори за бедност и неравенство се влошиха. Високите прогресивни ставки на облагане не доведоха нито до просперитет, нито до социална справедливост, нито до спад на неравенството. Факт.
Именно заради този провал на прогресивния данък започнаха данъчни реформи, които постепенно намалиха броя и нивата на ставките и в крайна сметка позволиха въвеждане на плосък данък от 10%. Отмяната му ще ни приближи към проблемите на 90-те.
Балансът
След близо 20-годишно лутане фискалната политика успя да намери приличен баланс между нуждите на държавния бюджет и тежестта за данъкоплатците. От една страна, държавният бюджет се опитва да получи повече данъчни приходи, т.е. има натиск за високи данъчни ставки. Но, от друга страна, твърде високи данъчни ставки водят до проблеми за икономиката и стимулират избягването на данъците, т.е. прекаленото облагане води до обратен резултат, по-малко приходи в бюджета.
Плоският данък е един добър баланс между тези две противоречиви цели – той е достатъчно нисък, за да не тежи много на данъкоплатците и да стимулира плащане, а в същото време събира повече приходи за бюджета. Дори в последните години на криза, когато повечето данъци отбелязаха спад, приходите от плоския данък се увеличават практически всяка година. Ако и другите данъци и акцизи се справяха като плоския данък, въобще нямаше да имаме каквито и да е бюджетни проблеми и недостатъчно ресурси за публичните услуги. Събираемостта при плоския данък е добър пример, който трябва да се повтори и при другите данъци.
Плоският данък и богатите
Приходите от данъка върху доходите се запазиха на същите нива като дял от брутния вътрешен продукт след въвеждането на плосък данък – въпреки значително по-ниската ставка на облагане и въпреки световната икономическа криза. В същото време данните показват, че много повече хора с високи доходи декларират и плащат данък върху тях.
През 90-те години имаше високи ставки на облагане на богатите, но практически никой не декларираше висок доход и не плащаше тези високи ставки. Т.е. ефектът от тези високи ставки беше нулев. Обратно, постепенното намаление на данъчните ставки в периода между 2001-ва и 2005 г. и въвеждането на плосък данък през 2008-а доведе до огромно увеличение на броя на богатите хора, които декларират и плащат данъци върху реалните си доходи.
При висок и прогресивен данък през 2001 г. едва 8 човека са декларирали доход над 1 млн. лв. годишно, докато през 2011 г. вече 227 души декларират подобен доход. Плоският данък успя да обложи хората с високи доходи – нещо, което преди това не се беше случвало. Плоският данък не е намалил облагането на богатите – всъщност той за първи път успя да обложи богатите.
Плоският данък и бедността
Някои твърдят, че като отменим плоския данък и го заменим с по-високи и прогресивни ставки, бедността ще намалее. Тези твърдения показват непознаване на начина, по който функционира данъчното облагане на доходите в България.
За разлика от други страни в България данък върху доходите плащат само работещите. Всички останали са освободени от облагане на доходите, включително пенсионери, безработни, социално слаби. От следващата година от данък ще бъдат освободени и работещите с доход до минималната заплата. Т.е. близо две трети от населението е освободено от плащане на плосък данък, като тук се включват групите с най-голяма концентрация на бедност.
Според данните от статистиката най-голяма концентрация на бедните има сред безработните, пенсионерите и неактивните, т.е. хората, които са извън пазара на труда и не плащат данък върху доходите. С други думи, каквито и промени да се правят в облагането на доходите, това няма как да намали бедността, защото мнозинството бедни така или иначе не плащат никакъв данък.
Борбата с бедността изисква икономически растеж, повече работни места, инвестиции в образование и квалификация. Нито един от тези фактори няма да се повлияе положително от отмяната на плоския данък и замяната му с по-високи ставки. Всъщност въвеждането на прогресивно облагане ще удари хората с високо ниво на образование (висшисти, компютърни специалисти, лекари и пр.) и ще увеличи темповете им на емиграция – нещо, което по никакъв начин няма да помогне на икономиката на страната.
За съжаление вместо да дискутираме реални мерки за икономически растеж и борба с бедността, в момента идеологически се залита към “лесни” решения като отмяна на плоския данък, които доказано няма да решат никакъв проблем. Може би е крайно време да осъзнаем, че идеологията никога не решава проблеми – тя ги създава.
От trud.bg
