fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

(Необявената) война срещу бизнеса

Време за четене: 5 мин.

Проблемите не винаги имат един унифициран произход или катализатор, нито пък винаги имат своето единствено решение. Особено в политиката.

Проблемът с необявената война срещу българския бизнес, например, която се води особено отчетливо в последните месеци, е породен от няколко основни причини:

Много от българските партии всъщност НЕ са политически. Липсата на идеология и на политическа доктрина поражда хаотични ходове, а усещането за фалшификат води до непрестанен подтик към популизъм, с който отново да бъде спечелено одобрението на широките народни маси. А те отново да гласуват за поредната група по интереси, облечена в някакво име, лозунг и цвят.

Много от политиците ни НЕ са хора, успели в живота преди кариерата си в политиката. Не са хора, които са гледали живота и бизнеса от гледната точка на човек, който заради вярата в собствените си сили е заложил имуществото, парите и името си в името на някакъв бизнес. Хора, които внасят в хазната, а не я източват. Хора, които разкриват реални работни места, а не се занимават с назначения на съпартийци.

Много от политиците ни НЕ са хора, които имат склонността да правят смели промени, макар и същите потенциално да застрашават поста им, преизбирането им, кабинета им и служебната им кола. Страхът, че извън кабинета и без визитката с герба в джоба си, ще се превърнеш в никой, е сковал от години политическата класа и администрацията ни. Която администрация, бидейки анонимна сива маса, за която абсолютно никой не е гласувал, успява елегантно да бламира всяка една избрана от народа власт.

Проблемите, изброени по-горе, са базовите причини поради които т.нар. преход се проточи, създаването на средна класа в България се отложи, гражданите от малките населени места и цели региони на България се демотивираха и изгубиха в новата реалност, а това накъде всъщност отиваме и как всъщност трябва да изглежда една справедлива, просперираща и привлекателна България остана мистерия – неразбираема и необяснена.

Затова и стана някак нормално политици, представящи се за десни, да прокламират национализация, отнемане от страна на държавата на частни бизнеси и засилване на контрола и регулациите чрез създаване на още администрация.

Затова и стана някак нормално в Дневник, издание на Капитал /забележете/, да излизат дълги и изпълнени с лъжи и пропаганда анализи, които наричат частните инвеститори „изедници“.

Мигар частният бизнес изяде народната пара /докато всъщност само той я създава/, а не мечтаните от левичарите държавни хрантутници, зовящи се контрольори, регулатори и администратори

Стана нормално поредната община да протестира срещу поредната инвестиция и да си иска чистата природа, в която да развива туризъм, който никога досега не е развивала. Стана нормално и градската интелигенция да пляска и подпомага тези малки „победи“, въпреки че справедливостта поставя въпроса „длъжни ли сме ние да дотираме община Х със 70% от бюджета й всяка година, ако тази община упорито не желае да привлича инвестиции и да разкрива работни места?“

Сиромахомилската атака срещу бизнеса от страна на синдикати, зелени и червени /често е едно и също/ и всякакви други активисти лесно намира своето топло посрещане от страна на същите тези демотивирани и озлобени от ниския си стандарт на живот широки народни маси. А те, от своя страна, са масовите избиратели. Което пък, съотнесено към политици без ясна идеологическа и политическа ориентация, лесно води до жалките опити да се яхне вълната на народното недоволство. И до това политиците, в някак естествения си стремеж да се харесат и да бъдат преизбрани, да се включат в хора на обявяващите частните предприемачи за „изедници“.

Проблемът? Проблемът е огромен.

Огромен, защото веднъж обявен за „изедник“, частникът става лесна плячка. Днес му отнемаш законната концесия за плаж. Утре му отнемаш законната концесия за добив на мрамор. Вдругиден му махаш законната сергия със сувенирчета от курорта. За капак вдигаш минималната работна заплата за да вдигнеш осигуровките, които той плаща на служителите си, оставяш добавката за стаж и продължаваш да наливаш пари в държавните му конкуренти, за които да дъмпингират, да работят на загуба, да се уреждат с „инхаус“ обществени поръчки от принципалните си министерства и да не си плащат данъците и осигуровките навреме не е никакъв проблем.

Което всъщност е точно обратното на това, което едно дясно управление би следвало да прави.

Защото на едно дясно управление би следвало да му е през шлифера за накърнените чувства на синдикатите, които отказват да приемат *истината* за търтеите и ще се жалват в ЕК от работодателите и предприемачите – тези, които всъщност генерират всички пари, които държавата преразпределя.

На едно дясно управление би следвало да му е през шлифера за накърнените чувства на съкратената администрация, която след изграждането на електронното управление ще се лиши на първо място от дребните /и не толкова/ рушвети, а на второ – от работното си място на прословутото гише с прословутите опашки и прословутите входящи номерца.

Дясното управление е управление, което е съюзник на предприемача, на средния и малък бизнес, на индивида, на единицата

Управление, което не иззема от всички според възможностите за да даде на всеки според нуждите. Управление, което е наясно, че развитата социална система е резултат от развития капитализъм и успешния частен бизнес, а не негов антипод.

И ако в повечето сектори на държавата и нейните власти – правосъдие, администрация, енергетика, регулации, има нужда от ясна политическа воля за законодателни промени и дълбоки реформи, то българският бизнес има нужда само от едно: Да бъде оставен на мира.

Резултатите са видими с просто око – средните доходи за последните 8 години са се увеличили над два пъти, на фона на тъжните 0,6% годишно, за които клетите синдикати ще се жалват на „европата“.

И тези пари са създадени от „изедниците“. Държавата просто преразпределя. Точка.

Споделете чрез

Предишен

Следващ