НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Как “неолибералното зло” погълна “новите леви”

Време за четене: 4 мин.

Когато преди няколко години беше издадена книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“, просветената лява интелигенция я припозна за своя Библия и започна да я проповядва като флагман на борбата срещу неолиберализма. Основната теза на книгата е, че за всички несполуки на българския преход са виновни „неолибералният модел“, който според авторката се налагал в страната ни от 1990 година насам и неговите поддръжници от различните неправителствени организации и институти, които по-късно бяха причислени към групата на „соросоидите“.

Достена Лаверн със сигурност е права, че неолибералният модел има много недостатъци. Проблемът на тезата й е че, този модел беше развит в САЩ и още няколко държави с дълбоки капиталистически традиции. В България той никога не е съществувал и най-вероятно никога няма да съществува, така както страната ни никога няма да заприлича на САЩ и която и да е страна възприела неолиберализма. България има дълги традиции в държавния контрол над икономиката и един от основните проблеми на българския капитализъм не е прекалената свобода за бизнеса, а огромното количество регулации и закони, които носят само корупция и беззаконие. България се управлява от силно централизирана държава, която не е в състояние да упражнява огромната си власт. Този модел не е нито неолиберален, нито социалистически, нито капиталистически. Това е обикновен хаос, съчетан с огромни количества безотговорност и морална деградация на обществото.

В течение на битката между вдъхновените от Лаверн български извънсистемни социалисти и техните противници „неолиберали“ в основна разделителна линия се превърна плоският данък. Същият който беше въведен докато министър-председател беше социалистът Сергей Станишев. Последната констатация е най-голямото доказателство, че войната между просветените социалисти и експертите-неолиберали е виртуална и на моменти дори налудна. Тази война беше интересна за наблюдение единствено, защото наподобяваше дебатите, които се водят в далеч по-цивилизовани страни от нашата, където споровете между неолиберали и социалисти са действителни и лежат на дълбоки основания. Силата на „новите леви“ беше в  това, че наред с канонадата от думи срещу всичко, което те наричат неолиберално, дясно, капиталистическо и буржоазно, на сериозна атака от тяхна страна беше подложен и основният стожер на българския социализъм БСП. Социалистическата партия беше наричана „хайверена левица“, а лидерът й Станишев беше обвиняван в подмяна на социалистическите идеали с неолиберални залитания.

Това не е далеч от истината, но няма никакво значение, защото красивата война между „новите леви“ и „старите неолиберали“ прикрлючи с победа на последните преди няколко седмици. Тогава Достена Лаверн зае петото избираемо място във водената от автора на плоския данък Серегей Станишев евролиста на БСП. На едно място пред нея застана бизнесменът Петър Курумбашев, който далеч повече  олицетворява капиталистическото начало, отколкото социалистическото. За БСП попадането на Лаверн в листата беше добър ход. Той първо тушира критиките на „новите леви“ и след това даде възможност на Сергей Станишев да замете под килима либералния си уклон и по време на кампанията да се изявява като убеден социалист, който иска да одържавява икономиката и дори да премахва плоския данък, който сам въведе. В същото време подръжниците на Лаверн бяха принудени да замълчат и да се правят, че не виждат как тяхната вдъхновителка е станала част от „хайверената левица“ и „неолибералния модел“.

Днес, в качеството си на кандидат за евродепутат от БСП, Достена Лаверн продължава да говори срещу „неолибералното зло“. Решаващата подробност е, че следващия месец тя ще седне в европарламента до колегата си Петър Курумбашев и няма да се отличава от него с нищо. Може би влизането й в официалната политика има основания, но то показва, че високите идеали и патетичните идеологеми свършват с първата добра оферта за политическа кариера. Поглъщането на Лаверн от „неолибералното зло“ изглежда като предсказание за съдбата на социалистическата идея, която става все по-размита, фалшива и податлива към опитомяване. Това е добра новина, защото едно престъпно и мащабно недоразумение, каквото е в същността си учението на Маркс, приключва съществуването си. То ще бъде капитализирано от своите най-големи апологети, а те от своя страна ще имат задължението да се преструват на истински загрижени за работническата класа, която все по-малко ще се връзва на лъжите им. Това е и причината всички радикални леви движения от типа на „Окупирай Уолстрийт“ да приключат без да са родили каквото и да било. Изводът е, че този път комунизмът си отива преди да е дошъл. И Слава Богу!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!