НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Неудобните въпроси към Партиите на дъгата

Време за четене: 3 мин.

През месец юли публикувах статия, озаглавена “Защо нямаме нужда от нова дясна партия или коалиция”. В нея застъпих тезата, че евентуално обединение между ДСБ и Да,България, както и на съпътстващата ги група от по-малки партии, няма да донесе очакваните резултати, а дори напротив, ще е стъпка напред към политическото обезличаване и забвение.

Месецът е ноември и можем спокойно да отсъдим, че прогнозираните резултати са налице, а с това и продължаващата липса на нужда от създаване на нова дясна партия или коалиция. Разбира се, подобно на всички шаманстващи анализатори и моята прогноза се оказа частично грешна, най-вече в частта с определението “дясна партия”. И в най-смелите си мечти не си бях представял, че архитектите на това ново обединение на “градския електорат” ще се отрекат от единствената си обща черта досега, а именно претендирането към гласовете на традиционната градска десница.

Какво обаче виждаме днес? Наскороизбраният лидер на ДСБ Атанас Атанасов отговаря на въпрос защо ще се обединява с диаметрално противоположни в идеологическо отношение партии с контравъпрос:

“Кражбата каква е? Лява или дясна?”

Идеологът на максимата “няма ляво, няма дясно” и лидер на Да, България Христо Иванов отговаря на почти същия въпрос:

“Партиите, за които става дума, има центристи сред тях, има десни, има хора с друга политическа ориентация”.

Първо и важно уточнение, което трябва да направим към г-н Иванов е, че не би трябвало да се срамува да нарече тази “друга политическа ориентация” лява, след като го желае със сърцето си. Срамът, който вероятно ще понесе, ще е временен, но облекчението от поставянето на картите на масата си заслужава неудобството.

Нека за момент се опитаме да игнорираме въпросите за това каква част от десните избиратели ще гласуват за партии, които отричат правото им на идеологическо самоопределяне. Да оставим настрана и колко от партийните членове на формация като ДСБ ще са съгласни имената им да са редом до тези на левичарите.

Нека бъдем по-практични и да зададем въпроса – ами ако се получи? Ако по незнайни стечения на обстоятелствата обединението от “5 партии” (а вече са и повече), които за удобство ще наречем 5+ Партии на дъгата, се окаже приемлив вариант за отегчените от простащината на БСП и ГЕРБ електорат? Ако се окажат допустима алтернатива на разочарованите от лъжепатриотичните формации? Ако броят на колоездачите надхвърли този на собствениците на автомобили и надделеят над пропагандата на Веселин Марешки? Ако затворим очи и си представим, че Манифеста надделее над Мафията и утре на власт дойдат Партиите на дъгата?

Колко точно часа ще са необходими, за да се установи, че всъщност има дясно и ляво, че тези изконни понятия, с които новополитиците у нас така небрежно жонглират, всъщност стоят в основата на всяка демократична политическа система? Когато това имагинерно мнозинство изчерпа законотворчеството по отношение на мафията, все пак ще му се наложи да приема и бюджет, нали така? Че дори и данъчно и социално законодателство? И там ли няма да има ляво или дясно?

Едва ли авторитети като Атанас Атанасов, Радан Кънев и Христо Иванов не осъзнават написаното дотук. А след като го правят, трагичният извод е, че не ги интересува. Не ги интересува, защото знаят, че не могат да спечелят избори и да управляват страната. Затова са готови да продадат на безценица последните останали наченки на самоуважение от страна на десния електорат в България, само и само да се доберат до заветното парламентарно представителство, колкото и маргинално да е то. А веднъж попаднали там всички знаем какво да очакваме. Все пак и тримата изброени по-горе са били част от парламентарно мнозинство или правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!