Господин Кънев,
С вас не се познаваме толкова добре.
Гледам слайдовете на спрялата Алфа ТВ и не си мисля за вас.
Мисля си за коментарите под тях. Говоря си с хората – случайни, покрай работата, тези така презрени от жълтите павета „бакшиши“, журналисти, продавачът на цигари. Да, знам, че не е социологическо проучване.
На всички, които се интересуват поне малко, им е ясно.
Да, на всички тези, които хора, привърженици и зилоти от новата ви коалиция ежедневно обявяват за „селяни“, „тъпанари“ и „Бай Ганьовци“ им е ясно или поне имат инстинкта да видят зад поредната клоунада и мимикрия на добре познатите лица.
Но те далеч не са само клоунът Бареков и опитният политически скандалджия Сидеров.
Ребрандирането е широко заложено и в други. С вас ни разделя това, че навремето бяхте „по-скоро вляво от центъра“, а днес вече сте вдясно. Всъщност може да се каже, че Сидеров следва вашия светъл пример – от „никога коалиция“ до „коалиционно споразумение“, от „хем сме във властта, хем не сме в нея“.
Разделя ни това, че преди няколко години избрахте да насочите ДСБ към зелените ви приятели, а не към една патриотична коалиция, която както историята показва има далеч по-дълъг живот. И принципните подбуди едва ли са имали някакво значение. Това е политическа аматьорщина.
Със сигурност имаме неща, които ни обединяват – всъщност, може би дори повече отколкото вие имате със сегашните си коалиционни партньори. Но докато, вярвам, че Вашите подбуди може и да се искрени, много от техните не са. Докато Вие може и да вярвате във важността на институциите, други се опитват да сринат всичко, в което не са намесени. И всъщност дори не става дума само за държавните институции.
Виждам опасност, чрез бягството си от “мафията” и някакъв измислен авторитаризъм от Орбан и вечното плашило на Путин, да се озовете в лагера на новите болшевики – новия комунистически интернационал. Защото в лагера на вредните идиоти няма значение откъде ти спускат заповеди, които следваш като роб, без въпроси, със сляпо подчинение.
Вие говорите за силни институции, но отборът, към който принадлежите, не му пука за силата на институциите, а за силните („наши“) хора в институциите.
Вие говорите за отдалечаване от авторитаризма, но отборът, към който принадлежите, има проблем само с това, че не го налагат те.
Вие говорите за християнски ценности, но отборът, към който принадлежите, води най-голямата атака срещу тези ценности. По финансова линия.
Вие говорите за мошеници и крадци, но отборът, към който принадлежит, шантажира (успешно) всяко едно демократично избрано правителство за собствения си интерес, облечен в привидно правдива опаковка.
Със сигурност „Консервативните сайтчета със спомени за мъдри мисли и стари военни маршове “ нямат ресурса на RT или Sputnik. Нямат дори ресурса на партия или нов десен проект, дори нямат ресурса и на livestream от диванчето на Костов. Но въпреки това се справят далеч по-добре от тях.
Хората, които говорят за „хора на Борисов“, „хора на Путин“ са вашите „фенове“. Виждам ги – всеки ден, всеки втори коментар. Тези хора, са служители на вашата партия, които си регистрират фалшиви профили за да разпространяват откровени фалшиви новини с ясна цел. Тези фанатизирани сектанти са чудовищата, които ВИЕ създадохте. Вие, заедно с приятелите ви от едни цинични стенограми. Тези хора са откровени лъжци, кучетата на войната, които вашите лидери освободиха без никаква провокация – не ви приляга да позирате като онеправдана жертва.
Всичко това, всъщност е повече от политическа аматьорщина – това е пораженчество. Когато настава бурна радост, от повишение в социологическо проучване, проведено в бизнес парк в Младост от 0.7% – това е смехотворно. Когато най-високият ти политически хоризонт е минаването на 4% – това е пораженчество. Когато си загубил всякаква увереност в собствените си сили и си примирен със собственото си безсилие – това е пораженчество. Възприемането на константно мрънкане като modus vivendi – също. Което е нормалното и логично следствие от години на политическа аматьорщина.
Може би, все още не е късно. Клоуните, които се правят на нещо, което не са, идват и си отиват, но може би все още не е късно, да избегнете тяхната съдба. Защото както знаем:
Through victory, my chains are broken.
Отговор на https://radankanev.blogspot.com/2018/10/blog-post.html?fbclid=IwAR3HEWMlqeejdGc7QA462KlaXefWyRfCyp-mjRTmGgbZ5NZyCCycJXojpFQ
