Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията е повсеместно разпространена. Разликите са единствено в мащабите и че корупцията на политиците на влиятелните държави няма как да не се отрази по някакъв начин и на останалия свят.
Скандалът касае кандидата за президент на Демократическата партия Джо Байдън и неговия син Хънтър. Историята на пръв поглед не е нова – Тръмп от години твърди, че семейство Байдън е корумпирано, като основен аргумент за това се привежда фактът, че в периода между 2014 и 2019 г. (включително когато Джо Байдън е бил вицепрезидент на Обама) Хънтър е бил в надзорния съвет на украинската газова компания „Бурисма”. За своята практика Хънтър Байдън, който е повече известен с миналото си на наркоман, отколкото с професионалните си качества, е взимал месечна заплата от $50 000. Джо Байдън винаги е отричал да е обсъждал със сина си неговите дейности в чужбина, докато е заемал вицепрезидентския пост. Съответно липсата на доказателства за намеса от страна на кандидата на Демократите във вътрешните дела на Украйна досега е работила в негова полза.
Какво се промени тези дни? В сряда, на 14 октомври, New York Post (един от най-старите и четени вестници в САЩ) публикува поредица от имейли, които представляват кореспонденция между Хънтър Байдън и съветника на „Бурисма” Вадим Пожарски. В едно от писмата Пожарски пише следното: „Скъпи Хънтър, благодаря ти, че ме покани във Вашингтон и за това, че ми даваш възможност да се срещна с баща ти и да прекараме известно време заедно. Това е истинска чест и удоволствие”
Засега няма доказателства, че Джо Байдън е изпълнил обещанията на сина си Хънтър и че такава среща наистина се е състояла. Но няма и основания да се съмняваме в автентичността на имейлите. Как точно журналистите на New York Post са се сдобили с тях е странна история. Ежедневникът твърди, че компютърът на Байдън е бил оставен за ремонт в сервиз през април 2019 г. и че след като лаптопът е бил изоставен и непотърсен, собственикът на сервиза го е предоставил на ФБР, както и на личния адвокат на Доналд Тръмп – Руди Джулиани.
И ако случката е достатъчно скандална сама по себе си, още по-скандална бе последвалата реакция. Тъй като New York Post е една от малкото останали медии в САЩ с консервативен уклон (повечето симпатизират на Демократическата партия), не бива да ни изненадва, че реакцията към гафовете на Тръмп е с различна интензивност спрямо тези на Байдън. Напомням, че когато неправомерно изтече информацията, че настоящият президент на Щатите е платил данъци в размер на $750, медиите вкупом нарекоха случая „важна разследваща журналистика”, а противниците на Тръмп припадаха от кеф.
Когато обаче изтече кореспонденцията между Байдън и Пожарски, либералните медии в САЩ направиха всичко възможно историята да бъде потулена с възможно най-гнусните и недемократични средства. Веднага се задействаха механизмите на cancel-културата (линк към предходната ми статия: https://conservative.bg/anatomiya-na-cancel-kulturata/ ) – всеки журналист, който само дръзнеше да сподели линка към публикацията на New York Post в социалните мрежи, биваше незабавно заклеймен. Така за броени часове трендов хештаг в Туитър стана “MAGA Haberman” с цел остракирането на репортерката от New York Times Маги Хаберман. Хаберман никога не е била поддръжник на Тръмп – тя е писала много критични статии за президента, а през 2016 г. кампанията на Хилари Клинтън е определяла Хаберман за един от най-позитивно настроените към Демократическата партия журналисти. Пореден признак, че днес революцията изяжда децата си…
Това бе лошо, но не най-лошото. В заглушаването на историята се включиха Фейсбук и Туитър. Директорът по комуникациите на Фейсбук Анди Стоун написа, че „умишлено няма да пусне линк към статията на New York Post”, като тя ще бъде подложена на проверка от „независими партньори”, а междувременно нейният обхват в социалната мрежа ще бъде ограничен. Туитър (която е водещата социална мрежа в Щатите) отиде една стъпка по-далеч – линковете към New York Post бяха директно забранени не само за споделяне в публичното пространство, но дори на лични съобщения. Акаунтът на медията беше на свой ред блокиран в продължение на цяло денонощие, така че тя не можеше да качва материалите си в Туитър.
Самият аз съм критичен към настоящия американски президент Доналд Тръмп и най-вече спрямо начина, по който се отнася към науката. Привързаността му към някои конспиративни теории и недоверието спрямо академичния елит е основната причина САЩ да не се справя достатъчно ефективно с коронакризата. Тук обаче трябва да подчертая, че поведението на Тръмп си има своето обяснение, защото голяма част от представителите на американската академична общност са в лявата област на политическия спектър, съответно много от американските десни не са в състояние да се отърсят от подозрението, че науката е тежко идеологизирана. За голяма радост научният метод има ефективни защити от подобна идеологизация, но мнозинството хора не са наясно с тях. Това води до разпространението на „алтернативни факти” – т.е. на дезинформация.
И докато няма спор, че дезинформацията е вредно явление в демократичните държави, бруталното погазване на свободата на словото е истинска заплаха за демокрацията. Никога не съм си представял, че ще стана свидетел на подобни репресии срещу свободата на словото, типични за държави като СССР и Китай, да се случват не къде да е другаде, а в САЩ – държава, която дълги години бе еталон за свободата и пример за България, възпяна в евъргрийни като „Как ще ги стигнем?”.
Защо това се случва точно в САЩ, вече съм го описал в статията „Туитър срещу Тръмп” (https://conservative.bg/twitter-vs-trump/ ). Най-общо ще припомня, че Първата поправка към Конституцията на САЩ, гарантираща свободата на словото, се разпростира само до държавата, докато Фейсбук, Туитър и повечето печатни или електронни медии са частни компании. Дейността на социалните мрежи е постановена от Параграф 230 от дял V на американския Закон за телекомуникациите, който влиза в сила през 1996-та година. Директивата нарежда доставчиците на интерактивни компютърни услуги да бъдат третирани не като издатели, а като платформи или междинно звено, свързващо отделните потребители. Именно оттук идва проблемът – Фейсбук и Туитър сами си определят правилата кое съдържание може да се разпространява и кое не, гонят автори, цензурират статии– т.е. поведението им е изцяло като на издатели, въпреки че се ползват от имунитета на Параграф 230 за платформите.
Това е юридическата вратичка, която позволява на социалните мрежи да се държат по този начин, но същинската причина да се намесват така брутално в предизборната кампания, защитавайки определен кандидат и цензурирайки информацията, която може да наклони везните в полза на друг, е по-дълбока. Истината е, че голяма част от академичния елит на САЩ, технологичните компании в Силициевата долина, Холивуд и медиите открито симпатизират на Демократическата партия на САЩ. Достатъчно е да напомним думите на Лара Лоугън, бивша кореспондентка за програмата „60 Минути” по американския телевизионен канал CBS: „Факт е, че огромното мнозинство журналисти в тази държава са регистрирани Демократи. Колежите, от които идваме, са по сходен начин доминирани от една политическа идеология. Това има значение днес, тъй като репортерската работа е станала твърде едностранчива”. Лоугън отива още по-далеч с твърдението си, че медиите в САЩ са се превърнали в организирана пропагандна машина, която се преструва, че практикува истинска журналистика.
Срастването между една голяма управляваща партия и обществените структури е явление, типично за СССР и за държавите от Източна Европа, които все още се мъчат да избягат от тоталитарното си наследство. Това би следвало да е миналото, от което се отдалечаваме, а не бъдещето, към което западът се стреми. Да наблюдавам подобни процеси в САЩ е изключително плашещо.
През 2016 година се страхувах от перспективата Доналд Тръмп да стане президент на Щатите. И как можех да мисля иначе, след като много от либералните активисти насаждаха сред обществото, че Тръмп е фашист, който ще вкара света в Трета световна война? Естествено, нищо подобно не се случи. Нещата, които се случиха и ме ужасиха, дойдоха отляво. И няма бягство от тях, дори сред хобитата, които практикувам, за да се откъсна от проблемите на света. Като например компютърните игри. Как си помислихте, че реагирах, когато научих, че наетата от гейминг компанията Близард писателка Маделин Ру е расист и сексист, нееднократно заявила в Туитър, че не понася бели мъже? И когато феновете настояха за официална позиция от компанията по въпроса, такава не последва, а всички запитвания бяха цензурирани както от официалния форум на Близард, така и от повечето новинарски сайтове за компютърни игри.
Мисля, че е ясно какво бих предпочел да се случи в САЩ на 3-ти ноември. Дори и начело на държавата да е Доналд Тръмп, днес Демократическата партия притежава прекалено много власт. Предстоящите избори са за това тя да не се сдобие с още повече.
