НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Знакова българска премиера в Европейския парламент

Време за четене: 3 мин.

Нарочно създадох това тъпо заглавие и дълго мислих, преди да го отроня. Исках да е скучно, исках да не провокира и да не разпалва фантазията. Исках да е банално дотам, че да се нареди сред най-изтърканите клишета. Исках да е такова, защото текстът към него не е скандален, не поставя никакъв проблем и не изразява никакво възмущение. Текстът, който това заглавие предшества, е най-обикновено съобщение за нещо случило се миналата седмица в Брюксел.

По инициатива на българския евродепутат Светослав Малинов миналия четвъртък в сградата на Европейския парламент се състоя премиерата на документалния филм на Канал-1 „Златното сърце на София“. Филмът разказва историята на Храма „Св. Александър Невски“ – решението за неговото построяване и историческите събития, съпътствали осъществяването на идеята. Филмът разказва за архитектите, за иконописците, за мозайките, за сградата, за кубетата и камбаните, за криптата, олтара и царския трон.

Композицията на сценария представлява редуване на разказите на неколцина души. Разбира се, централна фигура сред тях е Предстоятелят на Храма Епископ Тихон. Богословската гледна точка към темата дава проф. Калин Янакиев, историческата – д-р Горан Благоев, а изкуствоведската – директорката на Градската художествена галерия в София Аделина Филева. Като гледаме филма, виждаме как хрумването за построяване на обикновен паметник на Руско-турската война от 1878 и то даже не в столицата, се развива и довежда до фактът на Дуомото на София – един от най-великолепните византийски храмове, център на духовния живот и символ на българското православие.

Наистина премиерата на филма беше „знакова“, както пише и в баналното ми заглавие, най-малко поради две причини. Първо, получи се едно много приятно чувство за историчност и континуитет. В модерната и внушителна сграда на Европарламента – съвсем нова институция, изповядваща старите ценности на хуманизма, любовта между хората и свободата на духа, – прозвучаха камбаните на една православна църква. На църква не толкова като сграда, колкото като съборност, църква от средата на 9 век, която е участвала още в спора за Филиоквето – българската. И, второ, поне за мен знаково е, че се правят такива филми във времена, когато доста членове на същата тази църква от 9 век са поизгубили чувството за нейната небесност и свързват чудесата на Теодор Тирон с конски кушии, а Св. Николай Мирликийски – с похапване на пълнен шаран. Възкресението на Лазар в съботата преди Влизането в Йерусалим за тях е, както пише в енциклопедията, „обичай с любовно-женитбен характер“, а в деня, когато се чества едно от най-мистичните събития в духовния свят – Възнесението, лягат до цвете росен и поставят до главата си дарове за русалките. Не е лошо, че старите народни обичаи са преплетени с църковните празници, но е малко тъжно, че гледаме на православието като на „бабешки“ суеверия, а не като на една от най-изтънчените философии, създавани някога от човешкия интелект и дух.

Аз дарове за русалките няма да оставя, нито ще се отдам на обичаи с любовно-женитбен характер. В същото време няма да се вайкам и за забравената мистичност, нито ще се правя на мъдрец, който назидателно размахва пръст в защита на духовното. Дори няма да кажа, че Картаген трябва да бъде разрушен, защото то се подразбира. Ще кажа само „Браво!“ на филма за „Александър Невски“, защото все някога и кисел мърморко като мен трябва да каже добра дума за нещо.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!