Интервю на Теодор Димокенчев за “Преди всички” по програма Хоризонт на БНР с водеща Веселина Миланова. Запис можете да слушате тук.
Акценти от редакцията на БНР:
Високоинтелигентни и образовани, граждани на света, човек може да се гордее, че тези хора са българи. Това не са наркодилърите от „Обеля“. Така заместник-главният прокурор Борислав Сарафов описа четиримата обвиняеми за криптоаферата Nexo. Стана ясно, че се водят преговори с една от най-големите международни одиторски компании, на която да бъде възложено извършването на цялостен одит.
В момента може да правим коментари по казуса единствено въз основа на пиар съобщенията на Прокуратурата и на Nexo. Това обясни пред БНР Теодор Димокенчев, който е магистър по Право и бизнес администрация, експерт в криптосферата и мениджър в голяма световна криптокомпания, отговаряща за предотварятяването на пране на пари в криптосферата.
Димокенчев смята, че Nexo се ползва от прокуратурата за пиар.
“Компанията обяви, че се изтегля от САЩ. Там е имало разследване на тяхната дейност на регулаторна почва”.
Криптоехнологиите са завоалирани зад един експертен език, поясни експертът.
“В криптосферата има доста повече фалити, измами и пирамиди. Това е класическата дефиниция на спекулативен бизнес”.
Един от митовете, които се тиражират обаче, е, че криптовалутите са изцяло нерегулиран бизнес, посочи той.
“Не е така в развитите държави – САЩ, Германия, Великобритания, Япония, Сингапур и други. Там има стриктни изисквания как една кампания да си извади лиценз за дейност в сферата на криптовалутите. Всяка държава опипва почвата и се опитва да регулира бизнеса по собствен начин“.
Целта на ЕЦБ е финансовата стабилност, но почитателите на криптовалутите биха казали, че тя е заплаха за нея, тъй като с политиката си по печатане на пари срина покупателната способност на средния европеец, обясни експертът.
“Инфлацията, която има сега, е отчасти заради това. Хората нямат вяра в съществуващата финансова система. Търсят активи, в които да инвестират и да имат някаква възвращаемост. Това е феномен в световен мащаб. Затова хората избират криптовалути. Те са антиинфлационни по дефиниция, от тях има ограничено количество. Криптобизнесите можеха да предлагат високи лихви по определени финансови инструменти. В случая с Nexo ставаше въпрос за 20-30% при определени случаи. Всеки трябва да прецени риска”.
Правителствата умишлено изчакваха с регулациите на криптовалутите и едва през последните 5 години започнаха да затягат нещата, обясни той.
“В България е трудно да си отворите сметка в банка и да се занимавате с продажба на криптовалути. На Запад финансовият сектор е по-отворен. В Германия моделът също е рестриктивен. Трудно се взима лиценз. Повечето големи държави изискват опредлени стъпки, за да се избегне прането на пари. Клиентът дава личен документ. Той се сканира в база данни с политически лица, престъпници и санкционирани. Според съобщенията на Прокуратурата Nexo не са направили точно това както трябва”.
При блокчейн технологиите всичко е проследяемо, посочи експертът.
“Всяка трансакция е публична. Може да се проследи къде е изкопан всеки биткойн. Когато една компания прави бизнес в цял свят обаче, нещата се размиват. Обикновено се гледа коя е държавата, от която се купуват биткойните и се прилага нейното законодателство”.
Хората в институциите понякога не са достатъчно образовани на тема “крипто”, обясни той.
“Това не е огледален образ на банковата система. Идеята при биткойна е да няма посредник, да има свобода от контрола на банките, да не се печатат пари, да е по-прозрачно и да има защита на личните данни. Когато регулира, държавата става посредник. Минусът е, че всички, които искат да перат пари, използват тази технология”.
Регулацията може да бъде проблем и да убие духа на криптовалутите, посочи Димокенчев. Той не прогнозира конкретен финал на случая с Nexo. Посъветва хората да внимават с парите си.
