– Г-жо Нейнски, миналата седмица направихте отчет за работата си в ЕП, какво свършихте за този мандат?
– Отчетът беше за работата ми като член на две комисии – на бюджетната и на външните работи. Считам, че едно от най-големите ми постижения е, че заедно с ЕНП намерихме механизъм, по който България да получи още 300 млн. евро за да компенсира затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй, както и да стимулира създаването на възобновяеми източници. За тези 300 млн. евро имаше политическа воля в комисията, но нямаше механизъм за тяхното получаване в рамките на този бюджетен период. Това означаваше да не се получат в обозримо бъдеще. Заедно с председателя на бюджетната комисия Ален Ламасур намерихме механизъм, чрез който да ги осигурим.
Другият сериозен акцент в работата ми беше борбата за енергийната независимост на България. Знаете, че ЕС прие обща енергийна стратегия, в която Третият енергиен пакет дава възможност на България да защити в голяма степен своята енергийна независимост. Третият енергиен пакет предвижда стратегия за диверсификация на източниците на газ за страните от ЕС.
Паралелно с това в България се водеха много тежки дебати по енергийните проекти. Най-опасният за интересите на страната е рестартирания от НДСВ АЕЦ “Белене”. Той е черната каса на енергийните лобита у нас и ни води към огромна зависимост от Русия, която винаги е използвала енергетиката като инструмент за натиск върху България. А както виждаме от това, което се случва в Украйна днес, очевидно не само върху нас . Естествено е да се стремим да намалим зависимостта си от Русия, а не да я задълбочаваме. Затова за мен е важен знак какво е отношението на отделните политически сили към проектите “Белене” и “Южен поток”. В момента правителството гласува на първо четене промени в закона за енергетиката, които целят заобикаляне на европейското законодателство в полза на Русия и нейните интереси да не се допусне диверсификация на източниците на газ.
– Кои са пътищата за енергийната ни независимост, ако не са тези трите?
– “Южен поток” е в интерес на България само ако спази Третия енергиен пакет и чрез интерконектни връзки допусне алтернативни доставчици на газ. Само когато се разбие монопола и има конкуренция, цените на газта ще паднат и няма да бъдем рекетирани. Разбира се трябва да се работи и върху ВЕИ-тата, върху възможностите за добив на втечнен газ, дори за проучвания за шистов газ. Знам, че това е деликатен въпрос и като всяка майка и човек споделям тревогите на еколозите. Но всичко трябва да се анализира добре и да се намери най-доброто решение. Убедена съм, че нашият интерес може да бъде най-добре защитен в рамките на Европа.
– При диверсификацията споменахте ВЕИ-тата, но у нас точно заради тях се увеличи цената на тока, защо са ни?
– Всичко е въпрос на регулация и контрол, смятам, че у нас съвсем умишлено се изкривява всичко и така се опорочава. Ако регулаторните органи дълго време не си вършат работата, тогава се стига до трайно засягане интересите на потребителите. Когато има орган, който контролира, това не може да се случи и интересът на потребителите е защитен.
– Имаше мораториум върху цената на тока у нас, сега ЕРП-тата искат нов скок, кой е прав и къде е истината?
– Заедно с моя колега Пол Рюбик сме задали въпрос към ЕК, дали действията на българското правителство за отнемане на лиценза на ЕРП-тата е в унисон с третия енергиен пакет. Мисля, че отговорът ще бъде много знаков. Дори аз да имам свое мнение, за хората са важни ясните аргументи и факти. ЕРП-тата може да имат задължения, но НЕК също има задължения към тях. Затова действията на държавата са изключително спорни.
– Но електропреносната мрежа у нас е в много лошо състояние, инвестиции няма от години, защо така се получи? Никой не отрича нуждата от приватизация, въпросът е защо резултатът е толкова лош?
– Защото това е работа на следприватизационен контрол, който у нас липсва. Когато има регулаторен орган и ясни процедури за работа, нещата са наред. Това е като нарушаване на договор – в него има клаузи за санкции. Държавата трябва да контролира спазването на закона, а не постфактум, когато нещата са вече извън контрол, тя да иска национализация. Представете си какъв сигнал изпращаме към бизнеса и на какви инвестиции ще може да разчитаме. Какви са шансовете за нови работни места. Едно от нещата, които различават левицата от десницата, е отношението към заетостта. Десницата смята, че създаването на добри условия са бизнеса стимулира разкриването на работни места, докато левицата вярва, че чрез повече рестрикции, данъци ще ги създаде по изкуствен начин. Само икономическият растеж ще вдигне стандарта, другото е илюзия.
– Нашата икономика не се развива добре, защо? Къде сбъркахме в годините?
– Вероятно много неща е можело да се направят по добре, но истината е, че едно от добрите постижения е финансовата стабилност. Вярно тя е макроикномическа и хората казват “тя какво ни грее”, но тази стабилност е здрава основа, върху която може да се надгражда. Лошото е, че не сме се отказали от дребните тарикатлъци. Ето сега, промените в закона за Сметната палата. Заради подобни врътки с натаманени финансови очети южната ни съседка Гърция се доведе до практически фалит.
– Добре, казвате че нямаме регулация, контрол, имаме монополи, но защо нямаме производство? Защо бившите източноевропейски държави като Естония, Словения, Унгария са доста по-добре?
– Нещата са комплексни. Много неща влияят – дори манталитета ни. Той влияе върху куража за вземането на решения. Реформите у нас се забавиха, някои от тях и досега буксуват. Наливат се средства в нереформирани сектори. Проблемът с усвояването на средствата също е много остър. Това е проблем на административен капацитет, на политическа стабилност, на воля за реформи. Много са нещата, ако имаше рецепта, да сме я изпълнили. България трябва да има много сериозни адвокати на каузата си в ЕС, защото нашето позициониране там сега е на молители. Ние нямаме самочувствие, а това предпоставя и отношението към нас. То е като постоянно да си бил в “Б” отбора и ако станеш формално част от „А” отбора, останалите не те възприемат като равен. Дори това постоянно наше оплакване е проблем. Европа иска от нас решения, а не непрекъснато да я затрупваме с проблеми.
– Накъде оттук нататък, за какво бихте работили, какво би помогнало на България в ЕС?
– Бих работила в три посоки – първата е разкриването на повече работни места. Това минава и през намиране на стимули за стартиране на бизнес. Но хората трябва да са убедени, че средата е благоприятна, че законите действат, че администрацията работи за обществения интерес. Защото дори и големи фирми се удавят в блатото на бюрокрацията, какво остава за човек, който разчита основно на себе си, за да започне малък или среден бизнес. Стагнацията е толкова голяма, че хората предпочитат да са на държавна работа, дори и да не вземат много пари. Това трябва да се промени. България трябва най-после да въведе електронното правителство, да оптимизира администрацията. Иначе средата е отровна. Това отблъсква и младите хора, които искат да се върнат, защото икономиката и бизнесът не могат да ги поемат. Другата ми кауза ще е енергийната независимост на България. Убеден радетел съм, че трябва да диверсифицираме енергийните източници, за да се свали цената на тока. Оттам ще се променят още много неща – не само икономически, но и политически. Третата насока е разширяването на ЕС на Балканите, защото, колкото по-сигурна среда ни заобикаля, толкова повече е гарантирана нашата собствена сигурност.
– Дали обаче СЕ ще успее да получи нужната подкрепа, за да влезете в ЕП?
– Смятам, че СЕ има всички шансове да спечели нужното доверие. СЕ защитава политиките, които между 1997 и 2001 г. направиха България различна държава. Днес нашият глас е здравословен, здравословна е дори самата възможност да говорим по тези въпроси, защото от криворазбрана срамежливост някои неща започнаха да хващат патина. Мнозина казват- “те всички са маскари”. Това е така, защото отвикнахме да назоваваме нещата с истинските им имена. Традиционната десница трябва да има своя глас в ЕП. Победата ни ще е сигнал, че пътят на реформите ще бъде продължен.
– Не мислите ли, че излизането ви от РБ беше грешка. То не разединява ли десницата?
– Не, защото РБ се отказа да бъде десница. Той възприе една странна и досега прокламирана само от левите теза, че няма ляво и дясно, че всички сме еднакви и е важно да се борим с мафията. Чудесно, нека се борим, обаче с мафията човек се бори през демократичните институции, а не само с протестите на улицата, освен, ако не иска да направи революция. Тези демократични институции, за да бъдат изградени, трябва да има политически дебат между ляво, дясно и център, който да помогне на хората да направят информиран избор. Освен това всеки един от хората в РБ има своята политическа биография и тя е важна не с оглед на миналото, а с оглед на това да проверим в момента, когато е имал позиции какви мерки е предприел в битката с мафията. Тогава можем да преценим до каква степен днес е почтен в своите заявки.
– Чувате ли се със старите лидери на синьото – Иван Костов, Илко Семерджиев, те като че ли бяха на вашето мнение за дясното в конфликта ви с РБ?
– Ако ме питате дали сме се наговорили – не сме. Сходството в мненията ни показва, че различията ни с РБ са принципни. Има неща, при които ако имаш себеуважение, не може да кажеш на черното бяло. Ако си почтен към себе си, наричаш нещата с истинските им имена. Има неща, които са дълбоко смущаващи в РБ и за мен беше въпрос на избор дали да стана съучастник в обезличаването на десницата, бидейки част от нещо, което не знаем какво е. Или да дадем възможност на хората да защитят принципи, които отстояваме 25 години. Решихме да защитим принципите. Каквото и да ни струва.
– Казвате десницата, какво е обаче състоянието й в момента у нас?
– Критичен минимум. Смятам, че още идването на Симеон Сакскобургготски постави началото на размиването на политическото пространство, на обезценяването на политическите партии, на създаването на обществен нихилизъм. Обобщавайки, че “всички са маскари” ти по същество обезценяваш всички, поставяш под общ знаменател онези, които са направили обективно реални промени в държавата, с други, които са симулирали реформи в своя полза. Това размиване беше изключително осезателно при Царя, то продължи и при Бойко Борисов и се създадоха предпоставки за подмяна на дясното с контролирано дясно. Тоест с хора, които претендират, че са десница, но не са. Тук става дума за политики, за начин на мислене, за коментари, които за мен са спорни.
– Защо тази подмяна се осъществи, дали българите нямат афинитет към дясното?
– Не бих винила хората. По-скоро смятам, че е резултат от наши слабости, от които се възползваха далеч по-опитните леви, в които е и ресурсът на държавата, и всичко. Както се шегувахме на времето – всичко е тяхно, само времето е наше. Всъщност невъзможността да докажем по достатъчно обективен и аргументиран начин предимствата от членството ни в ЕС и НАТО води до обезценяване на тези исторически завоевания. Това е нещо, което много ме тревожи. По един парадоксален начин събитията в Украйна показаха каква ще е битката и на българските евроизбори. Битката ще е между цинизма, че нищо добро не може да се случи по тези ширини и надеждата, че все пак има хора, които са готови да извършат необходимите реформи и да превърнат България в надежден европейски партньор с висок жизнен стандарт. Точно тази надежда, че сме малка държава, която с почтеност и професионализъм може да се превърне в градина, ме кара да продължавам да полагам усилията си в политиката. Смятам, че и един процент шанс да има, трябва да продължавам.
– Какво мислите, че ще се промени след евроизборите?
– Във всички случаи тези избори ще бъдат една оценка за политическите сили и моментна картина на обществените настроения. До каква степен ще можем като опозиция да се възползваме ми е трудно да прогнозирам. Но във всички случаи изборите ще задействат процеси. Защото изборите са демократичния начин за промяна, когато се натрупа обществено напрежение, начинът за нова конфигурация, на която да се възложи нова надежда. Не мисля, че тези избори правят изключение.
– Надежда, но дали за по-добро, защото виждате какви политически субекти се появяват, правят ли ви оптимист, че влизайки във властта ще доведат до нещо по-добро?
– Процесите не ме правят оптимист, но знам, че прогресът не може да бъде спрян, и това ме прави относително спокойна. Може да бъде забавен, както става у нас. Но като всеки човек, който е свикнал на дълго бягане, разчитам на това, че ясното, отчетливо и категорично говорене може да катализира положителен резултат. Това е като да поставиш диагноза на болестта – не може да живееш само с илюзии и популизъм. Популизмът в краткосрочен план е като наркотик, който ти замъглява съзнанието, създава ти усещане за спокойствие, но казват, че събуждането е кошмарно. Така че по-добре да се правят малки стъпки в правилната посока. Тези евроизбори са включително и дебат за посоката.
– Десницата е подменена според вас, дали това се случва и с останалите партии – леви, нациоаналистически?
– Смятам, че тези процеси вървят навсякъде. Смятам, че олигархията успя да се сдобие с контрол върху партиите в България, което е ужасно. Няма как една партия да защитава обществения интерес при положение, че е финансирана и контролирана от олигархията. Бизнесът винаги има отношение към политиката, те са свързани, но при нас връзката е изкривена и уродлива. Политиката трябва да създава добрата рамка за бизнеса, а леви и десни да се конкурират какви да са политиките. Но рамката трябва да бъде демократична – бизнесът не трябва да бъде рекетиран, подслушван, мачкан, а да знае, че има закони, които са еднакви, независимо дали си собственик на малка или голяма компания. В България можеш да извадиш всеки отвсякъде и да го превърнеш в суперзвезда, да му създадеш паралелен свят, да го наложиш в политиката, бизнеса, изкуството. Въпрос на пари. Това развращава. Добре, че като част от ЕС, все пак има някакви граници, които не могат да се прекрачват. Или ако го направим, ще загубим много, и това е своего рода някаква задръжка.
– Едно кафе, което наскоро изпиха г-н Местан и г-н Борисов, подмени ли коалиционния партньор на ДПС?
– Българската политика умишлено се битовизира. У хората се създава впечатлението, че те там по високите етажи на властта може да се карат, да се обиждат, но после си другаруват, пият си кафетата, ядат си кайсиите по дворовете …Както се казва театърът е за пред избирателя.
– А не е ли точно така?
– За съжаление нещата, които излизат – тефтерчета, срещи по кьошета, показват, че има един втори план на политиката. Хората излязоха на улицата точно срещу него, срещу задкулисието и тайните договорки, за които никой не е гласувал. Защото те са гласували за БСП, за ГЕРБ, за другите партии и искат да знаят кой какво прави. А не да са сякаш в гората и да очакват зад всеки храст да изкочи нещо. На това трябва да се сложи край. Самият факт, че от това кафе се прави новина, ни внушава, че има и други неща, за които ние не говорим. Когато излезеш и кажеш – ние се видяхме, обсъдихме еди кой си закон, ЦИК, имаме еднакви или различни мнения – това е едно. Друго е когато Меглена Кунева се види с Михаил Миков след предаването в БНР, защото искали да си кажат още нещо, което не е за пред студио. Кое е това нещо?
– Кои са опонентите, които припознавате за тези избори?
– За мен проблемът с корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат тумора на политиката. Той показа, че партиите на статуквото са онези, които попречиха на българите да усетят ползата от европейското членство. Традиционната десница започна преговори за ЕС, по време на които бяхме оценявани според индивидуални заслуги, а не в пакет с Румъния. Същото стана и при преговорите за свалянето на визите. Това показва, че България е имала достатъчно авторитет, за да поиска и да бъде третирана индивидуално. Тя започна преговори без предварителни условия. Самият факт, че не позволихме на ЕК да наложи условието за затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” показва големия ни авторитет тогава. За сравнение години по късно договорът за присъединяване беше подписан от правителството на Симеон Сакскобургготски с клауза за мониторинг, който продължава вече осем години. Хората, които са отговорни за тези 8 години, са мои опоненти на тези евроизбори.
