Независимите реформатори

Георги Киряков
 
Преди великденските празници мой приятел от СДС с горчивина ми зададе въпрос, на който той си имаше ясен отговор. Защо Реформаторският блок не покани за водач на листата Алекс Алексиев? Изявен демократ, антикомунист, емигрант, живял дълги години в Щатите, десен по убеждение, син на изтъкнатия български поет, художник и издател Райко Алексиев, убит през 1944 година.

Въпросът на моя приятел, независимо че имаше ясния си отговор, увисна във въздуха. Не само защото членовете на тези партии са свикнали да приемат решенията на своите лидери, а и защото са зле възпитани в партийна дисциплина. Не си представям остро възражение към решение на партийното ръководство в десницата, което да е останало без последици. Дали под формата на мигновено „отрязване на главата”, т.е. изключване, или поставянето в ролята на вечната резерва по избори, т.е. никакъв шанс за попадане на хипотетично избираемо място в листа за местни избори или за парламент.

Аз все пак имах своя отговор, който не споделих с него, но ще споделя с вас. На лидерите на РБ на първо място им липсва въображение, след това им липсва разбиране и усет за лидерство и най-накрая им липсва честност пред самите себе си. 

Не може от няколко години да говориш за гражданите, за гражданското начало, за политически иновации, за даване на писта на хора извън тесните партийни редици, а като резултат да имаш листа, в която водещите места са трайно окупирани от партийни лидери или партийни авторитети. 

Не може да си говорил срещу партиите и лошите партийни практики, а ти самият да преследваш без ограничения и без правила избираемо място в партийна листа. И накрая не може да си се провалил катастрофално на избори и да очакваш победа. Има нещо сбъркано в този начин на мислене и грешката определено не е в избирателите. 

От другата страна имаш пет независими кандидатури, от които поне три са на хора с безупречни биографии по българските стандарти. Имаше ли някаква видима пречка поне една, ако не и трите да попаднат в челото на листа на Реформаторския блок? Не! 

Мислите ли, че Румяна Угърчинска би била по-малко ценна с опита, познанията и контактите си в Европа от г-жа Кунева, или пък Алекс Алексиев би имал проблем в комуникацията с европейските институции, както няма проблем Светослав Малинов. Да не говорим, че Виктор Папазов, основател на Българската фондова борса, би стоял далеч по-добре и е далеч по-познат от настоящия лидер на славната демократична партия СДС Божидар Лукарски. 

Колкото и да твърдят, че проектът „Реформаторски блок“ е отворен към гражданите и гражданските организации, все по-очевидно става, че това не е така. Все по-очевидно става също така, че Реформаторският блок е проект за оцеляване и сплотяване на общност около слаби лидери до следващите избори.

И така, вместо да има окрупняване на гласове, ще има поредно раздробяване, понеже и реформаторите, и поне трима от независимите ще тичат в един коридор на тясната дясна писта. На РБ може да не им стигнат за минаване на изборната бариера от 5,88% именно гласовете, които ще получат независимите. И за това няма да са виновни независимите, понеже и те не по-малко и не по-слабо искат промяна и подобряване на средата в България. 

За това ще се носи индивидуална и поименна вина от лидерите на партиите, сглобили Реформаторския блок, които не си позволиха да погледнат по-далеч от носа си и да потърсят по-задълбочено и упорито гражданското начало, за което ни проглушиха ушите от юни 2013 до сега.

Какво пречеше Изпълнителният съвет на Реформаторския блок да покани за водач на листа Румяна Угърчинска, достатъчно известна българка и уважавана френска журналистка, автор на няколко знакови за страната ни книги, между които „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”? Какво пречеше на второ място да бъде поканен Алекс Алексиев? А на трето Виктор Папазов? Нищо! Освен изброените по-горе липси.

Ако ролята на политика и лидера е да обединява и увеличава подкрепата за себе си и своята партия, то лидерите на партиите от Реформаторския блок не само не се справят със задачата си, не само не постъпват лидерски, ами са на път да претърпят поредна загуба заради придобито политическо късогледство.

А и какво, по дяволите, означава национални лидери – с претенция да управляват България по нов, добър, честен и справедлив начин – да търсят панически изхода към Брюксел? Аз нямам разумен отговор, дано реформаторите успеят да го дадат по време на кампанията.

От glasove.com

* Георги Киряков е политолог и член на Контролния съвет на Движение България на гражданите”.

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ